Sibir
Блог Энергия Мечты
Энергия
Энергия, 27
« sibir.bg
ГЕОПОЛИТИКА Написана на : 2017-01-16 14:00:08

ГЕОПОЛИТИКА - понятие, введенное в западно-европейскую интеллектуальную традицию шведским ученым и парламентским деятелем Р. Челленом (1846-1922) в контексте его попытки определить основные характеристики оптимальной системы управления для формирования "сильного государства". Новацией явилось стремление Челлена вычленить Г. в качестве одного из ведущих элементов политики как многоуровневого, многоаспектного направляемого процесса. Концептуальную разработку Г. как специфического термина осуществил немецкий исследователь Ф. Ратцель (1844-1904). Он продемонстрировал актуальность разработки теоретических оснований новой социальной дисциплины, которая бы реконструировала взаимосвязь и взаимообусловленность государственной политики и географического положения страны. В концепции Ратцеля, изначально наделенной высоким идеологическим потенциалом, особое историческое значение придавалось народам, обладающим "особым чувством пространства" и, следовательно, стремящимся к динамическому изменению (расширению) собственных границ. К. Хаусхофер (1869-1946), продолжая данную традицию трактовки содержания понятия Г., развил и акцентировал экспансионистские, империалистические аспекты его понимания, сформулировав агрессивную по сути гипотезу о потенциально необходимом "жизненном пространстве германской нации". Взятая на вооружение лидерами третьего Рейха, данная разновидность теорий Г. на долгие годы дискредитировала академические разработки немецкой геополитической школы. В интеллектуальных схемах американского адмирала А.Т. Мэхэна (1840-1914) постулировалось существование извечного антагонизма между морскими и сухопутными державами, а также подчеркивалось то обстоятельство, что лишь глобальный контроль над океанскими и морскими коммуникациями и портами может обеспечить долговременное геополитическое доминирование государства в мире. Очевидная эрозия "биполярного" геополитического устройства мира в конце 1980-х вкупе с нарастающими тенденциями его "многовекторности", результировались, в частности, в принципиально новых подходах к идее Г. Французский генерал П. Галлуа в книге "Геополитика. Истоки могущества" (1990), обратив внимание, прежде всего, на то обстоятельство, что Г. отнюдь не тождественна географическому детерминизму и политической географии, подчеркивал, что потенциал государства задается его территорией, населением, географическим расположением, протяженностью и конфигурацией границ, состоянием недр и т.п. (с учетом наличия или отсутствия новейших средств оружия массового уничтожения). Отличия современных трактовок Г. от ее "классических" версий обусловлены тем, что в настоящее время постулируется решающая значимость тех материальных, социальных и моральных ресурсов государства (или его "геополитического потенциала"), не только активное использование, но и само по себе наличие которого достаточно для успешной реализации тех или иных внешнеполитических приоритетов. Военное поражение Германии во Второй мировой войне не должно вуалировать то, что с точки зрения геополитического контекста идеи мирового господства, 20 в. явился ареной борьбы трех основных субъектов, ориентированных на его достижение. Фашистская Германия, стремившаяся осуществить ранжирование наций и народов по степени приближенности к "арийскому эталону" с сопряженной идеей ликвидации недоразвитых этносов. Коммунистический СССР с догмой о мессианизме и избранности одних общественных слоев (пролетариата и беднейшего крестьянства), вылившейся в геноцид классово "чуждых" социальных групп, а также в лозунги "мировой революции" и "всемирной Республики Советов". "Англосаксонский" блок государств с (непровозглашаемой явно) теорией ранжирования стран мира по степени приобщенности к ценностям "открытого" общества под планетарной эгидой США. Крушение гитлеровского фашизма и распад СССР лишь сделали более наглядным и очевидным процесс стремительной "американизации" мира на рубеже третьего тысячелетия (вне каких-либо ангажированных мировоззренческих оценок). Несмотря на нередкую характеристику Г. лишь как удачного междисциплинарного термина социальных дисциплин либо как околонаучного, идеологизированного неологизма западно-европейского интеллектуализма, ее статус как специфического политолого-социологического подхода к изучению корреляций между географическим положением государств и их внешней политикой вряд ли подлежит сомнению.

