Sibir
Блогът на един РАЗЛИЧЕН човек...
blogs left blogs right
Neo
Neo, 40
« sibir.bg
The Weekend... Написана на : 2011-06-12 15:21:07
Обичам те... Написана на : 2011-05-03 17:08:22
Обичам те...

Обичам те!

Две думички толкова прости и същевременно прекрасни,

като теб самата.

 Обичам те!

 Ти си в сърцето ми,

 в съзнанието ми,

в тялото ми,

 във всичките ми сетива,

както цветето не може без вода

 така и аз не бих могъл да съществувам без теб.

Обичам те!

Сутрин се събуждам с мисълта за теб,

а вечер отново си в мислите ми преди да заспя.

Обичам те!

Във всички неща около мен виждам теб.

Когато гледам слънцето виждам

твоето горещо пулсиращо сърце,

когато гледам звездите

виждам блясъка и невиността на очите ти,

когато усещам вятъра

 усещам топлия дъх и аромата на мускус,

който се носи от теб...

Виждам те навсякъде,

дори в жената на спирката,

 който небрежно чете вестника си.

Обичам те!

Безсилен съм пред чувствата си

 и не мога да направя нищо,

освен да ти кажа, че те обичам!

Не забравяйте...Исус! Написана на : 2011-04-21 12:58:22
Не забравяйте...Исус!

Да не забряваме, никога, кой е Христос,

нека да се стремим да разберем различното,

 нека да дадем преимущество на човешкото,

 нека живеем в мир с всичко, което ни поднася съдбата,

 нека тушираме омразата,

 нека почитаме майката-Земя,

 нека си припомним-кои сме всъщност,

 нека бъдем- човешки същества!

Пожелавам на всички земляни-

 Весели празници!

Ти си живота... Написана на : 2011-04-15 17:13:10
Ти си живота...

Щастието е твое рождено право. Както любовта, насладата и споделянето й. Жив си, така че вземи живота си и му се радвай. Не се съпротивлявай на разливащия се в теб живот, защото това е живеещият в теб Бог. Самото ти съществуване доказва съществуването на Бога. Съществуването ти доказва съществуването на живота и на енергията. Не е необходимо да знаем или да доказваме каквото и да е. Единственото, което има значение, е да бъдем, да поемем риска да живеем и да се радваме на живота. Кажете не. Кажете да. Всеки има правото да бъде самият себе си. Не ти трябва познание. Не ти е необходимо другите да те приемат. Ти даваш израз на своята божественост чрез живота и любовта към себе си и към другите. Да кажеш "Обичам те" е проява на божествеността, на божественото. В Индия има един ритуал, наречен пуджа. Вземат най-различни изображения на Бога и ги къпят, хранят и им показват любовта си. Дори изричат мантри пред тях. Самият идол не е важен. Важен е начинът, по който се изпълнява ритуалът, и по който се казва: "Обичам те, Боже!" Бог е Живот. Бог е Живот в действие. Най-добрият начин да кажеш "Обичам те, Боже" , е да живееш, давайки най-доброто от себе си. Най-добрият начин да кажеш "Благодаря ти, Боже", е да се освободиш от миналото и да живееш в настоящето, тук и сега. Каквото и да ти отнема животът, остави го да си отиде. Когато се отпуснеш и забравиш миналото, ти си позволяваш да живееш пълноценно в настоящия живот. Освобождаването от миналото означава, че можеш да се насладиш на момента...

Always..... Написана на : 2011-04-13 21:52:25
Trippin ДЕНС... Написана на : 2011-04-13 21:44:56
Disco Romancing... Написана на : 2011-04-13 21:39:10
Sun is UP (by Play&Win) Написана на : 2011-04-13 21:32:55
Justify Sex... Написана на : 2011-04-13 21:28:12
За теб момиче.... Написана на : 2011-04-11 19:50:02

Когато няма падащи звезди, когато няма даже и звезди, когато липсват облаци сред липсващо небе, не се отчайвай ти. Тръгни през пустия безкрай, назад не се обръщай. В ръцете си вземи звезда, останала от минали победи. (Победите, за разлика от хората, не остаряват - те винаги са млади.) Помни, че хоризонтът за това е- да бъде рамката скована на картина, нарисувана от плахи пътници. Зад себе си праха на дните остави, изпълнени с лъжи и със предателства. (Най-страшни хора тези са, които лъжат, за да им повярват.) По пътя може би те чакат вече топлите усмивки на мнозина, които в мрака ще ти светят, на бъдещи приятели добрите думи, а също и целувката внезапна на роденото за теб момче. Върви към тях и не търси пътека- защото и без нея рано или късно дланите им топли ще докоснеш, а политнеш ли встрани- ще паднеш в техните прегръдки...

На дъщеря ми... Написана на : 2011-03-26 12:37:37

Как? Какво? Дали? Защо?

Възклицания, въпроси, размишления ти носи всеки миг,

всеки ден от живота променен...

До сега живееше някак си спокойно...

Радваше се, страдаше, без да имаш толкова проблеми...

На детството сега се вижда краят...

И пред теб на преден план застават все нови и нови,

непрости, а големи и сложни въпроси...

И сред тях най-важен и неотменим,е един:

-За какво е създаден животът и какво представлява смъртта?

На тези въпроси трябва отговор точен!

Според мен е така: Животът - това е борба...

И в тази борба най-важна е победата над самия себе си...

Да обичаш, защото обичаш...

Да помагаш и пазиш, без да търсиш облага...

Да побеждаваш без да водиш война...

*хайде,стига за днес, мило мое момиче, страх ме е да не ти досадя...

Менюто на живота... Написана на : 2011-03-25 20:47:56
Менюто на живота...

На масата е сложено нещо горещо.

 Става дума за живота.

В менюто има всичко.

Коктейл от радост и тъга,

но цената на радостта е много скъпа.

Предлага и кисели плодове -

 откраднали са много малко от слънцето.

 А буриите се забиват право във вените -

 образувания от сняг и виелици...

Подправката е хубава обаче,

 жажда за пролетен дъжд.

И желание, за ден, по добър на вид цвят.

 Само че има предупреждение...

Да се внимава със скоростта,

да не цапнем в някоя локва

и ще забавим полета към далечините...

В ръцете си държа сметката...

 Ще платя , за желанието!

Само миг е, но виждаш повече отколкото на разсъмване...

