Sibir
На теб, който... Далече от мен си ми близък. Познат непознат. И бездумен. Отдавна не спя в твойта риза. И ти не прегръщаш съня ми. В очите умора проплаква. Взаимност е нашето нямане. Разделя ни цяла галактика. А сме на дъх разстояние
blogs left blogs right
Raia
Raia, 55
« sibir.bg
10 Любопитни факти за закуската Написана на : 2012-03-24 10:10:33

image

Закуската е толкова съществена част от нашия живот, че на практика за нея, като че ли не са останали неизвестни факти. На фона на огромното количество информация относно полезните свойства на плодовете, кашите и соковете, болшинството от хората все още предпочитат да похапнат сладки кифлички или сочни сандвичи сутринта. Дотук всичко е ясно... Да, но надали сте запознати със следващите интересни позиции:

№ 10


Учени от Харвардския университет са направили откритие, че закуската прави хората много по-общителни. Изследването е проведено в държавните училища в Балтимор и Филаделфия. Децата са били разделени на две групи. Едната половина са закусвали всяка сутрин в продължение на седмица, а другата не. Резултатите показали, че тези, които не пропускат хапването в началото на деня, постигат в пъти по-големи успехи по математика и активно общуват с връстниците си, в сравнение с останалите деца, които са пропуснали закуската.

№ 9


От закуската не трябва да се отказват и шофьорите. Да се сяда зад волана, без полезната доза сутрешна храна е опасно. Статистиката показва, че катастрофите са предизвиквани много по-често от хора, които не са закусвали.

№ 8


Най-продължителните и обилни закуски протичали в богатите руски семейства. "Сутрешното хапване" можело да продължи от предиобед до 3 часа следобед. За това време е можел да бъде изяден и слон, но знатните люде предпочитали печено прасенце, различни каши, сладкиши, пирожки, палачинки и плодове...

№ 7


Съгласно статистиката, около 15 % от съвременните българи не закусват. Но това не е толкова фрапиращо, в сравнение с Германия например, където повече от 1/4 от хората не започват деня си с храна.

№ 6


Сред европейците шотландците са тези, които най-много са похапвали на закуска. Съществуват сведения за това, че през XVIII век техните трапези са се превивали от сервираните млечни каши, закуски с еленово месо, свинско, говеждо, червена осолена и пушена риба. "Скромната" закуска била обилно поливана с бира и сайдер, а след с чай. В качеството на десерт се поднасяли кифлички с масло и мед...

№ 5


Шведският крал Густав III бил първият, който имал желание да обяви кафето за вредно. За негово нещастие обаче не му се отдало да подкрепи с неоспорими доказателства твърдението си. През XVIII в. кафето било смятано за тайнствена, магьосническа напитка. Кралят заповядал на двама братя редовно да консумират единият чай, а другият кафе. Експериментът обаче се провалил, защото мъжът, който пиел чай, починал...

№ 4


Още един интересен факт за кафето. Според статистиките, любителите на кафявата тонизираща течност, правят секс много по-често от останалите.

№ 3


Най-голямата закуска се е състояла на 17.04.1998 г. в Дубай. В нея са взели участие 13 797 човека.

№ 2


Унгарски готвачи приготвили най-голямото блюдо бъркани яйца в света. За изяждането му не е известно нищо, но за 300-килограмовото ястие били изразходвани 5 000 яйца.

№ 1


Най-голямата сума, която можете да платите за закуска е 36 000 долара. От какво ще се състои тя ли? От кроасани със златни украшения, чашка кафе "Копи Лювак", конфитюр от сладко френско грозде и известния ликьор "Шамбор". Всички продукти се сервират в най-изящна посуда...

belladonna-bg

image


image image

Възрастта няма нищо общо с усещането за щастие. Годините на един човек са толкова, на колкото се чувства – а образът на щастлив човек обикновено е присъщ на младостта.

