Sibir
На теб, който... Далече от мен си ми близък. Познат непознат. И бездумен. Отдавна не спя в твойта риза. И ти не прегръщаш съня ми. В очите умора проплаква. Взаимност е нашето нямане. Разделя ни цяла галактика. А сме на дъх разстояние
blogs left blogs right
Raia
Raia, 55
« sibir.bg
♥*´¨`*♥ღღ ♥*´¨`* Написана на : 2012-04-16 22:42:42

 

imageimage

imageimage

Болка от спомени

ме прегръща,
към теб,

само към теб

ме връща.
Болка от спомени

ме прегръща
и във самота

ме обгръща.

 

imageimage

 

Тичах дълго в дъжда,

 

тичах сама,
питах и нощта

как да те спра.
Няма нито следа

от любовта,
поисках да те спра,

пророних сълза.

imageimage

image

image

image

♥*´¨`*♥ Написана на : 2012-04-16 19:31:25

image

image

image

image

 

Боли 

 


така боли… 


От любовта… 


Боли от залез до зори, 


защото истинска е тя… 


Боли 


така боли… 


От самотата… 


Отчаяно боли, 


когато наранена е душата… 

image

image

imageimage

image
Приказка Написана на : 2012-04-14 20:05:52

image

Имало едно време едно малко дете...

 

То живяло без обич, като цвете сред поле.

И  дъждове брулили го  години наред.

И ветрове люшкали го толкова дълго, безчет.

Слънце припичало личицето бяло...

Напук на болките детенцето пяло.

Очичките сини изтривало с ръка,

и само продължавало пътя , но до кога ?!

Вие не мислете, че то нямало майка и баща,

с ръчичките малки за лека нощ да прегръща!

То имало си дори по-малка сестра.

Обичало я тъй както никого  на света.

Но детето оставало все така сам само,

лишено от обич, нежност и  майчино крило.

Тъга се трупала в сърчицето малко,

а то се питало, защо всичко е толкова жалко.

Не знаело отговори, задавало въпроси.

Готово било тежестта на проблемите 

само да си носи.

И така минали години, 

дълги, мрачни, зловещи...

Все още носело бремето на живота 

върху своите плещи...

И детето пораснало, станало жена...

Умна и много тъжна,

С разбито сърце...да се бори в живота 

сама била тя длъжна.

Вечер често  присядала на брега на морето.

Поглед  дълго отправяла в необята, 

там където,

Своят принц все очаквала да посрещне 

с целувка.

Да притвори очи и да усети 

всяка негова нежна милувка.

 

Дали в Живота приказките имат 

щастлив край?

Дали от всяко дърво се ражда плод, 

както в онзи прекрасен рай?

Дали капка по капка 

буйно поточе става?

Дали всяка нежна целувка 

сила в живота тежък дава?

Аз все още задавам въпроси, 

и трудни и лесни.

Търся отговори, 

откровени и напълно честни.

От проблемите вече не изпитвам 

ни най-малко страх.

Плодовете на опита житейски 

дълго време упорито брах.

Знай, в Живота приказките 

имат щастлив край...

Едва когато с Любовта поемеш 

към онзи неземен рай.

myblogyananiki

image

☜♡☞ ♥ ☜♡☞ Написана на : 2012-03-18 09:20:46

image

Времето лекува всички рани.

 

Може би наистина лекува,

но дори това все пак да стане

белега от тях си съществува.

Раната по тялото зараства.

Тази във душата ни остава.

И ако за първата забравим,

другата до смърт ни изтерзава.

Всяка болка все ще преживеем!

Мъката през сълзи ще преглътнем!

До полуда да боли – ще оцелеем!

Ще живеем, даже вътре да сме мъртви!…

image

нет

image

Любов ли е, мъка ли е?... Написана на : 2012-03-10 08:19:46

image

Искам да си поплача. Да плача и да оставя сълзите да текат... Искам сълзите да извадят от мен всичко, заради което ми е тежко. Течейки, с тях да излиза и болката и мъката от мен. Да я няма, да ме освободи, за да се почувствам пречистена и нова.
Дали сълзите измиват душата? Как се къпе душата, когато чувстваш, че имаш нужда от това. Искам друга душа! Душа, която да не я боли от нищо. Може и някоя втора употреба, която да е претръпнала и да не може да плаче... дори да има за какво. А поводи винаги се намират - и важни и не толкова. Може ли да заповядаш на душата си да не плаче за дребни неща. Когато искаш взаимност и близост от друг човек. Това важно ли е? И колко вярвах , че далеч от очите, далеч от сърцето - ще мине време и ще отмине... Не отмина и не отминава!
Искам послушна душа, която да плаче само в краен случай, когато аз и заповядам. Тази не я искам! Просълзява се от минали спомени, от песни, филми и всякакви неща и винаги е готова да се покаже, че я има. Какво си мисли, че като ми напомня, че съм сгрешила и загубила любов, ще хукна да я търся отново? Не, не и аз! Ей така, ще си поплаквам, защото знам, че нещо щом не се е случило, значи за мен има друго по - добро от това. И го разбирам много добре! Само не знам как да го обясня на тази си душа и да спре вече с тези сълзи и тази болка! Дайте ми друга болка и друга причина! Само да не е тази, че много е тежко и много ме боли от нея!

syvetnik.blogspot

image

Страница 1 от 4
 1-5 от 18  |   1  2  3  4  >>