Щом жената помирише цвете,
вече не е същата жена.
Изведнъж по цялата планета
се разлива нежна светлина...
*
Все едно жената се отдава на един недосънуван блян. 

Тя мирише цвете и забравя,

че светът в дланта ù е събран.
                     Александър Калчев

ПИЕР- ОГЮСТ РЕНОАР/1841- 1919/

Френски живописец причисляван към школата на импресионистите, въпреки че не се вмества напълно в техния стил. Рисува на открито. Ранните му творби са типични "моментни снимки" на реалния живот, изпълнени с искрящи цветове и светлина. По-късно обаче той скъсва с движението на импресионизма и възприема една по-стриктна формална техника, чрез която рисува голи женски тела. До края на живота си не изоставя тази техника и тази тема.

The Fan Dancer

http://www.youtube.com/watch?v=27K6LE_ttho&feature=player_embedded#!

Andrew Atroshenko
"Fiery Dance"

Andrew Atroshenko. "Scarlet Tango"

Ballerina

Music

Gypsy Passion

Expression

A Moment in Time

Azure

Into the Night

Crimson Dance

"Една красива картина изобразява
хармонията между природата
и въображението."
 Lian Quan Zhen                                                                     

Lian започва да скицира и рисува още в детството си
и това се превръща в негово  хоби, докато практикува
медицина като семеен лекар в провинция Кантон, Китай.
След като емигрира в САЩ през 1985 г.,
той получава бакалавърска степен
от Университета на Калифорния в Бъркли през 1992 г.
и магистърска степен по архитектура
от Масачузетския технологичен
институт през 1996 година ...
Има много изложби  в САЩ,
Хонг Конг и Китай и получава международна
известност.Негови картини украсяват
многобройни институционални и частни колекции,
включително
Музея на Масачузетския технологичен институт,
който е събрал 14 от картините му.
Lian  Zhen популяризира акварела и китайската
живопис като учител в САЩ и в чужбина .

********************

   Красивите и живи акварели
  на китайския художник Lian...