MR NEO-SAXOBEAT Написана на : 2011-03-25 19:33:19
Предизвикателство... Написана на : 2011-03-25 19:29:16

Ти не искаш в очите сълзи, да говоря за чувства, за вяра, за обич.

Ще го сторя, макар да боли и сърцето не може да бъде сурово.

Ще посрещам аз тайно деня си с мисъл за теб, но за нея ти няма да знаеш.

Ще жадувам за среща, но няма да тичам към теб.

Ще мечтая за нежност, но ще я стъпча в ъгъл потаен.

Безразличeн към тебе не мога да стана, но ще те накажа с болка една:

-Нека в душата ти се отвори рана, аз ще я гледам и ще си мълча.

Устни ще стискам да не заплача, длани ще свивам- няма да галя,

ще те целувам, но първа към тебе не ще посягам.

Ти изградила си желязна теория, с нея аз няма да се преборя,

само ще ти разпаля огъня, за да омекне метала и стане ковък.

Richard Clayderman - Romeo and Juliet Написана на : 2011-03-24 21:18:27
...... Написана на : 2011-03-24 21:11:21
My passion... Написана на : 2011-03-12 13:51:38

Все още изпитвам чувства, ти си моята страст!

Ти си единствен за мен.

Все още изпитвам чувства, ти си моята страст!

Ти си единствен за мен.

Можеш ли, можеш ли да ме чуеш какво казвам?

Когато се приближавам ти продължаваш да се отдалечаваш,

защото ти си моето виновно удоволствие

и си ме хванала здраво.

Искам винаги да те обичам.

Нека се усмихваме в нощта.

[Припев] (х2) Не позволявай да си отиде, не бягай любов

, все още изпитвам чувства, ти си моята страст!

Не позволявай да си отиде не бягай любов,

Ти си единствен за мен.

Можеш ли, можеш ли да видиш пламъка,

който разпалва тялото ми, всеки път когато си тук,

защото си единственото за която мечтая всеки ден и всяка нощ.

Не отхвърляй чувствата ми и ела в живота ми.

[Припев] (х2) Не позволявай да си отиде, не бягай любов,

все още изпитвам чувства.

Ти си моята страст!

Не позволявай да си отиде не бягай любов,

Ти си единствен за мен....

 

 

Честит 8 март мили дами... Написана на : 2011-03-08 08:19:35
Честит 8 март мили дами...

Едно малко момченце, виждайки сълзи в очите на майка си, я попитало: - Защо плачеш? - Защото съм жена - му отговорила тя. - Не мога да го разбера - продължило да се чуди то. Майка му само го прегърнала и казала: - И никога няма да можеш. По-късно малкото момченце попитало баща си: - Защо мама плаче, като че ли без причина? - Всички жени плачат без причина - бил краткият отговор на бащата. Малкото момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Накрая той решил да говори за това с Господ. Попитал Го: - Господи, защо жените се разплакват толкова лесно? Господ отговорил: - Когато правех жената, исках тя да бъде нещо изключително. Направих раменете й достатачно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт. Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена. Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват. Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му. Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него. И накрая, дадох й сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно. - Виждаш ли, синко - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави. Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й - мястото, където живее любовта.

Честита БАБА МАРТА! Написана на : 2011-03-01 08:33:55
Честита БАБА МАРТА!

"Баба Марта бързала, мартеници вързала: морави, зелени, бели и червени. Първом на гората да листят листата. И да дойдат всичките: щъркелите, птичките, първият певец, Косер хубавец. После на градините да цъфтят гиргините и латинки алени, и божури шарени. Ябълки да зреят, круши да жълтеят. А пък на дечицата върза на ръчицата мартеници чудни със ресни червени, да са ранобудни, да растат засмени..."

Честита Баба Марта,ПРИЯТЕЛИ!

Бъдете живи, здрави, бели и червени във вас да блика щастие и любов!

Възраждащата сила на Пролетта отново да озарява с обич сърцата Ви и нека вълшебно да пребъде чрез думите навеки!"

Горещо... Написана на : 2011-01-28 20:58:55

В прегръдките на лятото горещо

танцуват морски нимфи и русалки.

Морето всеки път разкрива нещо

след танца див на своите весталки.

А в дюните сред пясъците жарки

блестят в седефа хиляди слънца.

В следи от стъпки пламъчета ярки

искрят след всяка следваща вълна.

В безумните безсънни бели нощи

танцуват в транс луна и куп звезди.

А щом нощта си тръгва, искаш още на плажа

да посрещнеш сто луни !

А дните летни литват като птици

сред звуците на тъжните китари.

Отрупани с ята са всички жици,

пустеят празни морските ни гари.

В следите на едно любовно лято

със вкус на пресолени жадни устни

след слънцето и нов загар от злато

без ласка бризът няма да те пусне!

Танц за двама... Написана на : 2011-01-27 08:39:01

Аз съм строг джентълмен с небрежна походка...

Ти си малка кокетка с бледо кремава рокля...

Аз ръка ти предлагам...

Ти твоята в моята слагаш...

С другата едва те докосвам...

От кръста нагоре и още...

А после профил до профил допрели...

Стъпки напред с елегантна походка извели...

Гледаме в едната посока...

Някакъв танц танцуваме...

Май нашия танц на живота...

Само напред,само за двама...

Аз строг джентълмен...

Ти нежна изтънчена дама...

Правят го много, признават го малко...)))

