Sibir
На теб, който... Далече от мен си ми близък. Познат непознат. И бездумен. Отдавна не спя в твойта риза. И ти не прегръщаш съня ми. В очите умора проплаква. Взаимност е нашето нямане. Разделя ни цяла галактика. А сме на дъх разстояние
Raia
Raia, 55
« sibir.bg
Блян - Измислена приказка Написана на : 2011-03-09 11:23:52

image

Затвори очи, приятелю, затвори очи и тръгвай с мен -
прошепна сладостно бутилката и аз лениво я последвах
в тъмните коридори на душата си.
Отпих смело и света смаян се завъртя пред мен, изчезвайки в здрача.
После настана тишина и спокойствие, разтърках очите си и видях цветята.
Невероятни, разтърсващи багри и форми ме обгръщаха и галеха, усмихнах се.
Вървях сам през вълшебна градина, небето над нея ласкаво грееше, а в края и ме чакаше тя.
Тя, единствената и неповторимата, тя любовницата на неизказаните ми сънища и блянове,
тя, Жената.
Вървях към нея сред цветята и щастието бушуваше в гърдите ми, а проклетата пътека сякаш бе безкрайна.
Вървях дълго, край мен постепенно се сменяше картината и накрая тя се спря на самотна скала пред
безумно дълбока урва, на края на света.
Издъненото небе над мрачния скалист пейзаж бе обагрено в пурпурно и аз видях сянката си,
да пада разкривена върху сухата земя, устремена към вечния ми блян, стоящ на ръба на разума.
Жената се усмихна, покани ме с ръка и после политна отвъд и аз се втурнах след нея....
...После отворих очи и се завърнах при вас, приятели,
за да споделя радостта си, че все още мога да мечтая.

image
автор:
bliznaka

Страница 1 от 1
 1-1 от 1  |   1