Числото, измерващо абсолютната стойност на нашата възраст, може да е 60, а връзката ни с живота да е с 20 години по-млада. Неслучайно темата за вечната младост е безсмъртна, а търсенията на хапче, еликсир или магически думи за нейното постигане нямат брой. Възрастта, усещането за щастие и числото на нашите години могат да заживеят в хармония, ако се научим на няколко прости неща. Кои са те – разказва Каролин Милър, авторка на книгата „Създайте по-добър живот”.

Числото на годините се „смалява”, ако си осигурим достатъчно сън. Осем часа спокойна почивка нощем в удобно легло – и ефектът на подмладяването веднага ще се усети. Човек не изживява и най-голямото щастие в пълнота, ако има здравословен проблем. При възрастните здравето е почти синоним на щастието! Здравето зависи от храненето: плод или зеленчук за начало на всяко хранене, достатъчно вода и разумни изкушения от рода на торта или сладолед. Физическа активност, съобразена с възрастта – фитнес, джогинг, зумба, йога. Изборът е личен и непременно трябва да е съобразен с физическия статус.

С възрастта човек започва да кръжи все по-често в една и съща орбита. Не забелязва необходимостта от промени около себе си – а това е важно! Рутината е вредна. Едно цвете в нова саксия на прозореца, неизпробвана рецепта в кухнята, свежи завеси в дневната: знаем ли кое ще ни зарадва истински. Време лично за себе си: да се поглезим, за да не забравяме кои сме!
Кое е числото на нашата възраст? Нима има значение. Каквото и да е то – да бъдем позитивни и да не се боим да излъчваме щастието, което сме постигнали!

image  image

 

Марта Савова

Приказка за меденото злато Написана на : 2012-02-22 05:02:28

image

Пчелният мед е сладко вещество, което се получава от пчелите чрез преработка на нектар и мана. Представлява смес от различни захари, предимно фруктоза и глюкоза, както и други вещества като органични киселини, ензими и твърди частици, попадащи при неговото събиране.

 

Употреба

Пчелният мед се използва основно като хранителен продукт. Той е източник на бързо освобождаваща се енергия и лесно усвоими въглехидрати. При ежедневна употреба е доказано, че влияе благоприятно на двигателната активност на стомашно-чревния тракт и върху секрецията на стомаха и червата.

Пчелният мед се използва и като лечебно средство. Използва се за основно или помощно средство за лечение на гастрити, както и при променена киселинност на стомаха. Оказва лечебен ефект при заболявания на дихателната система, а също и при възпалителни заболявания на кожата и лигавиците, което се дължи на антибактериалното действие на меда.

Използва се и като диетично и лечебно средство при чернодробни заболявания, защото осигурява въглехидрати за синтезирането на гликоген.

Меда не е регламентирано лечебно средство, а преди всичко храна с определено диетично и лечебно действие. Пчелният мед се използва и в козметиката под формата на маски и кремове, в които влизат и други съставки. Продуктите действат омекотяващо и почистващо.

Не се препоръчва даването на мед на кърмачета и деца до 1 година, защото храносмилателната им система е недоразвита и може да предизвика ботулизъм. Медът е противопоказан при хора, които са алергични към него, както и към болни от захарен диабет на инсулиново лечение. При болни от захарен диабет 2. тип може да се дават определени сортове мед, богати на плодова захар и витамини, като слънчогледов, акациев, люцернов, от детелина. В тези случаи дозата мед от посочените сортове е до 50 g дневно, разпределен в 4-6 приема, разтворен в сокове, чай.

При здрави хора профилактичната денонощна доза мед е 1-2 g/kg телесно тегло, разпределен в няколко приема. По-високи дози не се препоръчват, тъй като могат да доведат до развитие на захарен диабет.