Пореден сивкаво–безцветен работен ден, бележещ началото на зимното слънцестоене и старта на една дълга летаргия (разкъсвана от време на време от някое планинско снежно приключение). Затънали в административни документи, служебни разговори и празни чаши от кафе и чай, перспективата за забавления ви се е ограничила осезателно. Единственото нещо, което може да ви поразсее в този момент, е клюкарският чат по скайпа с някой/я другар/ка или правенето на пореден тъп тест във Фейсбук (където вече подробно сте научили на кой му е студено, кой е In Relationship и кой ще ходи на партито довечера). Изведнъж „Здрасти ;)“. И нека играта да започне! Съвременните хора обожават да играят секс игрички в интернет пространството. Факт. Но защо го правят? Чувството на анонимност (оттам свобода)... Всеизвестно е, че общуване посредством всякакъв вид интерактивни средства за комуникация е много по-лесна. Причините са ясни: когато хората комуникират чрез посредник (интернет), не им се налага да се изправят с обекта на комуникация лице-в-лице. Съответно, всички притеснения, задръжки и комплекси, които ни глождят, когато общуваме пряко, се изпаряват, като микробите от тоалетната чиния, поляти с тоалетно пате. А изчезнат ли те, тогава ставаме по-уверени, по-смели, по-дръзки. Което от своя страна прави играта по-интересна. И лесна. Сигурността... Когато човек флиртува, застанал удобно зад монитора на своя компютър, се чувства защитен. Колкото и горещи думи летят насам – натам из прозореца на скайпа, всичко си остава една игра. Някак си „наужким“. Няма как да ви обвинят в непристойно поведение и разхайтеност, не излизате от границите на собствените си морални задръжки (все пак никога няма да говорите такива работи на новия колега, който ви е „ад-нал“ (не) случайно... Дали изневерявате? Абсурд! Това е безпочвено и глупаво – та това е просто чат! ;) Въображението... И така, съществувате само вие двамата. Вие и измисленият му (й) прякор. Това си е вашият собствен свят. Съществува само в рамките на прозорчето за писане/ профила в социалната мрежа/ акаунта в определен сайт и в същото време е безграничен и неограничен. В него може да правите каквото си пожелаете. Няма ги ежедневните грижи, приятели, съпрузи, гаджета, задължения, норми и начини на поведение. Имате пълна свобода и се чувствате прекрасно. А през това време може спокойно да си правите месечния отчет за ефективност. Това си е вашата обща тайна. Възбудата... Небрежният флирт по интернет понякога може да достави невероятни усещания и емоции. Комуникацията е преди всичко игра на въображението, нещо нереално, нещо което не можеш да докоснеш. А, както са декларирали Адам и Ева, по-сладък от забранения плод няма, нали? Вие се харесвате и желаете, и в същото време знаете, че няма да се имате. Има ли нещо по-възбуждащо от копнежа по това, което не можеш да имаш? Тук Фройд и Юнг ще се хванат дружно за ръчички и ще кажат едно твърдо „Не!“. ...А през това време около вас хвърчат забързани колеги, звънят телефони, заинтересовани клиенти ви пращат мейли със запитване относно новия продукт. Яко, а? Само ако знаеха какво пишете в момента. И все пак, всичко е игра... Да, знам че вече ви е станало супер забавно, но ще трябва да ви полея с малко студена вода. Често хората (особено тези, които имат едни отличителни полови характеристики) започват да приемат интерактивните флиртове много „навътре“, което (противно на историята на Мег Райън и Том Ханкс) рядко завършва със сватба. Всъщност, най-често завършва със съпруга/ съпруг, изненадващ първи номер на ЕГН-то и с по някое друго разочаровано сърчице. Така че, не забравяйте – всичко е игра. Играйте секс игрички, но винаги си имайте едно наум. Ама вие още ли сте онлайн? Кога спряхте да четете? И с кого си пишете?! О, я стига. Изключвайте компютъра и най-после поканете Hot Lady/ Thunderbird на чай в онова уютно кафене на ъгъла. Така поне най-после ще разберете за какво иде реч. ;)

Навътре в...теб! Написана на : 2011-01-22 23:01:12

Влизаш навътре – навътре,

в сърцето ми,

сякаш преливат вълни

от горещо във нас.

Сякаш прелита духът ти,

където си,

и се изгубвам,

и няма го моето аз.

Ти си умората -

сладката, впитата,

нежният вятър,

когато прегради руши.

Белият спомен в

сълзата на скитника,

ти си душата

на всички човешки души...

За...болката... Написана на : 2011-01-22 14:03:04

Не плаче болката ми в рими…

Вали, откъсната от хаоса –

без звезден прах, без танц, кориди…

Вали смълчана, непогалена…

Тъгува есенно с тревите –

заплетена във възел Гордиев…

Не питай ме защо…

Върви си – щурчето ми за сбогом си вземи.

Не идвай вече в нощи лунни.

Пустинно пеят в мене дюните.

Безумно е да се завръщаш –

изсъхна розата в сърцето ми…

Пресъхна изворът миражен –

изтрих го с мигли развълнувани.

С кервана си тръгни, сън странен.

Тъй както в сън дойде, в сън отмини…

Късчета... Написана на : 2011-01-22 13:49:53
Късчета...

Потулва

тишината зимна,бяла

глас

и стъпки

от лятото останали

топъл бряг

и река

в сянката на залеза потънали

тихи и безмълвни

и сълза

кротко спяща

в ъгълчето на деня

от мрака

надалеч отнесен...

скривам се

в онзи миг на влюбеност

с душа на есен

обагрен

в слънчево и светло

където

болката е още сън

за щастие

а полъхът вечерен

от моите мисли

до твоите

по нишката на спомен

с копнеж за теб

заплита

нежните ми стихове…

Пеперудено... Написана на : 2011-01-21 20:02:05
Пеперудено...

Утаиха клепачите мъка в кристалчета сол,

преваляло, небето бродира лъчите на изгрев.

Пеперудено трепка очакване в нежен бемол,

от сърцето на Тъмното гейзерче с чувства изригна.

Не попитах съня колко пъти е сбъдвал мечти,

многоцветна усмивка съдбата в дъгата подрежда.

Във вълшебства готов съм днес да повярвам.

Почти като истинска принцесата застанала е на прага...

И със рокля под наем (животът е сляпа шега!),

на каляска "Мечтание"(Бог ли с добро я изпрати?),

без да зная за мен ли родена е тя,а и с малко тъга,

тръгвам пак след надеждата, с изгрев в деня ми посята.....

One more chance... Написана на : 2011-01-21 19:48:22
One more chance...

Размисъл... Написана на : 2011-01-21 14:17:44
Размисъл...

