Помолих Господ за цвете,той ми даде градина.Помолих го за река,той ми даде океан.Помолих го за ангел,той ми изпрати теб!

Колкото и тъжен,мрачен и зловещ да е светът,болката винаги може да бъде смекчена от любовта между хората.Обич има в детската усмивка,във благата дума,във бащинатa ласка,в майчината милувка.

Любовта съществува и и винаги ще съществува,докато сме живи,защото тя е навсякъде около нас и няма граници.

Влюбването е състояние,което не може да се опише.Никой не е могъл,никой няма и да може.Любовта е различна,индивидуална,неповтаряща се и неповторима.

Човек се страхува от самотата и отчаянието,но това е нормално-докато е сам.Любовта дава закрила,от която той има нужда през цялото време,докато я търси.

Обичта помага на хората да надделяват над злобата и зависта,с които за съжеление е изпълнен света.

Тя е чувство,способно да те завладее и да те промени коренно-като теб,така и живота ти.

Но любовта може да бъде греховна,защото в стремежа си да просъществува,често излиза моралните и човешки граници-преминава ги.Това е така,например когато единият или двамата от влюбени са обвързани с други хора.

Но освен греховна,любовта е и свята.Тя е най красивото чувство и може да превърне в добър и най лошия и коравосърдечен човек.Нищо не може да победи обичта-нито намеса,нито смърта.

Защото истинското и святото не може да умре.То е силно и безгранично..

Аз вярвам в любовта от пръв поглед-в нея има нещо случайно,нещо внезапно.Тя е порив който трудно може да се овладее,и за това често е сравнявана с магия.

Любовта превръща злото в добро,бедните хора в душевни богати,надвива смърта и оставя красиви следи след себе си.Чрез нея откривам хората,заради които си заслужава да живея.И за това се опитвам да давам колкото мога повече любов от себе си на моите приятели и близки.