Sibir
На теб, който... Далече от мен си ми близък. Познат непознат. И бездумен. Отдавна не спя в твойта риза. И ти не прегръщаш съня ми. В очите умора проплаква. Взаимност е нашето нямане. Разделя ни цяла галактика. А сме на дъх разстояние
blogs left blogs right
Raia
Raia, 55
« sibir.bg
❄ Зимна ❄ красота ❄ Написана на : 2012-01-26 16:08:26

 

image

 

 

 

imageimage

image

 

image

 

image

imageimage

 

 

imageimage

 

 

imageimage

imageimage

Подаръци ще има за всички от сърце ღ Написана на : 2011-12-19 21:58:51

image

Подаръци ще има за всички от сърце...image

Хубавото на есента Написана на : 2011-11-10 15:33:55

image

Есента се смята за антипод на всичко онова, което носи лятото – на неговата дързост, приключения, опит за сбъдване на мечти. Всъщност от край време ние хората асоциираме този сезон с печал, раздяла, финал на нещо си, дълги дъждовни облачни дни, изобщо с негативни емоции.

Всъщност, както повечето неща и неприятният начин, по който есента влияе на настrоението и самочувствието ни, е у нас самите, в главите ни. Ако успеем да съзрем хубавото в този нов сезон, да посрещнем с положителна нагласа промяната в климата, в пейзажа и във всичко около нас, ще спечелим енергия и вътрешно щастие.

Листата падат и започват да гният, денят става по-кратък и сумрачен, животът в природата забавя ритъм. В кръговрата на сезоните есента носи посланието за тленност. Колкото и да е печално това по принцип, не е никак лошо дори и по този начин да си припомняме, че сме тленни, че сме за кратко на тая земя. Това е много стойностна мисъл, ако от нея бъде извлечено позитивното. Тя може да ни накара да ценим неповторимостта на всяко нещо – проскърцването на дървото, преминаването на вятъра покрай лицето ни, гласчето, извикало: „Мамо“, което ще разпознаем сред безброй други.

Есента е край на топлото време, начало на застудяване, дъждове, мъгли. Да ценим все по-редките слънчеви часове, осъзнато да се раздаваме на тези прекрасни моменти.

Новият сезон ни принуждава да сменим гардероба си. Да извадим позабравените по-топли дрехи, оглеждайки се за важни липси, да попълним гардероба с нещо необходимо и красиво. Промяната във външния вид е винаги стимулираща.

Есента е времето, когато имаме възможност да се върнем към любимите си занимания на закрито. Да четеш книга в топлата стая, а навън да вали, да се боричкаш с децата, да си разказвате интересни истории на чаша вино с любимия, всички заедно да гледате хубав филм и още безброй може би не особено оригинални, но затова пък безценни преживявания. Лятото с изнесения навън живот, разходки и заседяване по кафенетата на главната улица ви е поизяждало от времето за тези прекрасни занимания.

Изпитваме носталгия по топлото, слънчево, разголено и щедро лято. Спрямо него есенната е мъдра, тиха, носталгична и склоняваща ни към осмисляне на преживяното. Първо мъдростта и вглеждането в нещата имат имат своите безспорни предимства. Те са задължителното условие да живеем осъзнато. Освен това имаме нужда от редуване не само на сезони и температури, но по същия начин редуване и на отношението ни към нещата от живота – при едни обстоятелства се втурваме да живеем страстно, на екс. При други пристъпваме плахо, със симпатична неувереност, трети подлежат на осмисляне.

Есента излъчва нега, носталгия, лека меланхолия. Ами да й се насладим, да оставим да проникне в нас, вместо да й се съпротивляваме и да се оплакваме, че се чувстваме дискомфортно. Може би мъничкото тъга е щипката подправка, която би придала особено очарование на дейния ни, пълноценен живот.

И ако все пак е много по-лесно да харесваш прекрасната природа през ранната есен – това лудо втурване на цветове и техните нюанси плюс меките непарещи, а галещи слънчеви лъчи, то с депресиращата късна есен положението е наистина трудно. Не е лесно да се справим с върволиците дъждовните дни и прихлупено ниско небе. Липсва ни повечето светлина, часовете прекарвани на открито. В тази ситуация ни остава спасителната мисъл, че колкото и да е мокро и неприятно навън, толкова у дома е сухо и топло, там ни чакат и обичат.

Същият принцип на контраста – навън студ и мраз, вътре – топлина и уют, ще ни подаде ръка и през зимата, когато на помощ идват и многобройните, вълнуващи празници. А времето, дори и да влияе на настроението, няма как да влияе върху нашето щастие. Съумееш ли да си щастлив и доволен въобще от живота си, тогава сезоните са само фон, без съществено значение.

image
СВЕТЪТ ОТ БЛИЗО-2 Написана на : 2011-08-23 17:55:11

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Тайната на вечната младост е в омара Написана на : 2011-08-05 19:34:41

image

Хората и почти всички животни остаряват, като телата им престават да работят по обичайния начин: те стават по-малко енергични, губят репродуктивната си способност.

Освен това при хората се появяват бръчки и се появяват един куп болести, които са свойствени на напредналата възраст. Това обаче не е така при омара.

Тези морски животни имат самовъзстановяваща се ДНК, което по принцип означава, че на практика омарите биха могли да живеят вечно.

За съжаление обаче те постоянно стават жертва на рибари, които ги продават скъпо на ресторанти и магазини. Щипките на омарите са истински деликатес.

Освен че стават жертва на риболова, омарите умират и от други причини – напроимер болести, както и от различни нещастни случаи.

Фермент, който се нарича теломераза, възстановява ДНК-то на омара, като му позволява да живее, без да остарява и да достига до огромни размери.

В Книгата на рекордите Гинес е записан омар, който е тежал над двадесет килограма. Теломеразата въздейства върху теломерите, които се намират в края на хромозомите и ги защитават от износване.

Всеки път, когато клетките се делят, теломерите намаляват. С времето теломерите стават прекалено къси, за да могат да защитават клетките.

Това е моментът, в който клетките изгубват способността си да се делят. Този ефект е наречен предел на Хайфлик. Теломеразата възстановява дължината на теломерите и защитава клетките.

Омарите никога не престават да изработват теломераза. Може би затова омарите нямат признаци на стареене – те нямат загуба на апетит, нито промяна в метаболизма, нито изчезват репродуктивните им способности.

При хората този път към вечна младост е обречен на провал, тъй като клетките, които преминават през предела на Хайфлик, при хората се преобразуват в дефектни.

Страница 1 от 4
 1-5 от 16  |   1  2  3  4  >>