Sibir
На теб, който... Далече от мен си ми близък. Познат непознат. И бездумен. Отдавна не спя в твойта риза. И ти не прегръщаш съня ми. В очите умора проплаква. Взаимност е нашето нямане. Разделя ни цяла галактика. А сме на дъх разстояние
blogs left blogs right
Raia
Raia, 55
« sibir.bg
ОЧИЛА Написана на : 2012-04-01 13:50:40

image

Съучениците му викаха Слепия.

Не беше сляп, но очите му бяха болни и се ...налагаше да носи очила с големи диоптри.

Зад огромните лупи лицето му изглеждаше неестествено и това беше повод да отнася всекидневни подигравки. Криеха му тетрадките, ритаха му чантата, обиждаха го. Понякога го замеряха и с камъни. 
Когато си на десет години, нямаш милост към по-слабите. 
Често ядеше бой без причина и очилата му бяха счупени. Виждаше свят разсечен от пукнатините на лещите.

Живееше с дядо си. Никога не беше виждал родителите си. Нещо беше станало с тях, но какво точно – Слепия не знаеше. А и не беше сигурен дали иска да знае. Човек не може постоянно да носи огромен товар мъка. Все някой ден мъката ще го смачка.

След училище съучениците му тръгваха да играят футбол, а той отиваше до изоставената гара и сядаше до релсите.
Тук от години не минаваха влакове, но Слепия вярваше, че точно от тази гара някой ден ще се махне завинаги от злобните си съученици.
Днес беше специален ден. Дядото подари на Слепия нови очила. Зад тънките сребърни рамки и красивите стъкла лицето му грееше.
Момчето прегърна дядо си и тръгна към училище. Щом се скри зад ъгъла, прибра новите очила в чантата и сложи счупените. Не искаше да го бият заради подаръка.
През всяко междучасие бъркаше в чантата и проверяваше дали очилата са там.
Там бяха.

Часовете свършиха и Слепия тръгна към гарата. Седна на буренясалия перон и се ослуша. Наоколо нямаше никой.
Отвори чантата и извади новите очила. Сложи ги и погледна през тях.
Всичко изглеждаше съвсем различно. Светът отново беше цял. 
Слепия си пое дълбоко въздух. Отдавна не беше виждал нещо толкова красиво. Стори му се, че и цветовете са други. И тревата беше по-зелена, и небето беше по-синьо. 

Но имаше и още нещо. Нещо, което само очилата виждаха. 
По релсите се зададе бял влак. Спря на гарата и отвори врати. Кондукторът се поклони на Слепия и го покани да се качи. 
- На мен ли говорите? - попита момчето, но на перона така или иначе нямаше други хора.
Той свали очилата и всичко изчезна. 
Нямаше влак, нямаше кондуктор, само трева около релсите.
Слепия пак сложи очилата и се загледа напред. 
През поляната право към него крачеше млада жена с дълги коси.
Тя стигна до него, усмихна се му се и го погали по бузата.
- Мамо? Ти ли си, мамо? – каза момчето.
Нещо изсвистя във въздуха. Слепия усети остра болка в лицето и падна по гръб. Някъде наблизо се чу детски смях.

Слепия опипа тревата до себе си и ръката му хвана камък. Беше още топъл от ръчичката, която го беше стискала допреди малко. 
До камъка лежаха и новите очила. Ударът беше поразил целта.
Момчето сложи очилата си и погледна през счупените стъкла. Светът беше по-грозен и по-напукан и от преди.
Слепия зарови лице в тревите и остана неподвижен. 
Нямаше сили дори да се разплаче. 


(от сборника с разкази "Очила")
От: Ivo Siromahov

image

Силата На Думите Написана на : 2012-03-04 07:00:51

image
Едно сляпо момче седеше на стъпалата пред една сграда с шапка пред себе си. То държеше табела с надпис: “ Моля помогнете! Аз съм сляп.”
В шапката имаше само няколко монети.
По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я и написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хо...ра започнаха да оставят пари на сляпото момче.
Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:
-Нали вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?
Мъжът отговорил:
-Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:

“ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”

Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също нещо? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо. Но първата просто те кара да помогнеш, като оставиш пари в шапката. А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.

Понякога е нужно съвсем малко, за да се замислим и оценим даровете, които имаме, но които често приемаме за даденост. Научи се да благодариш за даровете в живота си! Спомняй си за тези, които имат по-малко и помагай с каквото можеш..