Нищо няма да дойде при теб,без преди това да го повикаш.Нещата са така направени,че ти винаги да бъдеш в безопасност,и ако по някога се объркаш и повикаш нещо веднъж или два пъти то няма да дойде,но продължиш ли ,обезателно ще се срещнеш с него!Никога не бива да се притесняваме за нищо,но винаги да държим любовта пред очите си,никога да не изпускаме целта.Това е тайната. Не се обежкуражавай човеко,а се уповавай на Бога,разчитай на Него.Вслушвай се в напътствията му.Бъди мъдър и Той никога няма да те подведе.Мъдрият е този,който е спокоен пред привидния неуспех.Мъдрият е този,който се държи,тогава когато всички са против него.Той ги обича и това е неговата сила! Нашият живот е това,което виждаме в него.И ако държим мисълта за успеха в съзнанието си,то и живота няма да се поскъпи,а ще ни даде това,коетро желаем от него. Желания,желания,желания...Някои водят навътре към Бога,други ни теглят навън към илюзията,но само сърцето знае пътищата на Душата.Само в тихия смълчал се ум можем да чуем гласеца,святото чувство,което ни казва: всичко ще бъде наред,нещата ще се оправят,вярвай в мен.Не се предавай.Вярвай ми и аз ще ти покажа моите тайни.Тайните на нашето сърце са откровенията на Духа,и ако се вслушаме в него можем да намерим това,което търсим.Всъщност всеки търси едно и също нещо.Всеки го намира по разлиchен начин,но то винаги е на едно и също място.Това е нашето щастие,а мястото е в Бога,вътре в нас самите.Защото Бог,това сме ние.А щастието е да видим своето съвършенство в себе си и да се стремим да го изявим,да го покажем на останалия свят.Нека не се отчайваме нека бдем силни.Това,което днес ни носи мъка,утре ще бъде повод за радост.Нека влезем в "скришната си стаичка" за да направим своето причастие,а след това нека се разходиm из света.Нека дарим на търсещите това,което вече сме намерили.В Писанието е казано:"обикни Бога с всичкото си сърце,с всичката си душа и с всичкия си ум".А хората си мислят,че трябва да обикнат някой,който е на небесата,не се вижда,но съди всички.Истината обаче,е била през цялото време пред очите ни.Да обикнеш Бога означава да обикнеш Себе си,защото Той живее в теб,а ти си Nегово подобие,Nегово дете,ТИ СИ НЕГО САМИЯ.Не не става въпрос за тези религиозни норми и догми,в които хората се задължават да правят това и онова,или иначе...ще горят w ада.Ад няма-има само следствия от собственото ни мислене,което може да доведе до положение да се чувстваqме като в ада. Става вyпрос за собственото ни осъзнаване.Става въпрос за събуждането ни от съня на формите.Става въпрос за избора да бъдем това,което сме наистина.А не можем да бъдем без да обичаме,защото любовта е всичко!Любовта е другото име на Бога.Нашето естество е любов.За това е посочен пътя за освобождението на собственото ни съзнание: обичаj...със всичкото си сърце,с всичката си душа и с всиchкия си ум.Там къдетo има любов има и сила,има и радост,има изобилие,и всичко що може да пожелае душата ти.Бог е дал свободна воля на човека за да може той(човека) да изпита Себе си,за да може да познае кое е "добро" и кое "зло",и за да се пресъздаде като Бог във видима форма.Дадена ни е свободна воля не за да злоупотребяваме с нея,а за да я използваме в съзидателния процес,в самоосъществяването ни като богове,каквито сме в същината си!Църквата ще възроптае разбира се,защото тя обича да всява страх сред човеците.Обича да описва Бога като строг и справедлив.Накратко,страхува се за собственото си съществуване и за това се стреми да прикрие истината:че на човек не му е нужен никой друг за да осъществи врyзка с Богa,защото той самияt е такъw! Всичките нещастия не са дело на никой друг,но са само следствия на собствените ни мисли,следствия на един закон отстояващ себе си.И като е казано,че любовта е отговора,то е направено за нас самите.За да избегнем болката,за да се разделим с илюзиите,за да разберем какво богатство носим вътре в себе си,за да осъзнаем колко сме благословени.Това е пътят и той преминава през любовта.Нека се усмихнем на собственото си нещастие и нека видим как то се разтопява пред сияйния ни поглед.Нека се усмихнем на сивото си ежедневие,за да види как то става пyстър израз на нашата любов.Нека се обикнем такива,каквито сме,защото какво по-добро от това,което сме сега!?Нека усмивката бyде най-силнотo ни оръжие.Тя е израз на това,което носим в душите си.Абрахам Линкълн е казал:"Хората са толкова щастливи,колкото искат да бъдат",и всичко това е въпрос на избор-ДА ОБИЧАШ,ПРОСТО ДА ОБИЧАШ!!!

Тихо... Написана на : 2011-01-19 21:01:21
 Тихо...

Когато малкия ми свят притихва

сънено под нощната си шапчица

на слончета и меките тревички

по ръкавите звънят под щурчовия съпровод,

когато само мрака е разбуден

и плисва над очите ми балончета

в сапунената грижа на забравата...

Когато се разлиства онзи свод

към приказните зали на принцесите,

към горските полянки на друидите,

след детското хвърчило на съня ми...

... отпускам се по топлата ти длан

и плътните къдрици на завесата драпирана

без тебе през годините разтваря

самотата от света ми в листенца

полурозов нежен свян.

И тихичко...

...най-тихичкото идва със

стъпчиците белички на изгрева,

с усмивката на моята Аврора,

притихнала в ковчеже от мечти...

Мечти, в които бавно си отивам...

(мечти... в които бавно се откриваме)

Поспирам... за света ми да се боря.

Прозрял, че живота си ми ти....

Със или без дъжд в Душата... Написана на : 2011-01-18 08:24:07

Когато е толкова дъждовно край мене,

а аз окъпан със слънчева мечтателност,

все някой тревожно тръби като бреме в душата ми

и бие иносказателно...

Разказва ми как се разпръсква

милионно на малки планети,

с воя на вятъра,

искрящ от фантазии и хрумки,

изконно по-чисти от моите представи и вярата....

Когато е толкова дъждовно в душата ми,

пак търся тръбача,

прегракнал от воя си,

пак там на брега -

нали животът продължава с раздиращ вик,

отнесъл моя собствен подпис...

Все пак животът продължава...

Мечти се сбъдват с нас...или без нас...

