Имало в 3008-ма година трима стари приятели, съученици, дето се след повече от хиляда години срещнали на риба, край любимото им ВОНЕЩО ЕЗЕРО край Ботунец. Погледнали се и... А... Що да видят – всичките били точно толкова стари и точно толкова променени, колкото били и през оная далечна година на 2008-а когато Лупи осрал езерото да стане ВОНЕЩО, осрал градината – да стане от Борисова – ВОНЕЩА, и такова го снесъл, че ЦСКА и с прът не можал да го скочи та да иде до Шампионската лига.
Подали ръка, а после бутилка и тихомълком хвърлили пръчките, клекнали и зачакали. Два часа по-късно двамата се обърнали към единия:
- Как така стана, че не си мръднал, братле?
- Ами какво да Ви кажа... Нали знаете... – разтворил усмивка и ръце по навик рибаря. – Бях тръгнал на риба... И клъвна... Хванах ЗЛАТНАТА РИБКА... После се знае... Пусни ме... Ще ти изпълня три желания... Пуснах я... Кажи първото каза... Първото ми желание е да ми изпълниш 33 333 желания казах... и още ги изпълнява... Така че до второто още не съм стигнал...
Усмихнали се, вдигнали шише и ръце за „НАЗДРАВЕ” и пак тихо седели. След два часа към втория другите двама взор вдигнали и попитали:
- Как с тебе стана,братле, та не си мръднал на йота?
- Ами какво да Ви кажа... Нали знаете... – разтворил уста и ръце по навик и втория. – Бях тръгнал на риба... И трудно, но клъвна... Хванах ЗЛАТНИЯ РИБЧО... После се знае... Той тегли, аз го не пускам... Взе да ме дърпа, да ме влачи, под вода да ме вкарва, но аз упорит и го за хрилете докопах... Какво искаш му викам? А той ми се блещи...
- Не съм никак във форма ми вика... Пусни ме...
- Абе как ще те пусна, му викам... Що не си във форма?
- Тъщата ме яко ядоса и мир не ми дава... – смрънка ми ЗЛАТНИЯ РИБЧО.
- Я води ме при тъщата, мигом му казах...
- И какво? – попитаха двамата.
- И какво, какво... заведе ме... Още кат ни видя и зина туй тъщище, ама бе по-малко от мойто... Както още бе зинало и му закачих куката и после го изтеглих на сушата... И таман да събирам такъмите... не щеш ли – гледам, водата завря и що да видя... Хиляди ЗЛАТНИ РИБЧОВЦИ... И всеки вика: „Кажи три желания да ти изпълня!” Та се събраха 333 333, а аз съм още в началото... Ей, много зетьове имаше тая... Бая свят отървах... А после я дадох на моята тъща и квото бе огромно тъщище с една малка кост се от нея задавила и станала тиха кат риба. – завърши ухилено втория.
Вдигнали шише и ръце за „НАЗДРАВЕ” и после пак тихо два часа седели. В един миг към третия другите двама погледи вдигнали.
- Как с тебе стана,братле, та не мръдна с години?
- Ами какво да Ви кажа... Нали знаете... – свел очи третия. – Бях тръгнал на риба... Не щеш ли на брега сритах бутилка. От любопитство ли от що ли взех та я отпуших. И изведнъж ме сграбчи страшен черен арапин... Ще те обичам! По всички начини възможни и невъзможни... Направо ще те скъсам от любене, в ухото ми вика...
- Айде стига бе? – скокнаха възбудени другите двама. – И какво стана?
- И какво, какво... Притиска ме, сваля ми гащите... И ми шепне в ухото...
- Но първо ще ти изпълня едно желание... Казвай, по-бързо да свършваме...
- И ти? Какво каза? – нямаха търпение двамата.
- И какво, какво... Казах искам първо ЦСКА да спечелят Шампионската лига, па тогава какво щеш ме прави!
- Айде стига бе! Верно? – не вярваха двамата.
- Верно. И те – 1000 години не мръднах, пази ме както тогава да бъда.
- Ами ако вземат та станат? – хили се първия.
- Абе те още 100 000 няма да станат! – залива се втория.
- Оня ден звъни видеофона и не щеш ли насреща кого да съзра?Арапина черен от бутилката се обажда...
- Абе колега, любов моя! Имам нова оферта! Наистина ли искаш тия ЦСКА Шампионската лига да спечелят?
- Наистина, викам. – продължава третия сериозен, втренчен в падащата тъма.
- Абе много чакане мина и ако не направиме нещо поне дваж по толкоз остава... – клати арапина тъжно глава. – Искаш ли нова оферта? Ако я изпълниш ще те пусна и все млад ще си, а и ЦСКА Шампионската лига ще спечелят.Искаш ли?
- Каква е офертата, питам?
- Да ми докараш двама хващали ЗЛАТНИ РИБКИ.
Стана тихо. Третият изгълта последната глътка.После стана.
- Е, аз ще тръгвам, че стана тъмно.
Чу зад гърба си, че отварят бутилка. Каза през рамо:
- Не отваряйте онази бутилка...
Последното, което чу бе:
- Е, поне ще станат ЦСКА ШАМПИОНИ в ЕВРОПА...
После тишина в мрака. И после...
Няма такива звуци!
Освен след 12... Но това е друга история...
| 
