Sibir
На теб, който... Далече от мен си ми близък. Познат непознат. И бездумен. Отдавна не спя в твойта риза. И ти не прегръщаш съня ми. В очите умора проплаква. Взаимност е нашето нямане. Разделя ни цяла галактика. А сме на дъх разстояние
blogs left blogs right
Raia
Raia, 55
« sibir.bg
Лингвистични упражнения Написана на : 2012-06-09 09:36:03

 

 

 

image

"Веднъж един човек,

разхождайки се до една пропаст, паднал.

Падайки, той успял да се хване за клона на малко дърво,

растящо в процеп на скалата.

Висейки на клона, поклащан от студения вятър,

човекът осъзнал цялата безнадеждност на своето положение:

на дъното – речни камъни с мъхове,

а възможност за покатерване нагоре просто нямало.

Ръцете му, хванати за клона,

започнали да отмаляват.

- Е, – помислил си той –

един Бог може да ме спаси сега.

Аз никога не съм вярвал в Бога,

но, може пък да съм грешал. Какво губя?

Затова той извикал:
- Боже, ако Те има,

спаси ме и аз ще повярвам в Теб!
Отговор нямало. Той отново извикал:
- Моля Те, Боже!

Аз никога не съм вярвал в Теб,

но ако сега ме спасиш, веднага ще повярвам!
Изведнъж от облаците се разнесъл Велик Глас:
- О, не, ти няма да повярваш!
Човекът от изненада едва не изпуснал клона.
- Моля Те, Боже! Ти грешиш!

Аз наистина мисля така. Ще повярвам!
- О, не, няма да повярваш!

Всички казват така.
Човекът продължил да се моли и да убеждава.

Накрая Бог казал:
- Е, добре. Ще те спася… Пусни клона!
- Да пусна клона? –

възкликнал човекът, – да не ме смяташ за луд?"

 

Притчата e психична истина

от най-висок порядък.

Тя е моето лингвистично упражнение

за вземане на важни решения в живота

и справяне с неизбежните страхове,

които животът в материално тяло поражда.

Ако успеете да я разберете със сърцето,

а не само с ума,

всички страхове биха си отишли.

Всички.

Защото тя е история за доверието в живота.

И тест за истинската вяра.

Камелия

espirited

image

image

За какво чакаме? Написана на : 2012-06-03 09:32:59

 

image

image

 

Преди нечие утро да бъде отнето,

покажете чувствата си към тези,

които обичате днес!

 

Повечето от нас са много добри в намирането на извинения да изчакат.

Чакаме, преди да се обадим на добър приятел и закъсняваме,

защото смятаме,

че имаме цялото време на света.

Чакаме да споделим чувствата си към хората,

защото се надяваме

някой ден да се почувстваме по-уверени.

Чакаме да простим на хората,

които са ни наранили,

защото вярваме,

че те ще ни потърсят първи.

Чакаме да се извиним за нещата,

които сме сторили,

защото сме твърде инатливи

или твърде засрамени да си признаем вината.

Ако не сме внимателни,

можем да прекараме целия си живот, извинявайки се,

изчаквайки за подходящия момент,

само за да разберем рано или късно,

че това време никога няма да настъпи.

Звучи болезнено да си признаем,

че нашите дни тук са ограничени и е страшно да осъзнаем,

че никой от нас не знае

колко точно време има. 

Това, което е сигурно,

че в нашите последни моменти,

най-малко вероятно е да кажем:

"Щеше ми се да бях почакал поече"

или

"Иска ми се да бях останал още малко време гневен"

или

"Да бях живял безрисково малко повече."… 

Повечето от нас,

преживявайки последните си моменти

ще кажат "Съжалявам."

"Прощавам ти"

или "Обичам те!" 

Разбира се,

съществува и друг вариант: 

Да кажем тези неща днес.

Точно сега! 

Можем да оценим хората,

които обичаме,

вместо да се разсейваме с ежедневните притеснения.

Можем да бъдем по-смели в изразяването

на мислите и чувствата си,

вместо да анализираме прекалено дълго

и да размишляваме върху тях.

Можем да решим,

какво наистина има значение за нас

и да го почитаме,

докато имаме тази възможност.

Сега е нашето време да живеем

и да обичаме.

Този момент е нашата единствена гарантирана възможност

да бъдем внимателни,

състрадателни,

да проявяваме разбиране,

да прощаваме

и да бъдем мили с хората,

които ценим.

Може да бъде ужасяващо.

Може да изисква

известна доза смирение.

Може дори да не изглежда

приоритетно.

Но го дължим на себе си.

Да си го признаем

и да направим нещо по въпроса,

вместо да намираме поредното

извинение да отложим.

Та какво искахте да кажете?

И за какво чакате?

positivespirit.net

image

imageimage

♣☆♣☆♣ Написана на : 2012-05-27 13:09:58

 

 

image

 

 

image

 

"Казах!

Но това не значи,

че ме чу... 


Чу ме!

Но това не значи,

че ме разбра... 


Разбра ме!

Но това не значи,

че се съгласи с мен...


Съгласи се!

Но това не значи,

че ми повярва...