 

А.А. Грицанов

ВЛАСТЬ Написана на : 2017-01-16 13:59:04

ВЛАСТЬ - в классических философских концепциях - особое отношение между людьми, способность осуществлять свою волю. Традиция интерпретации В. в терминах воли (субъективной или коллективной) и дихотомии "господин - раб" восходит к Платону и Аристотелю. Преодолевая доминировавшие в средневековье сакральные представления о В., Макиавелли выдвинул идею о светском характере В., необходимой для сдерживания эгоистической природы человека и определяемой тактическими соображениями в отношениях "государь - подданные". В доктрине европейского либерализма (Локк, Гоббс и др.) нашли свое развитие рационалистические взгляды на природу, источники и функции В. Работы Маркса и Энгельса сместили акценты на исследование политической В., основанной на классовых антагонизмах и определяемой в конечном счете материально-производственными отношениями. Проблема В. была систематически проанализирована в социологии М.Вебера, который ввел понятие легитимности господства (признания В. управляемыми индивидами), выделил легальный, традиционный, харизматический виды, а также личностный и формально-рациональный типы В. В настоящее время при анализе В. принято рассматривать в качестве видов политическую, экономическую, государственную, семейную В., учитывать различные ее формы (господство, руководство, управление, организация, контроль) и методы (авторитет, право, насилие). Неклассические философские версии В. связаны со снятием оппозиции "правитель - подчиненный", пересмотром понимания В. как чисто идеологического, подконтрольного разуму феномена и рассмотрением ее в более широких философских контекстах. С первым наброском такого подхода выступил Ницше. Он дезавуировал деятеля-субъекта как "присочиненного" к волевому акту. Безличная сила "воли к В." лежит, по Ницше, в основании существования; познание мира, будучи "волей к истине", оказывается формой проявления иррационального полифункционала "воли к В.". Идеи генеалогического исследования В. (по Ницше) были восприняты современной французской философией от структурализма до "новых левых". Фуко, исследуя комплексы "В. - знания", рассматривал "структуры В." как принципиально децентрированные (лишенные иерархически привилегированной точки - Суверена) образования, специфика которых в том, что они - "везде". Эта "вездесущность" В. задает ее новое видение как лишенного теологического измерения самоорганизующегося процесса взаимоориентации, конфликтующих отношений, пронизывающего силовыми полями весь социум. Природа В., по Фуко, обращена к сфере бессознательного, существуя в модусе самосокрытия, она обнаруживает свои подлинные "намерения" на микроуровне социальной жизни (классификация удовольствия, ритуал исповеди, локализация секса и т.п.), на поверхности кристаллизуясь в государственные институты и социальные гегемонии. Р.Барт развивает и перерабатывает в русле "политической семиологии" ницшеанские интуиции об укорененности В. в "самом начале языка". Он демонстрирует, что язык, считающийся нейтральным средством коммуникации, на самом деле пропущен через механизмы вторичного означивания (идиоматические смыслы, жанровые конвенции и т.п.), имеющего идеологическую природу и обеспечивающего языку социальную действенность и статус дискурса. Таким образом, В., по Р.Барту, осуществляется в форме дискурсивных стратегий, на службе у которых оказывается индивид в силу самого факта употребления языка и которые в совокупности образуют первичный уровень принуждения. Более радикальные трактовки В. содержатся в работах Делеза и Гваттари (В. как субпродукт "производства желания"), проясняющих бытийные аспекты В. через образы "В. ткани", "В. организма" и т.д. Общая направленность неклассических концепций В. заключается в выявлении форм и методов принуждения, осуществляемых помимо сознания индивидов, что определяет переход от попыток дефиниции В. к ее систематизированному описанию.