 

image

През очите на едно дете Написана на : 2012-02-19 17:38:57

image

Един старец всеки ден си седял на люлеещият се стол.И както седял, дал обет да не става оттам, докато не види Бог.Един прекрасен пролетен ден след обед старецът се люлеел на стола си, безспирно търсейки Бог в мислите си и изведнъж видял едно момиченце да играе от другата страна на улицата.Топката на момиченцето се търколила в двора на стареца.Детето хукнало да си я вземе и когато се навело да вземе топката, то погледнало стареца и рекло:
-Господин Старец, всеки ден тегледам как се люлееш на стола и гледаш някъде.Какво чакаш да видиш?
-Ех, скъпо дете, ти си още много малка, за да разбереш.-отвърнал старецът.
-Може би- отвърнало момиченцето- но мама винаги казва, ако нещо се върти в главата ми, трябва да поговоря с някого.За да го разбера по- добре, казва тя.Мама винаги казва"Госпожице Лизи, сподели мислите си"Сподели, сподели, сподели, така повтаря мама.
-Е, добре тогава госпожице Лизи, но не вярвам, че може да ми помогнеш- измърморил старецът.
-Сигурно, господин Старец, но поне мога да те изслушам.
-Добре, малка госпожице Лизи, искам да видя Бог.
-Моите извинения господин Старец, нима по цял ден се люлееш на този стол, само защото искаш да видиш Бог?-озадачено попитала госпожица Лизи.
-Да, разбира се, искам преди да умра да се уверя, че Бог съществува.Имам нужда от някакъв знак, а още не съм видял такъв.-обяснил старецът.
-Знак ли господин Старец?Знак?-попитала госпожица Лизи, напълно озадачена от думите на стареца-Господин Старец, че Бог ти дава знак всеки път, когато поемеш дъх.Когато помиришеш разцъфнало цвете.Когато чуеш птичките да пеят.Когато се раждат бебетата.Господине, Бог ти дава знак, когато се смееш или плачеш, когато усещаш от очите ти да се търкулва сълза.Това е знак в сърцето ти да прегърнеш и да обичаш.Бог ти дава знак с вятъра и дъгата,.със смяната на сезоните.Всички знаци са тук, но ти сигурно не вярваш в тях.Господин старец Бог е в теб,Бог е и в мен.Няма защо да го търсиш, защото той или тя каквото и да е, то е тук с нас през цялото време.
С една ръка на кръста, а с другата във въздуха, госпожица Лизи продължила:
-Мама казва:"Госпожице Лизи, ако търсиш нещо голямо, значи си затворила очи, защото да видиш Бог означава да видиш простите неща, да видиш Бог означава да видиш живота във всичко."Така казва мама.
-Госпожице Лизи, дете мое ти си много прозорлива в познанието си за Бог, но това, за което ми говориш не е достатъчно.
Лизи се приближила до стареца, поставила малките си детски ръчички върху сърцето му и тихичко казала:
-Господине, всичко идва оттук, отвътре, а не отвън-и посочила към небето-Открий го в сърцето си, в собственото си огледало.Тогава господин Старец, ще видиш знаците.
Госпожица Лизи се върнала на отсрещната страна на улицата, обърнала се към стареца и се усмихнала.После се навела да помирише цветята и се провикнала:
-Мама казва:"Госпожице Лизи, ако търсиш нещо голямо, значи си затворила очи."

 sharebg.org

Сила Написана на : 2012-02-19 08:30:38

image

Понякога най-големите ни слабости могат да се превърнат в най-големите ни предимства.


Това е историята на едно 10 годишно момче, което беше решило да научи Джудо, въпреки че е загубило ръката си в опустошителна катастрофа.

Момчето започнало уроци при стар майстор на джудо от Япония. То се справяло сравнително добре и затова не могло да разбере защо след три месеца тренировки било изучавало само едно единствено движение.

"Сенсей" – извикало момчето. "Няма ли да изучавам и други движения?"

"Това е единственото движение, което си усвоил, но това е и единственото движение, което някога ще имаш нужда да знаеш" – отвърнал Учителят.


