Sana nerden gönül verdim Ah keşke vermez olaydım... Seni nerden sevdim Keşke sevmez olaydım... Sana bu can feda dedim Ah keşke demez olaydım.. Seni nerde gördüm Keşke görmez olaydım...
Dünyada sevdiğim bir tek sen vardın Evvelce ben değil hep sen yalvardın... Şimdi bana neden el gibisin Halbuki sen bana asıl yârdın...
Sevgi bağlarını neden Ah neden eller koparsın Beni seviyorsun Neden böyle yaparsın... Sevgimi süslemiştim ben Baksana binbir çiçekten... Seviyorum seni diyen İnan gerçekten... Sevgi bağıma sen koydun bir diken, Nasıl yaktın beni daha gül iken Neden sözünden sen böyle caydın, Ne olur beni sevmiş olaydın...
Sana nerden gönül verdim
Ah keşke vermez olaydım...
Seni nerden sevdim
Keşke sevmez olaydım...
Sana bu can feda dedim
Ah keşke demez olaydım..
Seni nerde gördüm
Keşke görmez olaydım...
Утре става една година. Знам, че за тебе няма никакво значение. Знам, че точно преди година ти ме сложи в шкафа със стари спомени, който заключваш с ключа от сърцето си и не отваряш никога, когато ти се налага да оставиш още един такъв. Там дълбоко в себе си. Да прашасва с досвен ругите такива, докато го забравиш и просто някой ден, когато се събереш с твоята най-добра приятелка, ще бръкнеш в тъмния шкаф заради сантимента, който е провокиран от някоя и друга бира. Бавно ще изтупаш спомена от прахта, евентуално може и да го погалиш с някоя и друга усмивка и това ще бъде всичко.
За мене обаче нещата не стоят точно така. Аз все още те нося като част от мен в сърцето си. Все още се усмихвам, когато видя роза. Все още се просълзявам, макар че никак не е типично за мен, когато си купувам бадеми, защото те ми напомнят за очите ти. Все още помня, когато сплитах косата ти. Как ти обещах да го правя всяка сутрин за теб и твоята дъщеря. Помня как се криехме по тъмните ъгълчета и как намирахме време само за нас двамата в прегръдката на нощта, когато повечето хора спяха. Помня как крадях от цялото време на света, за да мога да дойда по- бързо при тебе. Помня как ти ме караше, без да искаш, разбира се, да се чувствам най-силния човек в цялата проклета вселена. Как осмисляше и най-малкия ми жест. Как пренебрегвах всичко и всеки, само за да видя красивото ти лице. Знам, че на тебе също ти беше хубаво. И сега съжалявам горчиво, защото те разочаровах. Няма да ти казвам своите аргументи. Няма да се оправдавам. Няма да искам и прошка. Просто исках да ти кажа, че все още си пия кафето с дъждовна вода, че от една година не искам и да погледна кус-кус, колкото и нелепо да звучи това. Но исках и да ти кажа, че продължавам да обожавам черно белите фотографии, които винаги ми шептят за теб. Винаги ми напомнят за теб. Казват ми настойчиво, че е редно да ти се обадя и да направя нещо, за да те накарам да се чувстваш по-добре. Няма да го направя обаче. Страх ме е да не те нараня още по-дълбоко. Никой не заслужава да бъде подмятан и да бъде обгърнато сърцето му с бодлива тел. Никой не заслужава спомените да диктуват живота му. Продължавай да цъфтиш, моя черна роза, и знай, че никога няма да извадя бодлите ти от своето сърце, защото то никога няма да спре да кърви. ImageShack.us Uploaded with ImageShack.us Uploaded with
Подреденият му свят сякаш падаше изпод краката. Пепел летеше около нея, а по скулите полепваха горящи парчета хартия. Рухваха и последните построени с мъка и пот кули, където някой ден може би щеше да изгради нови…
„Рухна и последната… в очите ти!” – рече си тя и обърна гръб. Светът отново бе потънал в мрак и тишина, чакащ Зазоряване, нова надежда и очаквания. Но времето бавно минаваше и все още имаше тъга...
Тъгата беше проникнала през очите му, имаше толкова много неизказани неща… и думи…
Тя просто дойде и преобърна целия подреден под конец свят. Мислеше, че има всичко, от което някога се е нуждаела… преди тази фатална среща… Защо му трябваше да отваря магическата книга и защо не спираше да чете едно и също заклинание… заклинание за любов… четеше с цялата мъка на света, тъжната история за себе си, която сама бе написала, сама бе продуцирала и сама бе сбъднала в реалност на една рухваща действителност.
