Този потребител не си е активирал блога
Такъв блог не съществува
|
 * * *
Стъклен живот,
студени отблясъци,
кристални очи
прозрачно те гледат !
Ледено сияние се отделя,
отразено се удря в тебе . . .
Звън на дихание затрептява -
светлината кристалите отразява ...
* * *
|
| Лъжата |
Написана на : 2007-08-01 14:28:43 |
Импулсивният ритник на съмнението
( породено от недоказаната грешка ) ...
разклати стабилния трон
на царуващото доверие ...
Лъжата скочи от върха на обувката ,
изрита доверието ,
седна на трона и ...
всички добри чувства и взаимоотношения
избягаха далече .
Доверието
( смазано от голямото недоразумение )
... отдавна бе мъртво!
Ритникът се оказа смъртоносен!
|
Тази вечер ще пиша за теб!
Уморя ли ръката си,
ще пиша със мислите,
а мастилото свърши ли ...
ще пиша с пръстите.
Ако листите свършат,
ще пиша в сърцето си.
Тази нощ непременно ще пиша за теб!
|
Да! ... Това съм аз - едно дърво самотно
със ствол от страшни бури наранен
и тънки пръсти, сгърчени безпомощно
срещу стихията на мрачния си ден.
Между облаците, в сива пустош
аз вдигам високо и гордо глава,
не искам да ме виждат, че страдам
като опламенената, тъжна трева.
Около мен е сиво, а аз - зловещо черна,
участваща в ритуал езичен сякаш,
озарена от светлина, една сияйна,
като окото на прожектор плачещ.
Пороен дъжд върху ми се излива
и той е мое наказание,
и удря тялото със страшна сила,
но моят ствол не проси покаяние.
И всичко туй е мойта сцена,
и мойта роля вечна ...
на живота ми-театъра, в сутерена,
но искам краят да е недалечен!
|
| * * * |
Написана на : 2007-04-12 16:03:44 |
|
* * *
Морето стене . . .
Студено е!
Плажът е пуст . . .
Но е тук.
Старият пясък . . .
без летния блясък
тревожно се оглежда . . . -
с надежда.
Търси огъня . . .
оня,
запален от нас . . . ,
тогаз,
чиито въглени,
поразсърдени,
да тлеят останаха . . .,
бяха!
Заедно те - той и то,
пясъкът и морето
искаха да видят -
във мидите,
не е ли останал нашият смях -
затворен във тях?
За да усетят топлината
в тъмнината
на чудния летен сезон
и с огнения кон
да ни повикат . . .
и попитат -
дали ние не искаме
да си помислим
и да им върнем усмивката,
истинската,
като отново отидем при тях,
заедно с нашия, живия смях!
* * *
|
Страница 1 от 2
|
1-5 от 6 | 1 2 >> |
|