Компоненти на меда

 въглехидратите (70-80%), представени главно от глюкоза и фруктоза, дизахарида захароза и около 20 други ди- и тризахариди. Общото количество глюкоза и фруктоза варира между 65-75%. Съдържанието на захароза е под 5%, но в някои случаи (акациев, лавандулов и манов мед) достига 8%.
 вода, която съставлява около 15-20% от състава на меда. При водно съдържание над 20% се създават условия за ферментационни процеси.
органични киселини в малки количества — глюконова, ябълчена, лимонена, оксалова, винена, млечна, малеинова, янтарна, пироглутаминова, бензоена, мравчена.
 минерални вещества — в най-голямо количество са калий, натрий, калций, фосфор, сяра, магнезий.
 белтъчни вещества — 0,1-1,5%.
 аминокиселини, които в меда са около 20 на брой …
 Вкус — сладък, а някои видове манов мед имат възгорчив или специфичен привкус. Вкусът се определя от количествата на фруктозата, глюкозата и захарозата, но зависи и от съдържанието на органични киселини. При протичане на ферментационни процеси медът придобива кисел привкус.
 Аромат — зависи от произхода. Определя се от съдържанието на алдехидите, кетоните и алкохолите в меда. Особено подчертан е аромата при липовия, ментовия, тютюневия мед. Ароматните вещества са летливи и при продължително престояване ароматът намалява.
Цвят — Цветът на меда, в зависимост от произхода му, варира от почти безцветен до тъмнокафяв. Със светъл цвят са акациев, детелиновия и медът от репко.
 Консистенция — Пресният мед е гъста, полутечна и прозрачна маса, която постепенно кристализира до втвърдяване. Някои видове мед кристализират по-бавно от други или изобщо не кристализират (като акациевия мед), а други кристализират още в първите дни след центрофугирането.
 Хигроскопичност —
 Плътност — по относителната плътност (масата на единица обем) на меда може да се определи неговото водно съдържание.
 Енергийност
— Медът има средна енергийност от 300 калории на 100 g продукт.

image

 

Символ на скрита мъдрост, плодородие и дълголетие


Орехът e едно от най-старите дървета, познати на човечеството още от праисторически времена. Някои орехови дървета, по изчисления на дендролозите, са на почтена възраст около 1000 години. Стари орехови дървета красят със своя внушителен ръст и широка зелена корона много места из цяла България. Ореховото дърво щедро ни дарява с над 100 кг плодове от десетата си година. Плодовете му са обвити от нежна мека зелена обвивка, която при съзряването отпада и остава вътрешният слой на околоплодника, т. нар. ендокарпий - черупката, поради което ботаниците определят ореха като костилка. Вътре се намира ядка - семе с две части, всяка от които разделена на две.


Орехът варира значително по големина и форма. Стандартните са около 11 г, но едрите могат да надхврълят 14 г, като ядката е едва половината от теглото.


„Костелив" е орехът с дебела черупка до 2,3 мм, а по-лесно се трошат орехи с дебелина на черупката около 0,5 мм.


Поради широкото си разпространение наричат този необикновен орех „обикновен", макар латинското му наименование - Juglans regia или "орех на Юпитер" да подчертава царствеността му.


Легенда разказва, че дъщерята на цар Карий и любима на Дионис, която преобразява в орехово дърво след смъртта й. Артемида занесла вестта на баща й и му заповядала да построи храм в нейна чест. Колоните били изработени от дърво във формата на млада жена и ги нарекли кариатиди - нимфи на ореха.


В повечето езици към името на ореха добавят предполагаемия му произход - гръцки или персийски, а за англичаните са просто чуждестранни ядки (wal-nut).


Орехът е "свято" дърво у българите, което самớ се сади. Орехите са почитани не само заради вековното им съществуване, но и като ценна храна и лекарство... Дървото осигурява подслон, сянка в летен зной и закрила от мълнии и проливен дъжд - наричали го Гръмоломник.


Дървесината на ореха е висококачествена и е ценена високо още от Древността. Тя е много здрава и устойчива на вредители, прекрасно се полира, не се раздува и напуква при нагряване, поради което се използва в производството на луксозни мебели. Любим материал за дърворезбарите, от орехово дърво изработвали иконостаси в църквите.