А.А. Горных

Демокрацията като утопия Написана на : 2016-08-20 03:28:46

Демокрация - гръцка дума, която буквално се превежда като народовластие. В еволюцията на обществeното управление многократно се променят разбиранията и тълкуванията на думата демокрация, като всеки един обществен строй я разбира по своему. Определенията на думата демокрация са разнообразни и често пъти биват коренно противоположни едно на друго, в зависимост от това какви са философските и идеологическите възгледи на управляващите, техните програми и цели, но най-вече от „производствените отношения в обществото". По такъв начин ние можем да разделим обществата на групи и да разгледаме разбиранията за демокрацията във всяко едно от тях. Първия и най-разспространен тип е капиталистическото общество, при което пазарната икономика и частния бизнес са основа на икономиката - „ИДЕАЛНА“ и „ПРЯКА“ демокрация. Вторият вид е комунистическият строй, при който държавата е основният съдържател на икономическите блага и техен разпределител - „КОМУНИСТИЧЕСКА“ демокрация.

Ето определение, за демокрация в едно капиталистическо общество: „форма на държавно политическото устройство, на което са присъщи следните признаци: признаване на волята на болшинството в качеството на източник на властта, установяване и съблюдаване на правата и свободата на гражданите, тяхното равноправие, възможноста те да управляват процесите на обществения живот, избираемост на основните органи на властта,върховенство на закона." Тази форма на властта е „генетически зависима от начина на производство". „Съществувайки в общество разделено на класи, демокрацията неизбежно носи класов характер и служи за реализация на този клас, в чиито ръце се намират средствата за производство и политическата власт.„

 

В самото определение се съдържа логическо противоречие: хем се признава "волята на болшинството", хем управлява и се реализира само този клас, в "чиито ръце са средствата за производство". Не звучи много демократично. Това означава, че крупните компании и бизнесмени определят цените, заплатите, производствените поръчки, наемането на едни или други работници, основаването на предприятия в един или друг град и в същото време те са независими от държавата. Едва ли тези бизнесмени и компании са болшинството, в която и да било държава. В същото време в определението за демокрация, се казва, че народа има право да избира своята власт и волята му е решаваща! Но когато в парламента има само 5 партии и те са все едни и същи, нима това е демократично? Налагат се все едни и същи депутати, а в медиите не се допуска изявата на странични или нови такива,въпреки че желаещите партии да участват на избори са над 500!!! Така излиза, че в държава като България, въпреки недоволството от резултатите на парламента, гражданите са принудени да гласуват за едни и същи лица и партии в продължение на 25 години - в това няма нищо демократично. Затова няма голяма избирателна активност на изборите. Тук засягаме и възможността на гражданите да се изявят в медиите, защото те са узурпирани от власт имащите. При различни демонстрации против правителството на Борисов и БСП имаше сериозни подхвърляния и лозунги и против телевизиите. След казаното до тук ще е напълно правилно да се отрече наличието на демокрация в България. Възможността да гласуваш все още не е демокрация, когато трябва да го правиш за един и същи човек. Наличието на много медии, които са притежание само на определен обществен слой или клас все още не е равнозначно на свобода на словото. Отсъствието на политически затвори в никакъв случай не е фактор за напредък сравнение с предишния политически строй, когато по улиците на София и други градове показно се разстрелват бизнесмени, писатели, сплашват се журналисти и т.н. Пропагандата и корупцията работят по ефективни методи, които заобикалят законите. Родното производство се унищожава за сметка на вносното, етичните норми и съвета за електронни медии не функционират. Налагат се чуждестранни културни елементи, порнография, наркомания и престъпност, хумористично окепезяване и прочее. На обществото се налагат определени ценности, които доста често са му чужди или не отговарят на неговите потребности или желания, а понякога изобщо не са в негов интерес. „Пълната демокрация се равнява на никаква демокрация. Това не е парадокс, а истина“, казва Ленин, и това не може да бъде оспорено, защото демокрацията съществува в случая за определен клас в обществото, а в страната цари безработица, населението е под границата на нормалното съществуване. Цели райони се изселват и циганизират. По отношение на здравеопазването, културата, спорта, охраната проблемите не само, че са тежки, но се и задълбочават още повече. Като извод може да кажем, че капиталистическото общество се управлява от малцинство - определена класа, а не от народа. Медиите и обществените организации са под негов контрол. В такова общество често има протести, кризите и проблемите са редовни. В такова общество правителството се бои от народа, но е способно в името на своята кожа да направи всичко възможно за да не допусне народа да управлява, защото това би означавало разграбването на буржоазната класа.

