Sibir
На теб, който... Далече от мен си ми близък. Познат непознат. И бездумен. Отдавна не спя в твойта риза. И ти не прегръщаш съня ми. В очите умора проплаква. Взаимност е нашето нямане. Разделя ни цяла галактика. А сме на дъх разстояние
blogs left blogs right
Raia
Raia, 55
« sibir.bg
❀¸¸¸.•*´¯`❀ Написана на : 2012-05-31 23:09:48

 

image

 

 

Вървял човек и намерил щастие.

 - Ти чие си? - попитал.

 - Загубено съм - тъжно отвърнало щастието.

 - Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!

 Казал и го направил.

Метнал щастието на рамо и продължил нататък.

Но не усетил никакво въодушевление,

все едно щастие няма.

 - Защо така? - попитал човекът щастието.

 - Защото, ако щастието на друг намалява,

твоето не става повече.

@

image

image

Любов е да дадеш, това което нямаш Написана на : 2012-01-25 21:27:10

image

 

 

 

Един везир се влюбил в красива и млада жена. Дълго я гледал как ходи, така сякаш не стъпва по земята, но най-много се възхищавал на усмивката и звънкия й смях. Имал власт и се оженил за нея.

И би трябвало да е най-щастливият мъж, но като гледал как жена му става тъжна и прекрасната й усмивка не грейва на лицето й, той също се натъжил. И въпреки, че бил много мъдър, не знаел какво да прави. Затова заминал на път до един оракул да търси съвет.

Оракула го изслушал и му казал: Дай и това, което не може да й дадеш.

Та от какво се нуждае, запитал се везира. Тя не искала да му каже.

Затова започнал да я наблюдава и накрая видял, че в присъствието на един млад мъж, лицето и плахо се озарява.

Толкова много обичал жена си, че я освободил от брака им и я благословил да бъде с мъжа, когото обича.

от sheherezada

Подаръкът на живота Написана на : 2011-08-18 10:24:04

image

На първият ден от сътворението, Бог създаде кравата. Рече й той:

„Създадох те днес! Като крава, на теб ти се полага да пасеш по тучните поляни. Ще правиш компания на някой фермер или ще си сама. Цял ден ще си на слънце, жега, дъжд или студ – оставена на волята на твоя стопанин! За този живот ти се полага продължителност от 50 години!“

Кравата възрази: „Какво? Този труден живот ти искаш да живея в продължение на 50 години? Дай ми само 20. Останалите 30 ги вземи обратно!“

Съгласил се Бог на тези условия. Така кравата получила 20 години продължителност на живота.

На втория ден Господ създаде кучето. След това му каза:

„Това, което трябва да правиш е да стоиш пред къщата на стопанина си. Който и непознат да дойде, ще трябва да лаеш по него. Поради особеностите на твоя живот, Аз ще нашравя неговата продължителност 20 години!“

Кучето отвърнало: „Неее, да стоя по цял ден в продължение на 20 години! Бих желал да взема само 10, другите ти ги връщам!“ И Бог се съгласил.

На третия ден Той създал маймуната. Тя получила следните напътствия:

“ Твоята мисия в живота е да забавляваш хората. Трябва да ги караш да се смеят и да правиш твоите, маймунските номера. И това ще правш в продължение на 20 години. Толкова живот ти се полага!“

Маймуната му казала: „Какво? Да ги карам да се смеят? Да правя маймунски физиономии и номера? Ще го правя само 10 години. Останалите ги вземи обратно!“ Бог се съгласил и на условията на маймуната.

На четвъртия ден създал човека. И казал му:

„Ти си човек! Работата ти е да спиш, да ядеш и да играеш! Ще се наслаждаваш изключително много на живота си. Всичко, което трябва да правиш е да търсиш насладата от живота. Нищо друго. За този тип живот ти давам 20 години!“

Човекът поклатил глава и възразил: „Толкова добър живот. Ядене, игри и сън без никакви задължения. Пълна наслада от живота и ти очакваш да живея само 20 години? Не, не, не може ли да направим следното: Кравата ти върна 30 години, кучето и маймуната по 10. Аз искам да ги взема. Така животът ми ще продължи 70 години нали?“ И понеже Бог е милостив – съгласил се!

Затова:
През първите 20 години ядем, играем, спим, наслаждаваме се напълно на живота, без да правим нищо особено.
През следващите 30 години работим усърдно, страдаме и подкрепяме семейството си.
През следващите 10 години забавляваме внуците си, като правим маймунски физиономии и номера.
А през последните 10 години стоим пред входната врата на домовете си и лаем по хората!

image
Скритата роза Написана на : 2011-08-14 08:40:50

image

Един човек посадил роза. Той искал тя да израстне красива и затова я поливал често и се грижел добре за нея. Един ден, точно преди да разцъфне, той решил да й се полюбува отблизо и започнал да я разучава внимателно.

Видял пъпката, която скоро щяла да разцъфне в красиво цвете и усмика се появила на лицето му. Очаквал този момент с нетърпение. След това забелязал и тръните по стеблото на цветето. Помислил си: "Как е възможно такова красиво цвете да е обградено с толкова много остри тръни?" Натъжен от тази мисъл,

той забравил да полива цветето и точно преди от мъничката пъпка да се роди прекрасна роза… тя увяхнала!

Същото е и с много хора! Във всяка една душа се крие роза. Божествените качества, засадени в нас при раждането ни, растът обградени с тръните на нашите недостатъци. Много от нас, поглеждат към себе си и виждат единствено бодлите!
Отчайват се, мислят си, че нищо хубаво не може да им се случи! Пренебрегват поливането на доброто в тях и може да се случи така, че то да загине! Тези хора никога не осъзнават какви възможности притежават, изпускат шансовете, които им поднася животът!

Някои хора не виждат розата, която крият в своите души! Затова някой друг трябва да им покаже. Една от най-големите дарби, които може да притежава човек е да може да достига остатъците от тръни на някой друг и да открие розата в него!

Това е едно от определенията за любовта: да се вгледаш в някой, да знаеш неговите истински провали, страховете му, недостатъците му.. и въпреки това да го приемеш в своя живот!

Помагайте на другите да осъзнаят, че могат да преодолеят недостатъците си! Ако им покажете "розата" в тях, те ще игнорират своите "бодли". Само тогава те могат да "разцъфтят" безброй пъти подред!


от: Пламен Хараламбиев
image
ПО-ДОБРЕ ДА ТЕ ОБИЧАТ МАЛЦИНА, Написана на : 2011-07-14 22:14:53

ПО-ДОБРЕ ДА ТЕ ОБИЧАТ МАЛЦИНА, ОТКОЛКОТО ВСИЧКИ ДА ТЕ ИЗПОЛЗВАТ

image

На един кухненски плот живеели кафеварка и чайник. Стопанинът много обичал да пие чай, но по-често използвал кафеварката, защото всичките му приятели предпочитали кафе.
Кафеварката се перчела:
-Аз Го правя по много пъти на ден, а ти никому не си нужен, глупав чайник такъв!
Чайникът си мълчал и си вършел работата-кипвал един път на ден.
Минала година и кафеварката се счупила, защото прекалено често я използвали. Чайникът проживял още десет години, защото чай обичал само стопанинът.

от Gloxy-Floxy

 

Страница 1 от 5
 1-5 от 23  |   1  2  3  4  5  >>