Понякога в дървото се образуват ядра с висока плътност и се оформя рядко красив фладер, наречен капа, от която изработват сувенири, табакери, приклади на оръжия...


От незапомнени времена с орехите са свързани множество легенди и поверия.


Орехът е "световно дърво" от сътворението на света "...станала земя, и то отначало станала като тепсия голяма, а сетне като харман, в средата на който Господ посадил орех". Орехът свързва света на живите и света на мъртвите, дори вярвали, че може да се разговаря с тях, ако се допре ухо до ствола на дървото.


Смятало се, че жезълът на Моисей бил резбован от ореховото дърво в райската градина. Чудотворен бил и ореховият жезъл на Св. Патрик, който избавил Ирландия през IV век от змиите на острова, прогонвайки ги в морето.


Орехите са използвани и за всякакви гадания. Сигурен знак за изневяра на девойките разчитали, ако наречените за нея и любимия орехи не изгорят едновременно в огнището или се разлетят настрани.


Старо поверие предвещава смърт на този, който посади орех, когато стволът нарастне колкото врата му, което обяснява защо открай време с неохота садяли орехово дърво. За да се предпазят, очертавали широк кръг с дълъг червен пояс. Дървото се засаждало в средата на този магичен кръг. Докато орехът израстне с толкова дебел ствол, минава повече от един човешки живот, така спечелвали отсрочка и се радвали на дълъг живот.


Дебелата орехова сянка мами в летните горещини. Ала в никакъв случай не бива да се заспива, защото под дървото се събират самодиви и зли старици-юди. С тяхното влияние обяснявали защо под орехова плътна сянка нищо не вирее. В действителност в ореховите листа се образува особено вещество юглон, което е токсично за другите растения. Дъждовете го измиват от листата и попадайки в почвата, потиска растежа на растителността под короната.


Колкото и страховити да са тези поверия за дървото, в много традиционни обредни практики наричат орехите за плодовитост, здраве и дълъг живот. В гатанките ореховата ядка е „четирима братя, облечени в обща риза" - символ на сплотеност в семейството. В торбата на орача слагали орехи, за да хвърля зърното с пожелание да се роди едро жито, когато сее. В Рим дарявали орехи на новобрачните, а във Франция ги посипвали с тях пред олтара в църквата. В Англия вярвали, че при добра реколта от орехи ще се родят много деца през следващата година. У нас с горящ клон от орехово дърво се прогонват самодивите от люлката на новороденото. За да расте детето игриво, весело и немирно, разтърсват орехи, поставени в сито, което се издига високо. А за да е отракано, трошат орехи. Когато детето дълго време не прохожда, го удряли с орехова пръчка и казвали: "Остави ореховото, вземи дряновото", защото смятали, че орехът го държи в онзи свят, откъдето идват всички деца. Захранвали децата, родени през есента с орехово мляко - за здраве и късмет.


Самобитният майстор изработвал за забавление на децата орех-дрънкалка като запълвал с камъчета или оризови зрънца изпразнени от ядките орехи.


Орехите са традиционен дар за коледарчета. Присъстват неотменно на празничната трапеза на Бъдни вечер, която се прекадява, за да бъдат благословени заедно с хляба и ястията. Всеки избира орех и гадае за късмета си през Новата година. Хубавата бяла ядка предвещава добро здраве и щастие. За късметлийски е смятан орех с две сърцевини в черупката. Като се намери такъв, намисля се желание, едната сърцевина се изяжда, а другата се хвърля през лявото рамо. Неслучайно в приказките орехът често е вълшебен предмет, неоценим помощник в мигове на изпитания. След вечерята е прието да се играе с орехи, скрити в шепата на най-възрастния член на семейството. Целта е да се познае дали броят е четен или нечетен - „чифт или тек". Накрая орехите се хвърлят в четирите ъгъла на стаята, с което се маркира "осветеното" в тази нощ пространство подобно четирите краища на земята.


