Sibir
На теб, който... Далече от мен си ми близък. Познат непознат. И бездумен. Отдавна не спя в твойта риза. И ти не прегръщаш съня ми. В очите умора проплаква. Взаимност е нашето нямане. Разделя ни цяла галактика. А сме на дъх разстояние
blogs left blogs right
Raia
Raia, 55
« sibir.bg
Недей да се страхуваш от дъжда Написана на : 2017-05-21 19:26:45

image

 

Недей да се страхуваш от дъжда.

Не плувай заблуден срещу реката.

Със чувствата не влизай във вражда.

Не се съмнявай никога в Съдбата.

Не гледай зад прозореца света.

За грешките си друг не обвинявай.

Пази далеч сърцето от скръбта.

Напразни обещания не давай.

Не пожелавай щастието на друг.

Доброто е по-силно - не воювай!

Към вчера не поглеждай, ти си тук!

От утрешния ден не се страхувай!

Душата пречисти с добри дела.

Поливай я с любов, да не изсъхне.

Преплувай до отсрещната страна!

Там чака те по-бялата ти същност...

Павлина Соколова

image

 

Издирвам си приятелство Написана на : 2017-05-20 08:47:47

image

Издирвам си приятелство. От малка.

От тези - истинските, дълготрайните.

Човек, с който да си делиме залъка,

усмивките, сълзите... Също тайните.

Със който тишината да е пивка,

и спомня си рождената ми дата.

Някой, готов за моята усмивка

да преобърне два пъти земята...

Готова съм да заплатя със всичко

което във сърцето ми остана.

До глупост мога някой да обичам

и нищо да не искам във замяна.

Издирвам си приятелство, което

далече да стои от дребни сметки,

да се римува с пулса на сърцето,

и егото да слага зад решетки...

Приятелство... Със две добри очи,

в които сякаш цял свят се оглежда.

И нищо, че наивно ви звучи...

Не стреляйте по моята надежда!

Павлина Соколова

image

Вечерните ми съ́лзи Написана на : 2017-05-14 19:53:43

image image

Те имат най-различни имена.

Разпръскват се по белите ми листи.

Приличат си по свойта тишина.

По чувствата... И всичките им липси.

Вечерните ми съ́лзи са жени.

От имената им съм го разбрала.

Любов, Умора, Самота...Боли

различно всяка, дето съм проляла.

Вечерните ми съ́лзи са добри.

Тъгата им и мен опитоми ме.

Защо обаче спомням си ”преди”,

а нямам спомен как е моето име?

И като тях се кръстих... с имена,

които ми отиват на тъгата.

Вечерните ми съ́лзи затова

ме помнят повече от мен самата.

Те знаят всички мои цветове,

но идват само щом съм тъжно-сива.

Разливат се по моето лице

за да напомнят, че не съм щастлива.

Вечерните ми съ́лзи нямат глас,

но всяка цял един живот побира.

И после, неразбрана... без компас,

изгубена по пътя си... умира.

Павлина Соколова

imageimage

Видове приятели Написана на : 2012-12-26 15:58:54

image

 

image

Видове приятели

 1. Предателят

 Надушваш лесно вълчата му кожа,

 прикрита зад характера премерен.

 Зад твоя гръб ехидно точи ножа -

 пред теб се пише за приятел верен.

 Загубиш ли се в гъстата гора

 от него не очаквай ти насока,

 по-скоро си пази добре гърба,

 че болката от ножа е жестока...

 

2. Неразбраният

 Заключил се в черупката отвътре

 живее си във нея тъжно-сам,

 от целият цвят той се отдръпнал

 и сърди му се, че е неразбран.

 Да му помогнеш просто няма как

 усмивката ти него щом не сгрява -

 и той е вълк, обаче единак

 и иска всеки да го съжалява.

 

3. Ласкателят

 Обсипва те с ласкателства излишни,

 четеш във погледа му лицемерие,

 най-често ти говори без да мисли

 и чуди се, че нямаш му доверие.

 Той твоята душевност не познава,

 стои до тебе само за украса.