Не разбирайки смисъла, но доверявайки се напълно на своя Учител, момчето продължило тренировки. Няколко месеца по-късно старият майстор записал момчето за участие в турнир за първи път. Изненадвайки дори себе си, момчето спечелило лесно първите два мача. Третият мач се оказал значително по-труден, но след известно време противникът на момчето започнал да става нетърпелив и раздразнен. То умело използвало единственото движение, което умеело в един случай и спечелило мача. Все още удивено от своя успех момчето достигнало до финала. Но този път противникът бил по-едър, по-силен и по-опитен. За малко момчето изглеждало на края на силите си. Загрижен да не бъде наранено, съдията прекъснал играта. Бил на крачка от прекъсването на целия мач, когато Учителят на момчето се намесил.

"Не" – настоял той. “Оставете го да продължи.”

Малко след като подновили мача, опонентът на момчето допуснал фатална грешка: отпуснал гарда си. Виждайки възможност да приключи играта, момчето използвало своето единствено движение и парирало противника си. То спечелило мача и целия турнир!

На път за вкъщи момчето и Учителят му правили преоценка на всяко едно движение във всеки един мач от турнира. Момчето събрало кураж и го попитало това, което не давало мира на мислите му:

"Сенсей, как успях да спечеля целия турнир използвайки само едно движение?"

"Ти победи поради две причини" – отговорил японецът. "Първо, ти почти си усвоил до съвършенство едно от най-трудните премятания в Джудо. И второ: единственият известен досега начин за защита от тази хватка е, противникът ти да те хване за лявата ръка."

Така най-голямата слабост на момчето се превърнала в неговото най-голямо предимство!

Неизвестен автор

positivespirit.net

Маратон на надеждата Написана на : 2012-02-19 07:55:08

 

image

Чували ли сте за Тери Фокс? Най-вероятно не. Той е бил канадски гражданин и маратонец. Това, което е специфично за него е, че е бил инвалид и е бягал само с един здрав крак!
На 18 годишна възраст лекарите са диагностицирали Тери като болен от рак. Наложило се е да ампутират крака му! Повечето хора ще възприемат това като трагедия и никога, дори и в най-смелите си мечти няма да се виждат да бягат. Не й Тери Фокс!

Този смел човек решил, че може да използва опита си, за да спечели пари за изследвания на рака и да промени живота на всички страдащи от заболяването. И въпреки че Тери имал само един крак, той започнал своя Маратон на надеждата, за да спечели пари в името на каузата.

През 1980 г. започнал своя маратон през цялата страна, надявайки се да спечели по един долар от всеки един от 24 милиона жители на Канада. И така през м. Април стартирал своето начинание от градчето Сейнт Джоунс – столицата на провинция Нюфаундленд и Лабрадор, Канада. Всеки ден, той неуморно е пробягвал разстоянието, еквивалентно на пълен маратон*, превръщайки се в звезда от национален мащаб и достигайки чак до Онтарио. Там той е имал многобройни изяви с бизнесмени, спортисти и политици, в усилията си да събира средства за каузата. За съжаление по средата на начинанието му, Тери се разболява тежко и диагнозата е отново рак – този път на дробовете! Той е принуден да спре да бяга и скоро след това, на 28 юни 1981г. умира!
Въпреки смъртта му, резултатът, който е постигнал е забележителн и въдховяващ! Той е пробягал 5373 километра само за 143 дни. Смелостта и куража му вдъхновяват много хора. По време на своя маратон Тери спечелва над 24 милиона долара за каузата си!

Маратонът на надеждата на Тери Фокс се превръща в ежегодно международно събитие, в което се включват хиляди хора. Към настоящия момент общите средства набрани чрез благотворителното събитие са над 380 милиона долара. Всички те отиват в специален фонд, предназначен за изследвания на раковата болест!

През целият ни живот, със сигурност ще има моменти, в които ще чувстваме, че независимо колко усърдно работим за постигането на нещо, то не се получава. Възможно е това дори да се превърне в ужасяваща трагедия! Много хора биха позволили на подобни случки и моменти да унищожат самоуважението им, вярата им, вярата в себе си и вродената доброта у хората!

Ако позволите на всички неща, които се случват около вас да контролират живота си, тогава Вие никога няма да постигнете успех! Трябва да контролирате и да поемате отговорност за живота си.

Пламен Хараламбиев

Страница 1 от 7
 1-5 от 31  |   1  2  3  4  5  6  7  >>