Орехи за ум, красота и здраве!


Жреците в Древен Вавилон забранявали на обикновените хора да консумират орехи, тъй като се смятало, че стимулира мисленето.


Външната прилика с формата на човешки мозък на ореховите ядки зантригувало медиците през 16 - 17 век. Те приемали всяко антропоморфно сходство на растения като знак, че са целебни при болест на тези органи. Смятало се, че орехите са „храна за мозъка", лекували главоболие и други заболявания на мозъка и главата. Консумацията им водела и до успокояване при чувствително сърце, тъй като при срединен срез на ореха формата е сърцевидна.


Съвременната медицина открива редица доказателства в подкрепа на тази хипотеза.


Орехите са много полезни за интелектуалното развитие и при интензивни физически натоварвания. Неслучайно са включени като орехова паста в менюто на космонавтите. Здравословният модел на Средиземноморската диета вероятно се дължи на орехите, в по-голяма степен отколкото на зехтина. Орехът е враг на атеросклерозата, хипертонията, захарния диабет, забавя стареенето и е неотменна част от здравословното меню във всяка възраст. Особено ценни са в диетата на бременните и кърмещите жени, а така също за правилно развитие и израстване на плода и детето, за предотвратяване на развитието на анемия и атопични заболявания. Във всяка ядка по уникален начин са съчетани белтъчини и мазнини, почти без въглехидрати, множество витамини, минерали и биоактивни вещества. Висока антиоксидантна активност притежават мелатонин, елагинова киселина, витамин Е, каротеноиди и полифеноли. Те подпомагат имунната система и притежават антиканцерогенен ефект.


Мелатонинът е човешки хормон, участващ в регулацията на съня и в същото време е мощен антиоксидант. Открива се в орехите в биоактивна форма - ефективно средство за нощен сън, в благоприятно съчетание с омега 3 киселини.


Орехите съдържат около 60% мазнини. Повечето ядки съдържат най-вече мононенаситени мастни киселини, докато в орехите рекордно високо е количеството на полезните полиненаситени омега 3 мастни киселини. 30 г или ¼ чаша орехи доставя 2,6 г омега 3, количество, което почти изцяло покрива препоръчителния дневен прием.


Те са незаменими, тъй като човешкият организъм не може да ги синтезира. Мембраните на всички човешки клетки, включително мозъчните са съставени предимно от мазнини. В „крепостната" клетъчна стена, предимно течните омега 3 са подвижни „мостове" и облекчават транспорта на нутриентите и своевременно елиминират отпадъците. Те коригират инсулиновата резистентност и липидния профил, често съпровождащи диабета и метаболитния синдром.


Шепа орехи доставя около 4 г пълноценни белтъчини, неоценими при диети с намалено съдържание на животински протеини или при вегетарианци. По време на пости консумирането на орехи и орехово масло в съчетание с останалите храни осигурява здравословно хранене.


Усвояват се от организма по-пълно при старателно и бавно сдъвкване, най-добре като орехово мляко. „Орехите съдържат пет пъти повече хранителни вещества отколкото яйцата, повече мазнини от маслото, повече белтъци от месото" - Сарасвати в „Лечение на йогите"


Много хора се притесняват да консумират орехи поради наднормено тегло. Дори тези, които не се стремят да намалят тегло си, а са изкушени от ореховите ядки, се питат дали няма да надебеят. Консумация само на 30 г орехови ядки осигурява оптимален внос на незаменими мастни киселини без да опорочава диетата. Те „приспиват" глада, доставят фибри и пълноценни протеини. Освен чувството на ситост и удоволствие, балансират метаболизма.

 За тези които изчисляват калории


30 г орехи = ¼ ч. чаша ядки = 1 с. л. орехово масло = 1 яйце


А за останалите около 5 - 7 ореха дневно!


