Sibir
На теб, който... Далече от мен си ми близък. Познат непознат. И бездумен. Отдавна не спя в твойта риза. И ти не прегръщаш съня ми. В очите умора проплаква. Взаимност е нашето нямане. Разделя ни цяла галактика. А сме на дъх разстояние
Raia
Raia, 55
« sibir.bg
Писмо в бутилка Написана на : 2012-06-10 03:39:17

 

image

image

Потъваха последните ми кораби

сред бездните на погледа ти ням.

И думи, от мълчание преборени,

избраха тишината ти за храм.

 

Напомняше в ръцете си за проливи.

Лагуни под несбъдната луна.

Жадувани, но никога измолени

в мираж за споделена топлина.

 

Косите ти, на вятъра обричани,

проричах за политнали ята.

Далечни. Като призрачното ничие,

обвито от мъглива самота.

 

След толкова въздишани лишения -

сега си бряг – с отломки покорен…

Доплуваха те моите крушения -

с писмо в бутилка да напомнят мен.

(Неиздъхнали спомени)

Ясен  Ведрин
image
image
Отново Написана на : 2012-06-04 23:40:14

image

image

image

 

Светът отново тих ще завърти

 на сливането нежната спирала.

 И сгушена до мен ще бъдеш ти,

 за кратък миг дори не закъсняла.

 

На чувството - секундната стрелка.

 На допира - усещане за двама.

 А аз, потънал в теб, ще изтъка

 от светлия ни спомен монограма.

 

Ще скитаме по нощните треви -

 в следите, незабравени от вчера,

 а вятърът учуден ще върви

 над сенките ни - сбъдната химера.

 

И птица ще се шмугне край листак -

 навярно да ни види съкровени -

 сред трепета на падналия мрак

 как светят в нас звездите уловени...

 

И щом отвори смисълът врати,

 а две сърца се спомнят до забрава,

 светът отново тих ще завърти

 това, което винаги остава.

Ясен Ведрин
image
image
image
Събудиш ли ме Написана на : 2012-06-02 08:26:32

image

image

image

image

 

image

image

Музика за двама Написана на : 2012-05-27 21:35:59

image

image

image

image

 

Когато ми прошепнеш: Остани! -

 тогава всичко в нас ще е различно.

 От музика просторът ще звъни

 с предкласика и нещо романтично.

 

Ще литне партитурата с крила

 и в облаците горе ще ни вика.

 Лъкът ще се превърне на стрела.

 Цигулката - в сърце, което блика.

 

На флейтата омайващият звук

 ще бъде от чучура водна струя.

 Пианото ще стане на капчук -

 тъй тих, че твойто шепнене да чуя.

 

Китарата със нежния си звън

 ще се превърне в къщичка за птици.

 За да ни буди в утрото от сън

 и лъч да рони в нашите къдрици.

 

Ще бъде чуден, приказен момент,

 когато ми прошепнеш да остана...

 Защото любовта е диригент,

 а музиката - винаги за двама...

 Ясен Ведрин 

image

 

image

image

Страница 1 от 1
 1-4 от 4  |   1