Sibir
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ОТДЕЛЕНОТО ВНИМАНИЕ!
blogs left blogs right
Emily
Emily, 54
« sibir.bg
Песен за майката A+ A- Написана на : 2009-03-02 16:55:02
Песен за майката

Песен за майката

Марко Ганчев


Прохожда чедото, прохожда

и тръпка сладостна пробожда

сърцето майчино, че вече

човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда

с ръка към своята надежда.

Не знае, че го е създала

за близост не, а за раздяла.

Додето майката усети,

изтръгва й го от ръцете

безмилостният господар

на всички царства цар Буквар.

Остава майката сама

с играчките му у дома.

Погалва някоя играчка

и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.

Вълна на нова радост плисва

и първа дума пишат двама,

и то се знае, тя е “мама”.

Когато мама е сама,

ще праща чедото писма…

Не знае тя, че рядко пише

синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,

изтръгват й го от ръцете

казарма, работа, жени…

А пък жените са едни…

Сама при старите му книги

остава мама и реди ги.

Поплакват заедно с буквара

и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,

че има син, но и че няма.

Разбира тя,че го е създала

за близост не, а за раздяла.

И вече не до рожба близка

да бъде близо мама иска.

Обратното желае само:

синът да не извика “мамо”.

Да не извика “мамо, мамо”

синът в нещастие голямо.

И щом не сеща се за мама,

то значи, че опасност няма

И че светът добре го среща,

затуй за мама се не сеща.

И мама в стаята тогава

ръка на себе си подава,

поема я и се повежда

сама към своята надежда…

Страница 1 от 1
 1-14 от 14  |   1 
Страница 1 от 1
 1-14 от 14  |   1