Масло от орехови ядки


Шарлаганът, както го наричали, е особено ценно бледозлатисто и прозрачно масло с великолепен вкус и силен аромат, поради което често се съчетава с масла с по-нежен вкус. Древните мъдреци съветвали да се пие масло от орехи, защото ядката е мозъкът, а извлеченото от него масло - умът, без да подоризарат дори, че 92 % от съдържанието му са омега 3 мастни киселини. За съжаление поради високата цена не се използва често. Зрелите орехови ядки от специални маслени сортове се съхраняват 2 - 3 месеца преди да се пресоват за масло. Остатъците след извличане на маслото са много ценна добавка при хранене на домашни животни. Маслото от печени орехи изглежда по-тъмно и е с по-наситен вкус. Ореховото масло е изключително нетрайно и не може да се съхранява дълго. Отлично е за сладкиши, торти и салати. Може да се подгрее с мед и лимонов сок - великолепен топинг за сладолед или сладкиш. Маслото се употребява за лечение на изгаряния и трудно зарастващи рани. Освен в медицината, козметиката и сладкарството, се използва в парфюмерията, полиграфията и живописта. Образува прозрачно, устойчиво на напукване покритие върху платно. Леонардо да Винчи, Рафаело, Тициан, Гойя, Рембранд забърквали боите си със сгъстено на слънце орехово масло.


От зелената обвивка на орехите се извличат трайни пигменти за оцветяване на тъкани в черен и кафяв цвят, а също дъбилни вещества за обработка на кожи.


Зелените орехчета в млечна зрялост са богати на витамин С - около 3000 мг%, почти стократно повече от мандарините и ябълките. Съдържат се и хранителни влакнини, пектинови и пигментни вещества. Повишеното съдържание на дъбилни вещества придава определена тръпчивост, остър и леко горчив вкус.


От тях се приготвя спиртна настойка, която се използва при възпалителни процеси.


Ореховите черупки се използват при производството на линолеум, при шлифоване и полиране. Огромни количества се използват за изготвяне на специална паста за почистване на оръжията и самолетите.


Ореховите листа се берат през юни, по време на цъфтежа, когато количеството на витамин С е най-високо - до 1200 мг%. Изсушават се бързо, за да не почернеят и да запазят целебните си свойства. Листата съдържат голям брой фитонутриенти - юглон, флавоноиди (кверцетин, кемпферол), етерични масла, алкалоиди, витамин РР, каротин, дъбилни вещества, кумарини, антоциани, хинони...и мед, йод, магнезий, фосфор, кобалт, селен - истинска биохимична лаборатория.


Орехова шума ползвали често в народната медицина  за лечение на гуша, за пречистване на кръвта, за спокоен сън, срещу стрес, ревматизъм, рахит, екземи, циреи. С отвара и настойка от листа се правят обливания, вани или обтривания поради общоукрепващо, кръвоспиращо, противовъзпалително действие. Гаргара на устната кухина се прави при ангина и заболявания на венците. Свежи и надробени орехови листа се налагат на рани и язви, а за бързо зарастване се използва мехлем от листата.


Листата на ореха съдържат ароматни вещества, изпаренията от които понякога причиняват главоболие, но са ефикасно средство против насекоми, най-вече молци.


Избор и съхранение на орехи


Купувайте цели орехи, а не орехови ядки без черупки, които се запазват по-дълго. Предпочитайте тези, които изглеждат по-тежки за размера и са продълговати. При кръглите черупката е по-дебела, а ядката - малка. При разчупване ядката трябва да се отделя лесно, без да се разтрошава. Вкусни са ядките, покрити със светла люспа със златист оттенък.


Орехите най-добре се съхраняват и запазват с черупка на хладно в продължение на няколко месеца. Изчистените ядки, поставени в плътно затворени съдове са годни около месец, а в хладилник до два. Производителите изсушават ядките и така ги запазват по-продължително време.


При неправилно съхранение на топло и влажно място орехите бързо се развалят. Поради високото съдържание на мазнини „гранясват" - придобиват горчив вкус и неприятен аромат.


