http://www.youtube.com/watch?v=EQH8cOdRtK4&feature=relatedзима Фредерик Шопен

Приличам на снега. Досущ съм като него.
Валя по теб. И после се топя.
А ти ме гледаш. Дълго, дълго гледаш
как се превръщам в мъничка сълза.
И галя миглите ти с нежни длани,
целувам бузата ти, като шепот.
Светът добива странни очертания,
когато го поглеждаш през сърцето ми.
Над белите пътеки пада мрак.
Валят звезди в косите ми и става тихо.
Аз съм сълза, снежинка и жена.
Докосвам устните ти. И заспивам.
 Caribiana

 Единствена ли съм за теб?
Едва ли...Последната по време?
Може би... Когато пак лицето ми погали,
коя от многото си спомни ти?
Дали онази, която си обичал почти безумно
и почти в захлас, в очите на която си
се вричал, дали за нея ти напомням аз?...
 
Замислено ръката ти ме гали,
но ти със мен си сякаш и не си...
Тъга прикрита в погледа ти пари...
За теб съм спомен,
а за мен си всичко ти!...

Сега ще ти разкажа за снега.
(Невинен като бялата ми рокля,
която някой ден ще облека.)
Но... за снега - посегнах да го стопля.
Убих, любими, първия си сняг.
От милост му направих в шепи - къща.
На следващата нощ валеше пак,
но аз не можех вече да прегръщам.
Така пожалих много снегове.
Оставих ги на другите палачи.
Но първият ми сняг- като дете,
изтръгнато от Бога, в мене плаче.
Ала кошмарът беше досега.
Нали ти споменах онази рокля?!
Във нея тъй приличам на снега,
че вече ще е честно да ме стоплиш.
 Камелия Кондова

‎*****

Не си измислен. Зная, че те има.
Все още със душата ми се сливаш...
Далечен си. Студено ми е. Зима е.
А толкова приличам на щастлива...
Защо ли? И за мен е непонятно.
Така не свикнах с твоите причини...
Във приказките няма път „Обратно”.
И краят е вълшебен... И ще мине...
Понякога се случваш в мойте сънища.
(„Понякога” граничи с „Много често”)
Така превръщам миналото в бъдеще.
Преструвам се, че адски ми е лесно...
Не си измислен. Зная, че те има.
(Дано е вярно. На това разчитам...)
Щастлива съм. Какво като е зима.
Светът е свят, защото те обичам.

irini

Колекция от прекрасни снежинки разкриващи красотата на зимата.

Една от най-честите причини за неуспеха е навикът да се отказваме, когато сме застигнати от временно поражение. Всеки човек е виновен за това, в един или друг момент! Прочетете една история, която илюстрира точно това:
Чичото на Р. У. Дарби бил обхванат от “златна треска” по онези дни и той отишъл на запад, за да копае за злато и да стане богат. Той никога не бил чувал, че повече злато било изкопано от мозъците на златотърсачите, отколкото от самата земя. Щял да работи с кирка и лопата. Щяло да бъде трудно, но изкушението на златото било много голямо.
Трудил се няколко седмици и бил възнаграден. Открил блестяща руда. Обаче тогава бил изправен пред другия проблем – нуждаел се от машини транспортирането и обработката на рудата. Тихо той замаскирал входа на мината си, заличил следите си и се върнал у дома си в Уилиямсбърг, Мериленд. Разказал на роднините си  и на няколко съседи за големия удар. Събрали пари, закупили необходимото оборудване и го изпратили на място. А Дарби и чичо му се върнали заедно, за да работят в мината.
Когато изкопали първата количка руда и я изпратили за разтопяване, очакванията им се потвърдили. Те били открили една от най-богатите мини в Колорадо. Още няколко такива колички щели да изплатят всичките им дългове. А след това щели да дойдат убийствените печалби.
Колкото повече копаели, толкова повече се извисявали очакванията на Дарби и чичо му. И тогава нещо станало. Златната жила изчезнала! Те копали много, в отчаян опит да открият отново златото, но напразно.
Накрая решили да се откажат! Продали оборудването на един вехтошар за няколко хиляди долара и се качили на влака към дома. Повечето вехтошари не били особено умни, но този бил изключение. Той повикал минен експерт, за да направи оценка на това, което бил купил. След като направил своите замервания и пресмятания, инженерът заключил, че предишните собственици на мината са се провалили, защото не са запознати с т. нар. “устойчивост на реда”. Неговите изчисления показвали, че златната жила се намира само на един метър от мястото, на което Дарби и чичо му са спрели да копаят. И точно там била открита!
Вехтошарят се превърнал в милионер, благодарение на златната руда, добита от тази мина. Причината е, че той е потърсил съвета на експерт, преди да се откаже! Повечето от средствата за оборудването били осигурени главно поради усилията на Дарби, който тогава бил много млад. Парите били дадени от приятели и роднини, заради голямата им вяра в него.  И той им върнал всеки долар, който му били дали, въпреки че му отнело доста години да го направи.
Дълго след тази случка, Дарби компенсирал загубите си много пъти, когато направил откритието, чежеланието може да бъде трансформирано в злато. Откритието направил, след като навлязъл в бизнеса със застраховки “Живот” в края на 19ти век.
Спомняйки си за пропускането на “шанса на живота си”, защото се бил отказал само на 1 метър от златото, Дарби използвал опита, който натрупал в бизнеса със застраховки. Методът, който използвал бил много прост – казвал си: “Аз се отказах само на 1 метър от успеха, но сега никога няма да се откажа, само защото хората ми казват НЕ, когато ги попитам дали биха си купили застраховка!”
Дарби е един от 50-ината мъже, които продават застраховки за над 1 милион долара годишно. Той дължи своя успех на урока по отказване, който е научил, работейки в минния бизнес.
откъс от книгата “Мисли и забогатявай” на Наполеон Хил