Слънчогледи


Водни лилии


Грозде


Натюрморт


Божур


Хризантеми

Орхидеи

Водопад


Лодка


Кокосова палма


Водни отражения


Водни лилии


Над водата


Семейство

На морското дъно

Джим Уорън (Jim Warren)                                                                                 Джим Уорън е роден пред 1949 година в Лонг Бийч, Калифорния, в семейството на Дон и Бети Уорън. Има по-големи брат и сестра. Още като хлапе Джим знае, че ще бъде художник. Когато е на  7 години, случайно му попада брой на списание "Life Magazine", с публикувани репродукции картини на Салвадор Дали. Виждайки тези картини, малкият Джим разбира, че именно изобразителното изкуство е това, на което ще се посвети. Всъщност, когато го питали какъв иска да стане, обикновено неговите избори били `артист, магьосник, артист, рокзвезда, артист`... и така нататък. “Когато завърших гимназията, вече знаех какъв искам да бъда - Богат и Известен!”, казва той.
Първият досег с изкуството на Дали оставя своя белег. Критиката определя стила на Уорън като `пресечната точка между изкуството на Салвадор Дали и Нормън Рокуел`, творбите на Уорън носят своя неповторим сюрреализъм. Вдъхновен и от Анди Уорхол, Рембранд, Магрит и Моне, Уорън ще изгради постепенно свой уникален стил на рисуване. Платната на художника са като прозорци към странни светове на приказки и магии. “В платната  си аз вплитам реалността, преплетена с щипка нереалност, която те кара да видиш нещо, което е невъзможно да съществува”, шегува се Уорън. Противно на всякакви очаквания, художникът използва изключително семпла рисувателна техника – обикновени четки и обикновени маслени бои, вместо спрейове и въздушни четки. Истината е, че Джим Уорън е самоук художник. Основната база е получил в класа си по изкуства в гимназията, както и в няколкото колежански курса, но тънкостите на занаята  учи сам и в движение. Той рисува с непредсказуемостта на Дали... а личната му философия в изкуството е:" Рисувай както ти харесва”. Всичко това, заедно с факта, че рисува околния свят така, както само той може да го види доказват, че понятието “Майсор на въображението” съществува, а заслужил лауреат на тази титла е именно Джим Уорън.
Природата е `истинският художествен ръководител` за артиста. В платната си той не се ограничава да я представя с цялата й прелест. Един от най-забележителните творчески периоди на Уорън е сътрудничество му с автора на морски пейзажи Уайлънд – Уайлънд рисува морските фонове и създанията, които живеят в океана, а Уорън рисува хората, които мирно съжителстват с морските създания в приказна хармония.
Блестящ портретист и продуктивен илюстратор, важен момент в творчеството на Уорън е и сътрудничеството му с корпорация Дисни. “Още от детството ми, Дисни беше един от моите най-големи вдъхновения и като човек, и като артист. Аз открих, че има свят, в който може всичко да се случи, ако имаш вяра в себе си и в собственото си въображение. Създаденото от Дисни е  вдъхновение за това какво би могло да стане, ако наистина решиш да го направиш”, споделя Уорън. Той рисува няколко платна в сътрудничество с екипи на корпорацията, които са част от лимитирана серия с колекционерска стойност. “Това беше вдъхновяващо изживяване за мен. Аз работех с арт-директори и художествени ръководители от корпорация Дисни, но истината е, че аз рисувах свят, в който Питър Пан, Снежанка и Тинкърбел срещат Джим Уорън”, споделя той...
Днес Уорън е един от най-успешните и  многостранно развити художници днес. От диви и капризни, до сладки и чувствителни, неговите платна са излагани в най-престижните световни галерии, по билбордове, издавани са като лимитирани колекционерски албуми с ограничен тираж. Всяко платно с марката `Уорън` носи своя характерен сюрреалистичен и закачлив дух – от уникалните портрети на известни личности, до илюстрациите му за книги. “Най-голямата отплата за мен са писмата, които получавам от хора, които ми казват, че моето изкуство ги е вдъхновило и е направило техния ден малко по-добър”, казва артистът.
http://www.jimwarren.com/site/
Превод и адаптация: Niili

 " Водни лилии "
Художник Кирил Станчев

Едно от най-красивите и ароматни цветя, които се срещат през
пролетта е Лилията. Тя обаче е цвете, което расте във водните басейни и ако поседи повече време откъсната и без вода,
почернява и увяхва. Ето защо не може да срещнете букети от водни лилии. Все пак обаче нищо не пречи, ако имате градина 
с малко езерце, да си отглеждате от тези цветя.
Всяка сутрин те ще ви радват с аромата и вида си на бяла нежност.

Много легенди и детски приказки разказват за миниатюрни духчета – елфи, които спят в цветовете на водната лилия през деня, а вечер разклащат стъблото й. От камбаноподобната й главица се понася нежна мелодия, която само духчетата могат да чуят и те танцуват цяла нощ на тази музика. На сутринта отново заспиват в камбанките на нежното водно цвете.
В славянски легенди водната лилия е свързана мистериозно с русалките. Скандинавските легенди казват, че всяка лилия има за приятел елф , заедно с него се ражда с него и умира. Според древногръцката митология, водна лилия е била бяла нимфа,
но тя умира от любов заради останалия равнодушен към нея
Херкулес и се е превърналала в красиво цвете.
Водни лилии-нимфи са наричани още "деца на слънцето”,
защото красивите им цветове се отварят сутрин при изгрева и се затварят със залеза на слънцето.



Лилията шества в историята. В древна Персия тя е била част от герба. Египетските фараони също много тачели цветето. В центъра на своите палати те задължително имали малко езерце с лилии.
Растението е било на особена почит и през Средновековието.
А индийската царска династия на Могулите го издигнала в култ.
Цветето присъства и в хералдиката на Франция. Трите златни лилии върху кралското знаме означавали съответно справедливост, състрадание, милосърдие. Това били и най-ценените добродетели в страната по онова време. При царуването на Луи IX лилията става
част и от герба. Оттам идва и прозвището крал на лилиите,
а Франция - страна на лилиите. Бурбоните пък си харесват
бялата лилия и създават Орден на бялата лилия.
Не са малко и легендите за това цвете. Най-разпространена е тази, описана в древногръцката митология. Гръмовержецът Зевс
изневерил на съпругата си Хера с красивата Алкмена.
От любовта им се родил син - Херакъл. Ревнивата Хера
решила да отмъсти за прегрешението и се наканила да погуби бебето.
Но щом го видяла, трогнала се и вместо да го убие, пожелала да го накърми. Малкият Херакъл обаче разпознал в нейно лице враг
на своята майка и захапал гърдата й. Тогава Хера гневно го
отблъснала, а от ухапаното място закапали мляко и кръв.
От млякото се образувал Млечният път на небето, а там,
където капките кръв паднали на земята, поникнали лилии...