Зодиите не били тези, за които ги мислим

Ако обичате да преглеждате хороскопа си за новата година или ден за ден, трябва да знаете, че може би гледате зодията на някой друг. Според научния сайт "Лайв сайънс" (достъпът до който е блокиран) през хилядолетната си история зодиакалните знаци са се променили и днес изобщо не са тези каквито са били преди 2000 години, предаде Франс прес. Зодиакалните знаци са определени от позицията на Слънцето по отношение на някои съзвездия в деня на раждане на даден човек. Но проблемът е, че тези позиции са били установени преди повече от 2000 години и в наши дни звездите са сменили местата си на нощното небе до такава степен, че знаците се различават с цял месец, разказва в научния сайт Джо Рао лектор в планетариума "Хейдън" в Ню Йорк. Смяната на местата се дължи на трептенето на оста на Земята, предизвикано от гравитационното привличане, което Луната упражнява върху земния екватор. Експертът припомня, че Земята е като пумпал и докато той се върти, неговата ос се клатушка в кръг, като се насочва в различни посоки. Така е и със Земята, а с промяната на позицията й, се променя и нашата перспектива за нощното небе. Като пример Рао посочва Северната звезда Поларис, или Полярната звезда, която е на линията най-близо до Северния полюс на Земята. Но по времето на изграждането на пирамидите в Египет, звездата, която е била в тази позиция, е била звезда от съзвездието Дракон, наречена Тубан. А след 12 000 години Северната звезда ще бъде Вега, най-ярката в съзвездието Лира, казва още Рао.

Всичко в небето е като поток, така че и в зодиите няма нищо стабилно, допълва експертът и предоставя времеви график действителните зодиакални знаци в момента:

Козирог - 20 януари - 16 февруари

Водолей - 16 февруари - 11 март

Риби - 11 март - 18 април

Овен - 18 април - 13 май

Телец - 13 май - 21 юни

Близнаци - 21 юни - 20 юли

Рак - 20 юли -10 август

Лъв - 10 август - 16 септември

Дева - 16 септември - 30 октомври

Везни - 30 октомври - 23 ноември

Скорпион - 23 ноември - 29 ноември

Стрелец - 17 декември - 20 януари

В този списък между зодиите Скорпион и Стрелец имало още една зодия - Змиеносец - от 29 ноември до 17 декември. Тази зодия обаче била премахната от древните вавилонци, защото те искали 12 знака, а не фаталните 13.

А това е още един показателен пример какво доверие може да се има на астролозите, които подбират от астрономическите наблюдения онова, което им хареса.

Ако живеехме на Луната Написана на : 2011-01-12 20:00:46
Ако живеехме на Луната

Всеки, който е израснал по времето на Аполо през 1970-те, заедно с филма “2001: Космическа одисея” (който излиза през 1968 г.) е останал с впечатлението, че ще има колонии на Луната. 30 години по-късно няма особен прогрес в тази насока и можем да кажем, че скоро няма и да има такива колонии. Но все пак е интересно. Няма ли да е страхотно ако можем да живеем, да почиваме и да работим на Луната? Да кажем, че искаме да колонизираме Луната. Има някои неща, които ще ни трябват за да живеем там. Най-важните са: * Въздух, годен за дишане * Вода * Храна * Стабилни структури * Електроенергия Би било чудесно да набавим тези ресурси колкото е възможно от Луната, защото превоза им до там ще коства много – нещо от рода на $100 000 на килограм. Един галон вода тежи около 4 килограма, което ще струва $400 000 за да стигне до Луната. При тези цени ще искаш да носиш възможно най-малко багаж и останалото да си набавиш там. Набавянето на годен за дишане въздух, под формата на кислород е доста лесно на Луната. Почвата там съдържа кислород, който може да бъде извлечен чрез нагряване и електричество. С водата ще е по-трудно. Има някои доказателства, че може би има вода под формата на лед в почвата, който е взет от южния полюс на Луната. Ако това е така, значи добавянето на вода е възможно и ще реши много проблеми. Водата е нужна за пиене и напояване и може да се превърне във водорд или кислород за направата на ракетно гориво. Ако няма вода на Луната, ще трябва да се доставя от Земята. Това може да стане като се достави течен водород и след това се смеси с кислорода от лунната почва за да се получи вода. След като водните молекули са 67% кислород и 33% водород като тегло, това може би е най-евтиният начин да се достави вода на Луната. Като допълнителен плюс е и това, че водорода може да реагира с кислорода така че да се създаде електричество при създаването на вода. Храната също е проблем. Един човек изяжда около 200 килограма суха храна на година. За цяла колония от хора ще трябват тонове храна. Първата мисъл на всеки от Земята е „Да отгледаме храната на Луната.”. Мислим така, защото тук, на Земята, защото химични елементи като въглерода и азота са свободно достъпни от атмосферата, а минералите са в земната почва. За един тон пшеница са нужни един тон въглерод, азот, водород, калий, фосфор и т.н. За да се отгледа тон пшеница на Луната, ще трябва да се доставят всички тези химикали, които не са налични там. Щом има една реколта и популацията на колонията е стабилна, тогава химикалите могат да се използват отново в природен кръговрат. Растенията растат, хората ги ядат, а след това ги отделят като твърди и течни остатъци, а въглеродния диоксид при дишането. Тези остатъци след това наторяват следващата реколта. Все пак ще трябват тонове храна и химикали за да започне този цикъл. Първите заслони ще са надуваеми структури, донесени от Земята, но са правени много проучвания за възможността да се строят сгради от керамика и метали, създадени на Луната. Електричеството там ще е интересно предизвикателство. Вероятно ще е възможно монтирането на слънчеви панели, но слънчева светлина има само през част от деня. Както споменахме вече, водорода и кислорода могат да реагират помежду си така, че да създават електричество. Ядрената енергия е друга възможност, използвайки Уран, добиван от Луната. След всичко това можете да разберете защо няма колония на Луната за сега – сложно е! Но нека си представим, че искаме да създадем колония от 100 човека на Луната. Да си представим и че за да колонията са доставени следните ресурси на човек: * Самият човек – 100 кг. * Храна (или химикали за отглеждане на храна) – 250 кг. * Заслон и оборудване – 500 кг. * Оборудване за производство – 500 кг. Това са близо 1500 кг. на човек и 150 000 кг. за цялата колония. Като имаме в предвид, че космическата совалка тежи 80 000 кг. без горивото, а 100 човека ще прекарат живота си на Луната с материалите от две совалки, ще разберете колко екстремно оптимистични са сметките за товара. При $100 000 за килограм, това са $15 милиард само за доставката. И това като не смятаме разходите за дизайн, разработка, материали, обучаване на хората и административни дела, както и реалните количества материали, които трябва да се изпратят, да не споменаваме времето и парите, които са похарчени само за да се изведе международната космическа станция в орбитата около Земята. Виждате, че дори за малка колония на Луната ще са нужни стотици милиарди, дори трилиони долари.