 Загубиш ли се нявга - не забравяй -

 не ще откриеш в него ти компаса.

 

4. Използвачът

 Той нивга няма тебе да изслуша,

 но вечно е готов да се оплаче

 държи банкнотите си във ботуша,

 а взема ти последното петаче...

 И няма с него да забогатее,

 но няма да набави и поука...

 А утре, щом пак слънцето изгрее

 на друга порта смело ще почука.

 

5. Истинският

 Последно място той не заслужава,

 от вече изброените дотук.

 За теб той безусловно се раздава,

 не би го заменил със никой друг!

 Той ще свали последната си риза,

 последният си залък ще даде

 ще плаче с теб при всяка нервна криза,

 и ще се смее като си добре.

 

Не си го срещнал? Май все още може.

 През тебе другите като преминат -

 ше го познаеш лесно! ...И дай Боже

 съдбите ваши да не се разминат!

 Такъв приятел всеки, който има

 го пази като двете си очи.

 Не го заменяй даже за стотина,

 от другите „приятели добри” !

image 

И дано всички, попаднали в лабиринта на живота да имат по един "Номер 5" , който да им показва вярната посока.

 

автор Павлина Соколова

image

image

Майчиният компас Написана на : 2012-06-02 14:42:51

 

 

image

 

Невинност детска в погледа ти има

 и с чистота тъгата ми топиш... 

Недей очи затваря, мили сине! 

Чуй приказката ми, за да заспиш...

 

...Но няма днес героите във нея

 гласът ми да преправят четири пъти,

 и може би по-тъжно ще се смея, 

но пак ще те прегръщам аз в съня ти!

 Какво да ти разкажа, мили сине? 

Суровият живот не го познаваш...

 Ще се изнижат няколко години

 преди да почнеш ти да възмъжаваш...

 Все още аз съм твоята постеля

 заспиваш нощем в топлия ми скут, 

а денем камънаците катеря 

за да създам в живота ти уют...

 Все още стискам вярата в дланта си

 и диря пак светулки във тунела,

 чертая под нозете си компаси, 

и куп поуки за из път съм взела...

 А пътят, сине, никак не е лек!

 Тук няма феи и вълшебни пръчки. 

Не всеки, който срещаш е човек.

 Не всяка мъдрост е увита в бръчки. 

Когато някой ден така се случи, 

че стане време да поемеш сам,

 и твоят път от моят се отлъчи

 редом с благословия ще ти дам...

 И приказката - тази, за из път, 

компас да бъде за незнайни друми... 

Нозете ти, когато сине спрат

 да те напътстват майчините думи.

 ...Ще срещнеш много мъка по света

 и злоба ще те дебне от ъглите, 

но ти не сканяй никога глава,

 дори, когато пълнят се очите!

 Ще видиш как разнищват добротата

 предатели, от завист заслепени...

 Но ти не я пропъждай от душата!

 Нека кипи в горещите ти вени!

 Недей лети високо заслепен

 ала и в ниското недей да газиш 

и ако те обидят някой ден... 

Прости, и научи се да не мразиш!

 Бъди приятел истински и верен, 

недей предава нивга добротата,

 недей да бъдеш алчен, лицемерен

 и винаги гони от теб лъжата.

 Когато нямаш нищо във устата

 на Дявола душа недей продава! 

Недей гази на пошлостта в блатата!

 С човечност, сине мой, човек се става!

 Ако дъхът от жажда ти пресъхе

 недей проклиня своята съдба, 

а вярвай, че зад ъгъла ще лъхне

 надежда върху сутрешна роса!

 И дириш ли все лесната пътека

 помни, че с всички други ще вървиш,

 но сине, запомни от мен съвета:

 Сам пътя свой ти трябва да градиш!

 И го върви така, че да остане

 под стъпките ти път незабравим, 

и дирите му някой ден да хване

 твоята дъщеричка... или син!

 

Павлина Соколова

 

image

Страница 1 от 4
 1-5 от 19  |   1  2  3  4  >>