Опасни са плесенясалите орехи. Микроскопичните гъбички продуцират афлатоксини с канцерогенно действие. Трудно можем да ги разкрием, тъй като нямат характерен аромат и вкус. Подозрителни са орехите, при разчупване на които се разпръсва прах. Без всякакво съжаление ги изхвърлете.


Мерки и теглилки


½ орехова ядка - 2 г, 50 половинки - 100 г


1 ч. чаша орехови ядки - 120 г


шепа орехови ядки - около 30 г


Автор: Д-р С. Михайлова

image

Мистичният гълъб, търсещ мир... Написана на : 2012-02-16 09:53:09

image

В книгата за началото на света се разказва историята на първия и втория гълъб, които праотец Ной изпратил от ковчега да му донесат вест, когато небесните шлюзове се затворили и водите на бездната спрели. Но за пътешествието и участта на третия гълъб кой е разказал? При върха на планината Арарат бил заседнал спасеният кораб, който криел в утробата си целия пощаден от потопа живот. И когато очите на праотец Ной съзрели от стожера само вълни и талази, безкрайни води, той изпратил гълъб — първия — да му донесе вест дали някъде не се вижда вече земя под безоблачното небе.

Първият гълъб — тъй се разказва там — се издигнал и разперил криле. Летял на изток и на запад, ала навред имало само вода. Нигде не намерил място за отдих и постепенно крилата му почнали да отслабват. Така той се върнал при единствената твърд на света, при ковчега. И закръжил над почиващия на планинския връх кораб, докато Ной не прострял ръка и не го внесъл при себе си в ковчега.

Почакал Ной още седем дни, през които не капнал дъжд и водите спадали, после пак взел гълъб — втория — и го изпратил да му донесе вест. Гълъбът литнал в утрото, а когато надвечер се върнал, в човката си носел маслинова клонка като пръв знак от свободната земя. Така Ной познал, че над водата вече се подават върхарите на дърветата и че изпитанието е свършило.

След нови седем дни Ной пак изпратил гълъб — третия — да му донесе вест. Литнал той в утрото по света, но вечерта не се върнал. Дни наред чакал Ной, но гълъбът не дошъл. Така праотец Ной разбрал, че земята е свободна и водите са спаднали. Но за гълъба, за третия гълъб, не научил никога нищо, не научило и човечеството — легендата за него не била разказана чак до наши дни.

А ето какви били пътешествието и участта на третия гълъб. Излетял той в утрото из душното помещение на кораба, където, притиснати в тъмнината, животните ръмжали от нетърпение, блъскали с копита и нокти, та всичко кънтяло от рев и тръбене, от съскане и лай; излетял из теснотата към безкрайния свят, из тъмнината към светлината. Но като разперил криле в заристия, сладостно напоен от дъжда въздух, изведнъж край себе си усетил свободата и благодатта на безбрежието. В низините искрели води, като влажен мъх се зеленеели горите, от полята се издигала бялата омара на утрото, а уханните изпарения от растенията разнасяли сладост из ливадите. Блясък струял от металическото небе, в планинските зъбери се пречупвали лъчите на изгряващото слънце, като червена кръв мъждукало морето в безкрайното зарево, като гореща кръв димяла цъфтящата земя.

Било божествено да се наблюдава това пробуждане. С разперени криле и с блажен взор гълъбът се реел над пурпурния свят. Над земи и моря летял той и в бляновете си постепенно сам се превърнал в крилат блян. Като самия бог разглеждал за пръв път освободената твърд и не можел да й се нагледа. Отдавна забравил Ной, белобрадия старец от ковчега, и неговата заръка, отдавна забравил, че трябва да се върне. Защото сега светът му бил станал родина, а небето — свиден дом.