Приказка за крадената любов, краденото време и крадените мечти… сама беше създала всичко, сама искаше и сама мразеше това, което причини. Колко много мъка в очите му бе намерила пристанище, колко сълзи търсеха излаз между полепналите все още горящи листа.
Създаде сама една илюзия, живя в нея и точно, когато я подреди изрядно… точно тогава отвори новата си приказка, затаи дъх, прекръсти се и затвори очи. Внезапно болката в гърдите му от парене премина в дразнеща силна болка, с която трябваше да пази самообладание. Така и не успя да овладее чувствата си, не се сдържа и пусна на свобода няколко малки тъги, които се загасяха в пламъците по скулите почти безпредметно. Не усещаше болката от горящото си лице, усещаше болката от това, което причини на себе си, как обикна, после силно намрази… после пожела, но така и не се осмели да има…
Съдбата на война - винаги да иска, а когато му се дава… просто да избяга…
arkadaşlar günaydın sabah kahvesini hep beraber içelim hadi
Dostlara günaydın, Sevgiye sevgi katmak için yola çıkanlara günaydın. Dünyaya ışık veren renklendiren güneşe günaydın. Uyuyanlara çalışanlara koşanlara emekleyenlere günaydın. Gülenlere ağlayanlara somurtanlara günaydın. Sevgililere düşmanlara kin besleyenlere günaydın. Gönlü güzellere yüreği kocamanlara günaydın. Dağa taşa kurda kuşa günaydın. Emekçiye, alınterini katık yapanlara günaydın. Şairlere bahçedeki saksıdaki çiçeklere günaydın. Sevenlere sevilenlere ayrılanlara terkedenlere günaydın. Günaydın yokolmuşluğum,günaydın sahte varoluşlar. Günaydın güzel insanlar,günaydın aydınlıktaki karanlıklar. Günaydın güzellikler,günaydın sahtelikler. Gönlü sevgi dolu dostlara günaydın. Dostluğu dost gibi bilenlere günaydın. Günaydın güzelliği sevgi ile yoğuran insanlar
Günaydın güzel insanlar,,,,,,,,,, Güzel BirRamazan Gününden merhabalar .günümüz Kolaylıkla gecsin diyorum sevgi ve saygıylaaa
herkeze günaydınlar hayırlı sabahlar offf çok sıcak bayılıp bayılıp ayılıyorum yanıyorum yaaaa immmmdattt
Günaydın arkadaşlar buzdan araba getirdim sizlere sıcak günlerde serinleyelim biraz
Nilüfer Dünya Bir Yana
Seni bana sormasınlar
Değerince söz bulamam
Gülüşünü öpüşünü
Kolay kolay unutamam
Dünya bir yana sen bir yanasın
Derdim olunca dermanımsın
Nasıl sevdim anlatamam
Sen olmazsan yaşayamam
Seni üzüp kırmasınlar
Gözyaşına dayanamam
Günahımsın, sevabımsın
Benzerini hiç bulamam
Dünya bir yana sen bir yanasın
Derdim olunca dermanımsın
Nasıl sevdim anlatamam
Sen olmazsan yaşayamam
Günaydın Bu güzel güne günaydın, günaydın güneş günaydın gökyüzü günaydın kuşlar günaydın sana kedicik sana da günaydın simitçi çocuk günaydın otobüs şöförü sevgili manavımız, sana da günaydın ve mahalle bakkalımız günaydın günaydın saksıdaki çiçekler benimle birlikte yolda yürüyenler, günaydın karşıdan gelenler günaydın karşı kaldırımdakiler sizlere de günaydın günaydın işte, ne var sanki bunu söyleyemeyecek hergün herkese ve herşeye günaydın günaydın günaydın....
Günaydınnnnnnnnnnnnnnnnnn gülümseyin lütfen ,,,,,, günümüz güzellikler le gecsin.her sani yemiz .sizleri kocaman kocaman seviyorummmmmm
çicek ms missssssssssss sevgi ve saygı eksilmesin hayatımızdan
Günaydın cnm Sevi-m Günaydın arkadaşlarıma.......
Günaydınnnnnnnnnn gözlerinizden sevgi fışkırsın tüm güzellikler bizlerle olsunnnnnn sizleri en kocman seviyorumm........