Името на Лилията идва от древен галски език и думите ли ли, което значи бял-бял. Все пак родината на лилията е отново Персия – тази люлка на цивилизацията. Столицата на Персия е била Суза, което в превод значи град на лилиите.

Друго прекрасно пролетно цвете е лилиумът или  Белият крем,

което е вид родственик на лилията. За разлика от нея обаче,
лилиумът се отглежда специално за букети и продажба, а издръжливостта и ароматът му, са станали известни на всички
любители на цветята. От камбаноподобните му цветове се разнася упойващ аромат, който ще радва вас и вашата семейство,
любим човек, на който сте подарили букет от бял крем, дни наред.

 

Лилиите/лилиумът като цяло заемат особено място в историята на Франция. Това е цветето на смелостта и подвига за французите.
Жана Д’Арк след смъртта си бива канонизирана за светица
и наречена Жана Д’Арк дю Ли /Лилийна/, а нейният герб
представлява меч на син фон, с венец от лилии около него.

Възхищението от това цвете не само е родило легендите, а е оставило негови изображения върху асирийски и древноегипетски паметници. По-късно е намерило израз върху парични знаци. Лилия е била изобразена върху римски монети и френски флорини от времето на Людовик IX. А Людовик XIV пуснал в обращение пари във формата на златни и сребърни лилии.

За гърци и римляни, лилиума е цвете на любовта. Те го използвали по време на церемонии за поклонение на Венера и Афродита.
Когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя и тези цветя са лилиумите. Тази легенда дала друго име на лилиума
“Звезда на земята”.



Древните гърци и римляни поставяли Л. candidum в украсата на булките като символ на плодородието. Египтяните смятали лилиума като символ на живота, а римляните го виждали като символ на надеждата. Археолозите открили в гробници на фараоните украси с бели лилиуми . Най-ранният известен запис, обаче, е бил открит в началото на 20 век по време на разкопки на двореца на цар Минос в Кносос на остров Крит. Открит е стенопис на candidum Л. о като се счита, че е направен около 3000 г. пр. Хр. Чертежи на кремовете са били открити на гръцки вази около 1750-1600 г. пр. Хр.
Не случайно лилиумът е изобразяван на много гербове и монети. Според легендата кралят на франките Хлодвиг I получил бял лилиум от ангел, който му казал, че трябва да завещае цветето на своите потомци. Оттогава белият лилиум е символ на кралската власт във Франция.
Легенда разказва, че когато Венера е излязла от морето и пяната, видяла лилиума и се изпълнила с ревност и завист от белотата и красотата на цветето. Виждайки я като конкурент на собствената си красота тя направила така че, огромен плодник да извира от снежнобелия център на Лилиума. Оттогава цветето се свързва с Венера и сатирите, които са олицетворение на страстен плам.
Смятало се е, че има магически свойства и има хиляди рецепти от кралица Елизабет за използване в кремове за лечение на висока температура или като мехлем, съдържащ корен за почистване на рани, изгаряния и рани , както и облекчаване на ревматични и артритни симптоми.
Оригиналът Lilium longiflorum е роден на южните острови на Япония. До 1880 години, той е се отглежда в Бермудските острови. До Втората световна война, японските производители изнасят луковици в САЩ. След атаката над Пърл Харбър, американците започват отглеждане на собствени луковици в Орегон.
Вероятно всичко това е една от причините, поради които Лилиума и всички подобни са символ на смелост и благородство. Подарявайки лилиум , вие казвате на човека, че го смятате за благородна и смела личност, човек, който не бяга от отговорност.