Sibir
На теб, който... Далече от мен си ми близък. Познат непознат. И бездумен. Отдавна не спя в твойта риза. И ти не прегръщаш съня ми. В очите умора проплаква. Взаимност е нашето нямане. Разделя ни цяла галактика. А сме на дъх разстояние
Raia
Raia, 55
« sibir.bg
Време е Написана на : 2012-05-25 02:42:21

image

image

image

Прегърнах те и вече споделих

 приятелите, думите си, всичко...

 Осъмвал си във нощния ми стих,

 ... пиян до смърт, но не и необичан.

image 

Разсякох на половини есента

 и заживях във скучната половина.

 На теб оставих късните цветя –

 ще ти потрябват утре за картина.

image 

И път ти споделих – не е до мен.

 До мене прави пътища не стигат.

 На себе си да идваш всеки ден

 и сам да се разлистваш като книга,

image 

която още дълго ще четеш

 и ще разбираш... и ще се обикваш.

 Да, любовта те кара да растеш,

 но с любовта, любими, не се свиква.

image 

Сега не искай да ти споделя

 това, което след любов остава.

 По-страшна от самата самота

 е само споделената такава.

image 

Навреме нека да се разделим.

 С най-честните си кожи, още потни.

 Със няколко раздели по-добри.

image 

И с няколко живота по-самотни.

 Камелия Кондова

image

image

С броеница в ръце Написана на : 2012-01-17 16:36:38

image

 

Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Ти си ми нещо като разплата.

Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.

Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.

Ти си ми времето, изброеното —
преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.

Камелия Кондова

image

image

Облачна психотерапия Написана на : 2011-11-19 07:10:12

image

Един облак, два облака — ескадрила.
Студено, топло, горещо...
Не съм излъгала. Не съм убивала.
Не съм те срещала.
Три облака, четири облака — отнесени.
Владея топката. Успокоявам я.
Пет облака, шест облака... Лесно е.
Не те познавам.
Седем облака, осем облака сънотворни.
На възглавница ми приличат.
Девет облака, десет облака. Удобно е.
Не те обичам.

P. S.
Единадесет облака — обичам те.

Камелия Кондова

 

image

Празнувам невъзможната ни среща Написана на : 2011-07-23 12:06:06

image

 

Празнувам невъзможната ни среща.
На масата постилам тишина.
Звъни съседът. Бил самотен нещо.
Помислил си, че също съм сама.
Не съм сама! - усмихвам се смутено,
тъй, сякаш има някаква вина.
Отива си. Оставам само с тебе.
Не се сърди, че той не те видя.
Не се сърди, че той не ни повярва.
Очи за тебе имам само аз.
Защото си измислих този празник.
Защото си откраднах този час.
Целувам те. Добре е, че те няма.
Не бих посмяла, ако беше тук.
Ще ми простят ли жалката измама,
цветята, подарени ми от друг?
Живота си наливам вместо вино
във чашата ти. Може да горчи.
Дано да имаш сили да изпиеш
горчилката на всичките ми дни!

Камелия Кондова

image

Ампутация на сърце Написана на : 2011-07-12 16:58:17

image

П...о-тихо е отколкото очаквах.

Не оглуших вселената от болка.
Излезе светлината. Влезе мракът.
Три капки кръв./За светлината - толкова/.
И толкова за участта на кърта,
превърнал тъмнината във идея.
Не ме боли. Аз...толкова съм мъртва,
че вече мога с тебе да живея
без гняв във оскърбената постеля,
без страх, че красотата ще се счупи.
Самото възпитание в неделя
ще готви от любимата ти супа.
И ризите ти ще са ...просто ризи,
а не платната, под които плавах.
Така си ми далечен, че отблизо
дъха ти срещам, но не те познавам.
И мога с чиста съвест да излъжа,
че не е смърт -животът се повтаря.

И само някой много, много тъжен
ще помълчи за мен. С една китара...

Камелия Кондова

image

Страница 1 от 1
 1-5 от 5  |   1