Веднъж Буда пътувал от един град към друг, заедно с няколко от последователите си. По време на своето пътуване, те достигнали до едно езеро, което трябвало да пресекат. Спрели на брега и Буда казал на един от учениците си: “Жаден съм, ще ми дадеш ли малко вода от това езеро?”
Ученикът тръгнал към брега. Достигайки го, забелязал, че точно в този момент талига, теглена от вол, преминава през езерото. Поради тази причина, водата се размътила. Ученикът си помислил:“Как мога да дам на Буда да пие такава мътна вода!”
Затова то се върнал обратно с празни ръце и казал: “Водата там е много мътна. Не мисля, че става за пиене.” След половин час, Буда отново помолил същия ученик да се върне до езерото и да му донесе вода. Ученикът послушно тръгнал в указаната му посока.
Този път, водата отново била мътна. Той се върнал отново с празни ръце и същото оправдание. След известно време, Буда отново го помолил да отиде.
Ученикът се върнал и открил, че езерото е кристално бистро, с гладка повърхност, нарушавана единствено от вълните, които пораждал лекия ветрец. Калта се била утаила и водата над нея била годна за пиене. И така, той напълнил малко вода в една купа и се върнал при Буда.
Буда погледнал водата, след това погледнал ученика и казал: “Видя ли какво направи, за да стане водата чиста. Ти я остави… и калта се утаи на дъното от само себе си. А ти загреба чиста вода!
Мислите ти също са като това езеро. Когато се разбунтуват, просто ги остави. Дай им малко време. Те ще се успокоят от само себе си. Не е нужно да правиш никакви усилия, за да ускориш това. То ще се случи. Лесно е!”
Positive Spirit

Имало едно време  един Велик Крал....
Великият Крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни и много храбри. А пък били и близнаци, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се Кралят с Великия Мъдрец и той му подсказал какво да направи.Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване.
— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник.
И кралят потеглил на път.Първият син си помислил... „Какво да правя със семената?” Сложил ги в железен сейф - когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.
Вторият син си помислил.. Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена - изобщо не са семена. Отишъл в магазина, продал ги и получил пари.
А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.След 3 години, когато Великият Крал се върнал...Първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят.
Бащата казал...
- Какво е това? Нима такива семена ти дадох? Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!
Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал..
- Ти си материалист.
Вторият син се втурнал към магазина. Купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си.
Но бащата казал..
- Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог.
Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. Какво ли е направил той? Третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтели милиони цветя. И Синът казал на баща си:
- Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна.
- Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената! – отвърнал бащата.
Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята, също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветята, те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога, не е възможно да пестиш и трупаш. Те символизират Любовта, а Любовта не може да се пази в склад. Не е случайно това, че Цветята са символ на Любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности.
Любовта прилича на цветята, ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на Любов.
— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник.
И кралят потеглил на път.Първият син си помислил... „Какво да правя със семената?” Сложил ги в железен сейф - когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.
Вторият син си помислил.. Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена - изобщо не са семена. Отишъл в магазина, продал ги и получил пари.
А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.След 3 години, когато Великият Крал се върнал...Първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят.
Бащата казал...
- Какво е това? Нима такива семена ти дадох? Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!
Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал..
- Ти си материалист.
Вторият син се втурнал към магазина. Купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си.
Но бащата казал..
- Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог.
Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. Какво ли е направил той? Третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтели милиони цветя. И Синът казал на баща си:
- Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна.
- Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената! – отвърнал бащата.
Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветята, те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога, не е възможно да пестиш и трупаш. Те символизират Любовта, а Любовта не може да се пази в склад. Не е случайно това, че Цветята са символ на Любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности.
Любовта прилича на цветята, ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на Любов.