Повярва ми!

Но това не значи,

че ще го приложи на практика...


Приложи го!

Но това не значи,

че ще продължи да го прави

и занапред...

arka.bulboard.com
image

image
Когото се чувстваш уплашен Написана на : 2012-05-26 15:25:38

image

image

 

Когото се чувстваш уплашен 

Нещата около теб и в теб се променят…Понякога се чувстваш уплашен, понякога, като че ли си в безтегловност. 

Това е естествено. Когато се чувстваш уплашен, просто се отпусни. Приеми факта, че страхът е там, но не прави нищо за него. Игнорирай го, не му обръщай внимание. 

Наблюдавай тялото. Не трябва да има никакво напрежение в него. Ако не съществува напрежение в тялото, страхът автоматично изчезва. Страхът открива определено напрегнато място в тялото и пуска корени там. Ако тялото е отпуснато, той ще трябва да изчезне. Отпуснат човек, не може да бъде уплашен. Не можеш да уплашиш човек, чието тяло е изцяло отпуснато. Дори, ако страхът се появи, той ще си отиде като вълна… няма да пусне корени. 

А когато страхът идва и си отива като вълна, без да те докосне, това е красиво. Когато пусне корени в теб и започне да расте, тогава се превръща в израстък, раково образование. Тогава осакатява организма ти. 

Така че, винаги когато се почувстваш уплашен, единственото нещо, което трябва да наблюдаваш е тялото ти да не е напрегнато. Легни на земята и се отпусни…. Релаксацията е противоотрова на страха…и той ще идва и ще си отива. Ти просто наблюдавай. 

Наблюдението обаче не трябва да е с интерес – наблюдавай с безразличие. Просто приеми, че всичко е наред. Денят е горещ – какво можеш да направиш? Тялото се поти… просто трябва да минеш през това. Наближава вечерта и ще се появи хладен бриз… Затова просто наблюдавай и бъди отпуснат. 

Веднъж, след като го усвоиш, а това се усвоява лесно – че ако си отпуснат, страхът не може да се задържи в теб, че той ще идва и ще си отива и ще те оставя невредим – тогава ще имаш разковничето. А той ще идва … ще идва. Защото колкото повече се променяме, толкова повече страх ще идва. 

Всяка промяна създава страх, защото всяка промяна те поставя в непознат, странен свят. Ако нищо не се променя и всичко си остава едно и също, ти никога няма да изпитваш никакъв страх. Това означава, че ако всичко е мъртво, ти няма да се страхуваш. 

Например, представи си, че си седнал и близо до теб има скала. Няма никакъв проблем – ще гледаш скалата и всичко е наред. Но изведнъж скалата започва да се движи – и ти се плашиш. Жива! Движението създава страх, а ако нищо не се движи, няма страх. 

Ето защо хората , страхувайки се да не попаднат в ситуация, която ги плаши, си организират живот без промени. Всичко остава същото и човек следва една мъртва рутина – абсолютно очевидно животът се превръща в досада. Човекът остава на един остров, който сам е създал, остров без никакви промени. Същата стая, същите снимки, същите мебели, същата къща, същите навици – всичко едно и също. Една и съща марка цигари; дори различната марка не ви харесва. И всред всичко това, всред еднаквостта, човек се чувства спокоен. 

Хората живеят почти в гробовете си. Това, което наричаш удобен, комфортен и подреден живот, не е нищо друго освен един изкусен гроб. Затова, когато започнеш да променяш, когато започнеш пътуването към твоя вътрешен свят, когато се превърнеш в астронавт на вътрешния си космос, когато всичко започне да се променя твърде бързо, всеки момент е изпълнен със страх. Колкото повече се променяш, пред толкова повече страхове ще трябва да се изправяш. 

Нека страхът бъде там. Лека полека, ще започнеш да се наслаждаваш на промените толкова много, че ще бъдеш готов да ги правиш, независимо от цената. Промяната ще ти даде жизненост…повече вълнение, страст, енергия. И тогава вече няма да бъдеш като езерце – отвсякъде затворено, без никакво движение. Ще се превърнеш в река, течаща към неизвестното, към океана, където реката ще се слее с него и ще бъде част от океана.

 

Източник: "Бъди реалист. Планирай чудо!" - Ошо

image

image

Ако искаш да укрепиш вярата си Написана на : 2012-05-26 15:09:21

image

image

 

image

Ако искаш да укрепиш вярата си,

трябва да омекнеш в сърцето си.

За да бъде вярата ти твърда

като скала,

сърцето ти трябва да бъде

меко като перце.

Заради болест, злополука,

загуба или уплаха по един

или друг начин всички ние

се изправяме пред неща,

които ни учат как да станем

по-малко себични

и предубедени

и по-състрадателни

и великодушни.

Въпреки това някои от нас

усвояват урока

и успяват да станат по-меки,

докато други стават

по–непреклонни и отпреди.

Единственият начин да се доближиш

до Истината

е да разшириш сърцето си,

така че то да обхване всичко човешко

и в него пак да остане място

за Любовта. 

 Елиф Шафак

image
image
image
image
Страница 1 от 14
 1-5 от 70  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>