Шифърът на Нютон и Галилео Написана на : 2011-01-12 19:49:03
Шифърът на Нютон и Галилео

През 17-ти век учени като Галилео и Исак Нютон се опитвали да разберат как действа Земята, откривали планети, природни закони и изобретявали полезни неща, като физиката. Науката обаче е свирепо състезание и често се случва някой да те изпревари. Така например интегралното смятане е разработено от Исак Нютон и Готфрид Лейбниц по едно и също време, но днес признаваме само Нютон, въпреки, че Лейбниц публикува неговата версия първи. Това е така, защото преди това Нютон е написал шифъра:

“Сега не мога да обясня интегралното смятане, затова ще го кажа така: 6accdae13eff7i3l9n4o4qrr4s8t12vx.”

Може да ви изглежда сякаш Нютон е заспал на клавиатурата, но това всъщност e анаграма, в която числата показват колко пъти се повтаря всяка буква. При разшифроването се получава основната теорема на интегралното смятане. Патентната система по онова време не е била нищо особено и в общи линии е действала на принципа, че който първи публикува теория, той е направил откритието. За това е било разпространена практика учените да публикуват откритията си кодирани, още преди да са сигурни в това, което са открили. Така ако евентуално се появи някой друг, който да твърди, че е първи, просто показваш шифърът, който си написал преди година. По този начин Галилео е подсигурил много от откритията си, като например пръстените на Сатурн. Разбира се така има вероятност и шифърът никога да не бъде разгадан. Има теория, според която Галилео е открил Нептун 234 години преди официалното откритие.

Пътят Сянката на смъртта Написана на : 2011-01-12 19:44:30
Пътят Сянката на смъртта

Този път в Ню Джърси криволичи в продължение на 10км. и носи зловещото име Сянката на смъртта. Историята на името му е изгубена, но не и теориите за него. Някои казват, че убийци бродят по пътя и ограбват и убиват хората, които минават по него. Според други пък името му идва от ужасното отмъщение на местните към крадците. Те оставили телата им да висят по дърветата като предупреждение за останалите. Друга легенда говори за три убийства през 20-те и 30-те години. Крадец убил жена с гаечен ключ, жена убила съпруга си и заровила главата и тялото му от двете страни на пътя и Бил Куминс, който бил застрелян и заровен в калта.Трети смятат, че е поради много фатални пътни инциденти. Най-вероятно обаче, причината е в комарите, разнасящи малария, които тероризират местните всяка година и отдалечеността на мястото. Като оставим на страна името, има и други причини да избягвате пътя. На юг от него се намира безименно езеро, което някои наричат Призрачното езеро. Над него небето било необичайно светло, независимо по кое време на нощта сте там. Що се отнася до името, призраците на крадците от пътя бродят из района. Един ден през 90-те години, преминаващи хора открили стотици полароидни снимки разпръснати из гората около пътя. На повечето от снимките се виждал телевизор, на който се сменяли каналите, на други пък имало жени, размазани и трудни за разпознаване, които лежали на някакъв метален обект. Местната полиция започнала разследване, но случаят скоро бил забравен.

Чудовището Неси – реалност или просто една легенда?

Лох Нес е името на мистериозното и страховито езеро намиращо се в Шотландия на около 40 км. от град Инвърнес. Легендата разказва, че дълбоките му и тъмни води са убежище на огромно и ужасяващо чудовище от хиляди години насам. И макар, че голяма част от учените категорично отричат съществуването на подобно митично създание, всяка година множество туристи не пропускат да посетят това загадъчно място, привлечени от неговото тайнство, надявайки се, че ще имат възможността да зърнат поне за миг Неси.За първи път за съществуването на гигантско същество, което живее в езерото се споменава около 560 година, когато един монах разказва, че го е видял и бил нападнат от него. Оттогава досега през вековете много хора са твърдели, че също са се срещали очи в очи с него, но истината е, че няма никакво доказателство за техните думи. Интересът към Неси особено се засилил след 1933 година, когато то придобива световна известност, която не е прекъсвала и до наши дни. През тази година на 22 юли семейство Спайсър съобщават потресаващата новина в близкия полицейски участък, че докато минавали вечерта с колата си покрай Лох Нес на пътя им се изпречило удивително и величествено създание, което не си и представяли, че може да съществува на земята. Те с уплаха продължили да говорят, че само чудо ги е спасило от него. След този случай само за един месец в управлението постъпили още 3 сигнала на хора, които също имали „късмета” да се срещнат с Неси. Тези събития накарали местното население да се вдигне на крак и денонощно да наблюдава езерото заедно с много учени, които непрекъснато изследвали дълбините му. Те обаче не постигнали кой знае какъв резултат. Макар, че успели да заснемат „нещо”, което наподобявало по размери митичното същество и направили секунден аудиозапис на Неси, тези доказателства не се приели насериозно.На челно място стои въпросът защо щом като е толкова голямо Неси никой не може да каже как точно изглежда и не са го хванали все още? Отговорът е следният. Почти всички водолази имали „удоволствието” да влязaт в езерото казват, че това е едно от най-страшните и опасни места, където изобщо някога са се гмуркали. Това е така, защото дълбочината на Лох Нес е повече от 200 метра, а под водата не се вижда абсолютно нищо – навсякъде е тъмно, черно, мътно и зловещо. Ако наистина легендата Неси съществува няма да й е никак трудно да се скрие тук, тъй като е научно доказано, че дори високата часовникова кула на Биг Бен в Лондон може да се потопи изцяло. Според най-разпространеното мнение, Неси всъщност представлява плезиозавър,единственият открит досега оцелял представител на могъщите зверове от епохата на динозаврите. Това звучи малко налудничаво, имайки предвид, че едва ли нещо е останало живо след пагубната катастрофа преди 65 млн. години. Относно това с какво се храни също има решение на проблема. Негов непрекъснат източник на храна са огромният брой сьомги, които мигрират в Лох Нес. Дали наистина го има това чудовище или е просто една измислица породена от човешкото въобръжение, която продължава да се подхранва и до днес – няма ясен отговор. Всеки има право да вярва в каквото си иска, без да пречи на мнението на останалите. Но в света трябва да съществуват и такива невероятни истории, които да поддържат живота ни интересен и интригуващ и да ни карат да мечтаем. Иначе всичко би било твърде скучно и еднообразно.