Така третият гълъб, неверният пратеник на праотеца, летял над пустия свят все по-далеч и по-далеч, носен от устрема на щастието си, от вятъра на блаженото си вълнение, летял по-надалеч и все по-надалеч, дордето крилете му натежали, а перата му станали като олово. Земята го привличала с могъща сила, все по-ниско се свеждали изтощените му криле, та вече докосвали върхарите на дърветата. И вечерта на втория ден той най-сетне кацнал в дебрите на една гора, още безименна като всяко нещо в онова изначално време. Скрил се сред гъстите клони за отдих от въздушното пътешествие. Листакът го покривал, вятърът го приспивал, денем било прохладно сред клоните, а нощем топло в горското обиталище. Скоро той забравил ветровитото небе и примамките на далнината, зеленият свод го обгърнал и времето потекло над него без мяра.

Гората, в която третият гълъб си избрал да живее, била от близкия нам свят, но там още нямало хора и в тази самота постепенно самият той се превърнал в блян. Свил гнездо сред нощния зеленикав мрак и годините се занизали край него. И смъртта го забравила, понеже всички онези животни — по едно от всеки вид, — които са зърнали още първия свят преди потопа, не могат да умират и никакъв ловец не може нищо да им стори. Те невидимо си правят гнезда в неизследваните дипли на земното рухо, както този гълъб в дебрите на гората. Понякога той наистина долавял присъствието на хората — прогърмявал изстрел и отеквал стократно о зелените склонове, дървосекачи удряли по стволовете така, че мракът наоколо кънтял, тихият смях на влюбените, които, прегърнати, дирели усамотение, се леел като лек ромон скрито в шумака, а песента на децата, търсещи ягоди, звучала нежна и далечна. Унесеният гълъб, потънал сред листата в своя блян, понякога чувал тези гласове на света, но ги слушал без страх и си оставал в своята тъма.

Ала един ден цялата гора затрещяла, сякаш земята се разпукала на две. Из въздуха свистели черни метални късове и където паднели, земята в ужас изригвала нагоре, а дърветата се пречупвали като сламки. Мъже в многоцветни одежди си изпращали един другиму смърт, а страшни машини бълвали огън и плам. От земята към облаците фучали светкавици, последвани от гръм. Изглеждало тъй, сякаш земята искала да се втурне в небето, а небето — да се сгромоляса върху земята. Гълъбът се сепнал в своя блян. Над него се носели смърт и разруха; както някога водата, сега огънят поглъщал света. Той бързо разперил крила и литнал, за да си потърси друго убежище вместо рухващата гора; убежище на мир и покой.

И тъй, гълъбът се понесъл над нашия свят, за да намери покой, но където и да летял, навред срещал тези светкавици и този гръм на хората, навред бушувала война. Море от огън и кръв заливало земята, както някога. Пак бил настъпил потоп и гълъбът бързо размахвал криле над нашите земи, за да съгледа място за отдих, та сетне да поеме към праотеца и да му занесе маслиновата клонка на предвестието. Но в тези дни никъде не можело да се намери такова място, все по-високо се надигал потопът на унищожението над хората, все по-надалеч се простирал пожарът в нашия свят. И гълъбът още не е намерил отдих, нито хората мир, той няма да се върне у дома си, сякаш няма да се отмори вовеки веков.

В наши дни никой не го е виждал — заблудения митичен гълъб, дирещ мир, — ала той лети над главите ни, боязливо и вече с немощни криле. Понякога, само в нощите, когато се сепваме в съня си, чуваме из въздуха шумолене, стремително пърхане в мрака, объркан полет и безпомощен бяг. Върху неговите криле се носят всички наши чемерни помисли, в страха му бушуват всички наши желания. Тъй се рее, тръпнещ между небето и земята, заблуденият гълъб, той, някогашният неверен пратеник, носи сега на праотеца на човечеството вест за собствената ни участ. И отново, както преди хиляди години, един свят чака някой да протегне ръка към него и да разбере, че изпитанието е било достатъчно

Taube

  BellaDonna

Страница 1 от 17
 1-5 от 83  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>