Sibir
На теб, който... Далече от мен си ми близък. Познат непознат. И бездумен. Отдавна не спя в твойта риза. И ти не прегръщаш съня ми. В очите умора проплаква. Взаимност е нашето нямане. Разделя ни цяла галактика. А сме на дъх разстояние
blogs left blogs right
Raia
Raia, 55
« sibir.bg
Здравей, бабо! A+ A- Написана на : 2017-05-19 17:55:08

image

"Здравей, бабо!

Пиша ти от 21- ви век,

за да те питам

има ли за самотата лек?!

За да те питам

как се води близък диалог

с хората и даже с Бог?

За да ме научиш

не как се прави прежда,

а как раздава се надежда.

За да ми покажеш начин лесен

как да живея и умирам с песен.

Пиши ми, бабо, ти си дъ бест,

ще чакам от миналото вест..."


"Здравей, бабиното!

Пиша ти от 19 - ти век,

който за хората не беше лек.

Да, тогава нямаше Нет

и къщите бяха от плет.

Тогава нямаше го Фейсбука,

основно ядене ни беше лука.

Нямаше Вайбър, Скайп и чат,

децата умираха от глад.

Мъжете не бяха с тесни дънки обути,

а отиваха в гората и ставаха хайдути,

Жените не бяха всеки ден в МОЛ- а,

а оряха нивите с вола.

Нямаше новини и риалити формати,

но имаше градини с истински домати.

Нямаше в сряда Шампионска лига,

но се вълнувахме кога ерген намига.

Нямаше на мегдана безплатен уай фай,

но хорото се виеше от край до край.

И макар светът да беше архаичен,

диалогът беше жив и личен.

Дори и най- простият кравар

не се криеше зад аватар,

защото в този отминал и далечен век

ценеше се да си истински човек.

Ценяхме не последната парижка мода,

а вярата, традицията и рода.

И не описвахме живота си със статус,

а го живеехме с поетичен патос.

Така че, мило мое внуче, дигитално,

ако искаш да живееш,

изключи си Нета моментално.

Това е на баба ти съвета личен,

а сега ти казвам "Чао!",

че ...почва сериала романтичен!

Ало, чу ли ми съвета, баба?

Уф, връзката е слаба..."

Петър Донкин

image