Стоунхендж Написана на : 2011-01-12 19:38:43
Стоунхендж

Кой ли не е чувал за Стоунхендж? Нека си признаем, че той е една от най-неразгадаемите мистерии в света, които и до днес мъчат учени и любители. Каква е цялата история на това мегалитно чудо, можем само да се чудим или да се заблуждаваме, че сме открили със сигурност истината. Най-прочутият мегалитен паметник в света е разположен в равнината Солсбъри в графство Уилтшир в Обединеното кралство. Неговата поява се отнася преди повече от 5000 години, като с течение на времето голяма част от предишния му блясък и мощ са заровени под земята. Може би ще се запитате какво е билo предназначението му? Дали е играел ролята на астрономическа обсерватория, дали е изпълнявал религиозни функции или пък представлява нещо свръхестествено, нещо което трудно може да се обясни? Една от теориите говори, че той е издигнат от древните друиди, но за съжаление не се знае много за неговите строители. Сигурно е обаче, че построяването му има култов характер, тясно свързан с лятното слънцестоене и е имал древно религиозно значение.

Линиите на Наска Написана на : 2011-01-12 19:37:53
Линиите на Наска

В един прекрасен ден на 1939 година американският учен Пол Косок достига до невероятно откритие, което е колкото уникално и неповторимо, толкова и необяснимо. То представлява странни линии издълбани в скалите на Пампа Сан Хосе в непосрествена близост до град Наска в Перу. Някои от линиите са дълги повече от 300 метра и оформят различни геометрични фигури(триъгълници, трапeци, конуси, спирали) и картини на животни и птици, като тяхното съществуване датира още от преди 2000 години. Много бързо новината за откритието достига до всички краища на света и всеки започва да се пита: Какво е това? Кой го е направил? Какво представлява? Дали е знак от извънземните или пък символизира древна религия? Много въпроси, но няма ясен отговор. Учените се опитват да си обяснят тяхната поява по няколко начина. Единият от тях е, че това е древен астрономически календар, другият, че това място представлява пантеон на езически богове, трети смятат, че тук е имало извънземно летище и т.н. Къде всъщност e истината? Крие се някъде из дълбоките двери на времето, които ще си останат завинаги скрити за нас.

Светлините Марфа Написана на : 2011-01-12 19:34:15
Светлините Марфа

Това са необясними светлини, наричани още призрачни светлини, които се появяват над равнината Мичъл на изток от Марфа, Тексас. За първи път са забелязани от Робърт Рийд Елисън (роден 1880г.), който разказал на семейството си и от уста на уста, все повече хора разбрали. Светлините се описват с размера на баскетболна топка, носейки се във въздуха на малка височина. Забелязани са бели, жълти, оранжеви, червени, зелени и сини светлини. Феноменът се наблюдава няколко пъти годишно и е добре документиран. Скептиците твърдят, че светлините са от трафика на близката магистрала 67 или са електрични заряди от кварцовите скали в района. Обикновено се появяват в частни земи и то над недостъпни терени, така че почти няма сведения някой да е успявал да ги приближи.

Пътят на Бимини Написана на : 2011-01-12 19:32:49
Пътят на Бимини

Всеки е чувал историята за Атлантида, но чували ли сте за Пътят на Бимини? През 1968г. близо до остров Бимини в Бахамите е открита подводна скална формация. Повечето смятат, че се е образувала по естествен начин, но поради необичайната подредба на камъните, много хора твърдят, че е част от Атлантида. Друг интересен факт е предсказанието на Едгар Кейс през 1938г. – “Част от храмовете ще бъдат открити под водата, близо до Бимини… Това ще е скоро – около 1968-1969г.” В скорошна експедиция, начинаещият археолог д-р Грег Литъл открива още един ред камъни, точно под първия, което го кара да смята, че пътят всъщност може да е стена или преграда. Едно логично обяснение за пътят може да е природен феномен, при който раковини и пясък от твърда седиментна скала образуват скала, която се пука по прави линии. Такива често могат да бъдат видени на остров Тазмания.

Мъжът от Самъртън Написана на : 2011-01-12 19:30:30
Мъжът от Самъртън

В ранните часове на 1 Декември 1948г е открито безжизнено тяло на плажа в Самъртън. Мъжът бил на около 40 години и в добро физическо състояние. Всички етикети от дрехите му били изрязани, документите му липсвали и не са открити данни за самоличността му в нито една база данни. Следователите и Скотланд Ярд така и не успели да разберат кой е този човек и от какво е умрял. Мистерията става още по-голяма, когато в таен вътрешен джоб на панталона на жертвата е открита хартийка с текст “Taman Shud”. Текстът е проследен до рядко издание на книгата “Рубаят” от Омар Хаям, на гърба на която имало някакъв шифър. Много специалисти се опитали да разбият кода, но без успех. Самоличността и причината за смъртта на този човек си остават загадка и до днес. Случаят все още е отворен и много хора все още продължават да работят по него.

Картата на Пири Рейс Написана на : 2011-01-12 19:28:36
Картата на Пири Рейс

Тази изключително мистериозна карта в момента се намира в Истанбул. На нея е изобразен брегът на западна Африка и източния бряг на Южна Америка, както и северния бряг на Антарктика, въпреки че континентът е открит 300 години по-късно. Още по-интересното е, че на картата брегът е изобразен без ледената покривка. Според учените, Антарктика е била в такъв вид преди 6000 години. Пири Рейс бил знаменит турски адмирал, чиято страст била картографията. Благодарение на позицията си и достъпа до императорската библиотека в Константинопол, през 1513г. той съставил карта, използвайки работата на други картографи, някои от които живели още по времето на Александър Велики. Картата показвала повече детайли за топографията на Южна Америка, отколкото били известни на европейците през 1513г. По пергамента от кожа на газела са изобразени и много красиви рисунки и записки, отбелязващи важни открития. Една от рисунките изобразява почти напълно точно експедицията на Кабрал от 1500г. Той открива Бразилия случайно, когато ветровете го отклоняват от пътя му към американските индианци.