 Ето определение за демокрация в социалистическо общество: „една от формите но властта, която се характеризира с официално провъзгласяване на принципа подчиняване малцинството на мнозинството и признаване свободата и равноправието на гражданите.“ „В социалистическите страни се осъществява действително всеобщо, пряко, равно избирателно право (при тайно гласуване)“.

 

При социалистическото общество демокрацията не носи класов характер, но управляващото мнозинство са граждани от народа и основно те са с „чисто“ минало. Тоест по изкуствен начин се избират работници - поне в началото, докато след това се създава „елит“ и именно от него се излъчват ръководители за висши постове. В парламента наистина работят представители на всички обществени групи (тук не можем да говорим за класи). Това са спортисти, писатели, работници и т.н., но те почти винаги приемат вече приетите промени от партията. Системата на практика е еднопартийна и дума не може да става за оспорване или промяна в това отношение. Не е позволено да се критикува официално властта - отсъства свободата на словото. Нещо повече - по изкуствен начин се налага пропаганда на определената от партията идеология и тя е единствената законна. Проявява се нетърпимост към всички останали философии и мирогледи, религии, идеологии. Общественото дискутиране на такива бива възприето като реакционно, дискутирането също така на неприети в обществото теми или проявата на различна гледна точка ще доведе до унищожаването на гражданина като равноправен член на обществото. Охранителните структури на обществото - милиция, ДС, и други силови структури работят и са важна част от системата и нейното основно оръжие за придържане на поетата линия. Съществуват политически затвори. За сметка на всичко това безработица няма, жилищни проблеми няма, но потреблението не е задоволено. Има недостиг на битови изделия - автомобили, обзавеждане, вещи от първа необходимост, за които често се чака с години. За сметка на това пенсиите и здравеопазването са осигурени. Държавата има силна армия, индустрия, производство на всевъзможна стока - износ и внос, като износа многократно надвишава вноса (основна за страни от СИВ, но не само) . Постигат се високи резултати в спорта, културата, науката и технологиите. В спорта имаме златни медалисти в много спортове, като в някои от тях сме считани за хегемони . борба, художествена гимнастика, дисциплини на леката атлетика и т.н. В културно отношение се възраждат традициите на народната музика и танци, правят се фестивали. По случай 1300 години от основаването на Българската държава случаят се отбелязва с големи празненства. Пишат се книги, издават се множество списания от различно естество и тематика. В електрониката сме водещи в социалистическия блог, като създваме първия комунистически компютър и космически технологии, военни технологии. Престижът на страната е висок. Проблемите довели до разпадането на социалистическото общество не могат да бъдат търсени в България. Те са зависещи единствено и само от промените в СССР. В Москва се е взело решението и в крайна сметка резултата е налице. Дали социалистическия строй се разпадна благодарение на своите проблеми или причината е друга (друг път за победа в Студената война примерно) ще покаже историята. Истината е, според мен лично, въпреки че социалистическото общество има своите плюсове над капиталистическото, то също не постигна демокрацията. Но то е по-здраво общество от капиталистическото. Етическите норми в него работят и са железни, важат за всички, друг е въпроса, че не са справедливи по-отношение на всички. Като извод може да се каже, че социалистическото общество, както и капиталистическото, не е демократично. Орязани са правата и свободите на гражданите. Те са принудени да се съгласят с наложената им доктрина. Гражданинът няма реално право на избор и участие във властта, няма реално право на избор на град в който да живее, няма богат избор на работа, няма право на частна собственост.