Чернооките деца Написана на : 2011-01-12 19:27:32
Чернооките деца

Вероятно не сте чували за чернооките деца. Има малко известни случаи, но благодарение на интернет, броят им нараства. Хора описват срещите си с тях като странни и плашещи. Историите почти винаги започват с позвъняване на вратата. Едно или няколко деца позвъняват на вратата на жертвата и молят за помощ. Искат да използват тоалетната, да се обадят по телефона или измислят нещо друго. Молят да влязат, но собствениците никога не ги пускат, поради необяснимо чувство на ужас, което ги обхваща. Може би това се дължи на черните им очи, а може би е заради това, че според някои очевидци, лицата им изглеждали размазани и неясни. Друг очевидец разказва, че чернооките деца се появявали пред къщата му, но когато извикал полиция, те изчезнали. От тогава започнал да ги среща из града, сякаш го следели. Криели се зад дърветата и го зяпали втренчено. В един от случаите човекът ги пуснал в къщата си. Те искали да използват тоалетната и телефона, но когато влезли, мъжът видял черните им очи и изпитал чувството на ужас. Чернооките деца се приближили до него и му казали, че са дошли да го отведат.

Базата в Дълси... Написана на : 2011-01-12 19:26:01
Базата в Дълси...

Говори се, че в скалите под платото в Дълси, Ню Мексико, се намира секретен подземен комплекс. Базата е генетична лаборатория, в която хора и извънземни съвместно провеждат ужасяващи експерименти. За събитията там разказват документи, очевидци и бивши служители. От земята близо до град Дълси се чуват странни тътени, които карат местните да вярват в съществуването на такава база. Присъствието на военни хеликоптери в района също подкрепя теорията. През 1967г. в Колорадо, Пенсилвания, Тексас, Алабама, Айова и Дълси са открити множество мъртви животни. Те били одрани и изкормени с невероятна хирургическа прецизност. В тялото им не била останала и капка кръв. След подробни изследвания на труповете било установено, че тъканите са изрязвани с лазерен скалпел, но по онова време технологията за това не е съществувала. По труповете на животните близо до Дълси имало странно флуоресциращо покритие, което се виждало само на ултравиолетова светлина. В гръдния кош на някои от животните бил открит гипс. Разследващите не успяват да дадат никакво логично обяснение за странните случаи и те си остават загадка и до днес. Някои смятат, че животните са нарязвани като част от ритуални церемонии на сатанински секти, но това не обяснява начинът, по който са били изкормени. Съобщенията за черни, необозначени хеликоптери в района зачестяват.

Алуминият в Аюд Написана на : 2011-01-12 19:24:30
Алуминият в Аюд

През 1974г. е открито интересно парче алуминий на дъното на река Мурес в Трансилвания, близо до град Аюд. То било заровено дълбоко в пясъка, близо до две кости от мастодонт. Обектът, който приличал на чук, бил покрит с 1мм слой оксид, което предполага, че е на около 300 години. Последвали тестове в Швейцария потвърждават това. Алуминият е често срещан на земята, но винаги е примесен с други минерали, а откритото в реката парче е от чист алуминий. Технологията, нужна за извличането му, не е съществувала преди 300 години. Един инженер оприличава алуминиевото парче на част, която се използва при колесниците на совалките. Учените са на мнение, че парчето е създадено на Земята, но какво е било предназначението му все още не е ясно. В момента интересната находка се съхранява на тайно място.

Оранг Медан... Написана на : 2011-01-12 19:22:48
Оранг Медан...

През Юни 1947г. е прихванато SOS съобщение гласящо: “Всички офицери и капитанът са мъртви, лежат в общата стая и по моста. Вероятно целият екипаж е мъртъв. Аз също умирам.” Сигналът е засечен от намиращи се наблизо кораби, които идентифицирали източника като холандския товарен кораб Оранг Медан, намиращ се в пролива Малака, разделящ Индонезия от Малайзия. Най-близкият кораб, Сребърна звезда, се отзовал веднага. Когато пристигнал, екипажът попаднал на ужасяваща гледка – всички били мъртви и разпръснати по палубите. Телата им били застинали в ужасяващи пози, очите им били още отворени, а лицата им изразявали неописуем страх. Открили и радио оператора, който също бил мъртъв, а ръката му била останала върху радиото. Нямало следи от никакви наранявания по телата. Било взето решение да изтеглят кораба до пристанището, но преди да тръгнат от долните палуби започнал да излиза дим. Екипажът на Сребърна звезда едва успял да се измъкне, преди Оранг Медан да се взриви и потъне. Една от теориите за случилото се е, че природни газове са изплували от океана и се проникнали в кораба, убивайки всички на борда. Други пък вярват, че са били извънземни или призраци. Какво точно се е случило на Оранг Медан си остава мистерия.

DJ NEO - The Master Set Mix Offer Nissim Написана на : 2011-01-08 15:57:52
DJ NEO - The Master Set Mix Offer Nissim

74 минутен DJ mix ОТ DJ Neo!!!!

Cuando (Offer Nissim Club Mix) Написана на : 2011-01-08 15:51:05
Offer Nissim Feat. Nikka - The One And Only Написана на : 2011-01-08 15:36:50

И нека музиката бъде вътре в нас...

Тъга... Написана на : 2011-01-07 23:51:34
Тъга...

Боже,колко много тъга !

Просто не е възможно...

Сутрин ставам-тъга, вечер лягам-тъгувам.

Денят тъгува със мойта тъга, нощта с тъгата сънува...

И аз сънувам в тъга.

Тъгуват и моите сънища,

а сутрин с болна глава тъгата нося тъгуваща...

Вечер отново скривам тъга,

но тя промъква се в сънища.

Душата тъжна събира душа,

сънува тъгата пътуваща !

Пътувам по пътя на тъгата познат,

пътувам до болка повтарящ се...

Тъгата сторих в научен трактат,

животът тъне във сънища.

Боже,свикнах с вечна тъга !

Всичко на този свят е възможно...

Сутрин ставам пак със тъга,

вечер лягам тъгуващ...

Денят тъгува,пътува тъга към нощта с тъгата сънуваща.

 

07.01.2011 година

23.52 часа

Illusion (Original Club Mix) Написана на : 2011-01-06 22:14:36

Lets the Party Started

Страница 2 от 32
 51-100 от 1559  |   <<  1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>