 

При пряката демокрация в обществото се инициират референдуми, при които всички заинтересовани граждани взимат участие или могат да бъдат принудени да гласуват задължително. Такива референдуми са провеждани както в капиталистическия, така и в социалистическия строй. Резултатите не винаги се взимат под внимание по ред причини, а по скоро носят социометрически характер – често пъти подправен, както и настройват в обществото определени симпатии. Ефективността на подобен род гражданска демокрация също може да бъде подложена на критика. От една страна не може да се очаква обществото да е компетентно по всички политически, икономически и т.н. въпроси. Дори би било грешно да се даде на некомпетентните да решат какво да бъде решението по стратегически въпроси. Не може да се очаква обществото да се искаже по всички въпроси - това би означавало да се гласува всеки ден. Също така не може официално да се уведоми и посвети цялото общество в някои държавни тайни, защото това би довело до абсурдни и фатални моменти. Примери за грешки в общества с такава форма на демокрация могат да се дадат - Швейцария. Доста дълги години след въвеждането на референдума, жените там нямаха право да гласуват. Това е една нелепост, която не е могла да бъде преодоляна до 1971 година. И все пак сочат Швейцария за пример, въпреки че тя е под американски ботуш. Във вестник „Дума“ имаше статия от януари 2016 година на Пол Крейг Робъртс, който описва арестуването на Швейцарски граждани в самата Швейцария от американските тайни служби! И Швейцария не е способна в отговор на това да реагира и да вземе адекватни мерки. Подобна форма на управление също не е демократична, защото няма да има равноправие между малцинството и мнозинството. Тук става въпрос не само за етническия състав на обществото, но и за класовия. Това бързо би довело до превес на работническата класа над буржоазната.Но и етническия въпрос не е за омаловажаване - ще се наложи да се приравнят гласовете на различните етнически малцинства с българското - много важен момент, за да се каже че има пряка демокрация в България. Лесно е да се въведе подобна форма предвид напредването на технологиите, но такава пряка демокрация няма да се въведе в САЩ или в Руската федерация, защото те са здрави общества с своите интереси и не биха допуснали подобна грешна стъпка. Те са световни центрове - идеологически, икономически. Причината да се въведе тя в България е скривана от обществото, и разбира се е инициирана именно от Вашингтон или Москва. Нито пълното, нито непълното въвеждане на тази форма на демокрация може да бъде наречено демократично, нито изчерпва демокрацията до краен предел. Напротив - то поставя пред обществото въпроси и проблеми, с които то все още не се е сблъсквало.

 

Верният път към истинската демокрация все още се търси, и да се счита, че ще бъде открит е също толкова утопично, както вярата в построяване на безкласово общество или в непоклатимостта на капиталистическото общество, в което зеят нерешени задълбочаващи се проблеми.


Източник:

1.)Философски речник под редакцията на И.Т.Фролов/ Москва 2001г.

2.)Философски речник партиздат 1985г. София

3.)Марксизмът и държавата В.И.Ленин

4.) в. Дума,19. Януари 2016 , брой: 14 , Хегемония над света, Пол Крейг Робъртс,

5.)Пряката демокрация, Калоян Иванов в http://www.wreview.eu/

Идеология Написана на : 2016-08-14 20:00:15

Система от възгледи и идеи: политически, правни, нравствени, естетически, религиозни, философски. Относителната самостоятелност на идеологията се обяснява с това, че върху идеологическата еволюция оказват странично въздействие редица фактори от неикономическо естество: вътрешна приемствена връзка в развитието на идеологията, личната роля на едни или други идеолози, взаимното влияние на едни или други идеолози, взаимното влияние на различни форуми на идеологията и т.н. По време на Студената война една от основните линии на противопоставяне е идеологическа. На запад се говори за „деидеологизация“ и „реидеологизация“, а на изток осъзнават мощта на работническата идеология като ключ към световно доминиране и популяризиране на идеите и по целия свят.

Страница 1 от 1
 1-4 от 4  |   1