Sibir
Блог Энергия Мечты
Энергия
Энергия, 27
« sibir.bg
Балада за комуниста Написана на : 2017-04-03 02:05:53

Разпит

Лято 1946 г.

в памет на моя другар

партизанин Стефан Минев — Антон

 

Колко дена го били —

ни дума, ни вопъл, ни стон,

но устата сгрешила,

сама промълвила — Антон…

 

Своето име им казал,

но седмица после мълчал,

а пък тялото — в язви,

и язвите гнойни текът…

 

— Где са твойте другари?

— той виждал отряда любим

и очите притварял и тръпнел,

но бил несклоним.

 

Побеснял и разгърден,

край него прострелвал агент

— той отвърнал му твърдо:

— Убиецо, стреляй във мен!

 

Те в раните люти

посипали сол като жар —

скърцал с зъби нечуто

и как ли без вик издържал?…

 

И в злоба безсилна

пак били го диви и зли

в страшни мъки се свивал,

но дума не им промълвил…

 

После бавно притихнал

- смутени, учудени в страх,

те го гледали тихо — безмълвен,

но горд, величав.

 

— Не човек, а желязо

— просъскал агентът фашист.

Тихо мъртвия казал:

— Не, комунист!

Приказка 《13 част》 Написана на : 2017-01-12 15:46:39

1


Приказка

13 част

*   *   *

... Взор притворен. Сини
бездни, ветрове.
Бродове, години,
цели векове.

С поломена броня -
конникът сразен.
Редом тъпче конят
змея повален.

Кон и змей - отдавна
не издават глас.
Конникът - припаднал,
девата - в несвяст.

Глъбината - синя.
Гаснеща заря.
Тя лежи. Царкиня?
Земна дъщеря?

Ту сълзи от радост
леят се - поток,
ту отново падат
те в съня дълбок.

Ту са се свестили,
ту лежат на гръб
от сразени сили
И изтекла кръв.

Но туптят сърцата
и ту тя, ту той
будят се за кратко,
после пак покой.

Взор притворен.
Сини бездни, ветрове.
Бродове, години,
цели векове...

Борис Пастернак

Превод: Кирил Кадийски

Не ме пленявай с красота! Написана на : 2017-01-12 14:56:29

1


*   *   *


Не ме пленява с красота!

Угасна, остаря душата.

Ах, тъй отдавна в паметта

друг поглед мил се отпечата.


Заради неговия чар

забравих аз света огромен;

но днес като прокуден цар

аз бродя беден и бездомен.


Блуждаещ огън ли съзре

самотен пътник в нощ безвездна,

се втурва тъй... Пред него спре ,

и - изведнъж се свлича в бездна.


1829, М.Ю.Лермонтов

Превод: Григор Ленков

Ей было пятнадцать лет Написана на : 2017-01-12 14:31:53

1


*  *  *


Ей было пятнадцать лет. Но по стуку

Сердца - невестой быть мне могла.

Когда я, смеясь, предложил ей руку,

Она засмеялась и ушла.


Это было давно. С тех пор проходили

Никому неизвестные годы и сроки.

Мы редко встречались и мало говорили,

Но молчанья были глубоки.


И зимней ночью,  верен сновиденью,

Я вышел из людных и ярких зал,

Где душные маски улибались пенью,

Где я ее глазами жадно провожал.


И она вышла за мной, покорная,

Сама не ведая, что будет через миг.

И видела лишь ночь городская, черная,

Как прошли и скрились: невеста и жених.


И в день морозный, солнечный, красный -

Мы встретились в храме - в глубокой тишине:

Мы поняли, что годы молчанья были ясны,

И то, что свершилось, - свершилось в вышине.


Этой повестью долгих, блаженных исканий

Полна моя душная, песенная грудь.

Из этих песен создал я зданье,

А другие песни - спою когда нибудь.


1903, Александр Блок

 

Жди меня Написана на : 2017-01-12 13:17:47

Жди меня


Жди меня, и я вернусь,

Только очень жди,

Жди, когда наводят грусть 

Желтые дожди,

Жди, когда снега метут,

Жди, когда жара,

Жди, когда других не ждут,

Позабыв вчера.

Жди, когда из дальных мест

Писем не придет,

Жди, когда уже надоест

Всем, кто вместе ждет.


Жди меня, и я вернусь,

Не желай добра 

Всем, кто знает наизусть,

Что забыть пора.

Пусть поверят сын и мать

В то, что нет меня,

Пусть друзья устанут ждать,

Сядут у огня,

Выпьют горькое вино

На помин души...

Жди. И с ними заодно

Выпить не спеши.


Жди меня, и я вернусь

Всем смертям назло.

Кто не ждал меня, тот пусть 

Скажет: - Повезло.

Не понять неждавшим им,

Как среди огня

Ожидание своим

Ты спасла меня.

Как я выжил, будем знать

Только мы с тобой, -

Просто ты умела ждать,

Как никто другой.


1941, Константин Михайлович Симонов

„Антени“ Вапцаров Написана на : 2016-12-04 18:09:05

Антени


В студеното антените звънтят.

Над тях небето ниско е надвиснало

И аз не спя, и те не ще заспят,

замаяни от новини и мисли.


като оса в ушите ще бръмчи гласът

на тъп и злостен агитатор.

Ще светне ярост в моите очи

и после ще обърна кондензатора,


ще плувна в саксофонена мъгла,

на негърката, в ритъма отсечен,

ще се люлеят тръпните бедра...

Нима това си ти, човечество?


Като че ли в тропическия пек,

под този тежък купол на небето,

се ражда черния човек

за екзотичен декор в кабаретата.


То сякаш, че живота ни тече спокойн

о като Дунав в равнината.

Развей си черния перчем

и се надбягвай с пролетния вятър.


Но слушай как в студеното звънтят

през тази нощ антените отчетливо.

И аз не спя, и те не ще заспят,

и ти не ще заспиш, човечество.


1


 

Сукин сын Написана на : 2016-08-11 17:28:49

===

*   *   *

Снова выплыли годы из мрака

И шумят, как ромашковый луг.

Мне припомнилась нынче собака,

Что была моей юности друг.


Нынче юность моя отшумела,

Как подгнивший под окнами клен,

Но припомнил я девушку в белом,

Для которой был пес почтальон.


Не у всякого есть свой близкий,

Но она мне как песня была,

Потому что мои записки

Из ошейника пса не брала.


Никогда она их не читала,

И мой почерк ей был незнаком,

Но о чем-то подолгу мечтала

У калины за желтым прудом.


Я страдал... Я хотел ответа...

Не дождался... уехал...

И вот Через годы... известным поэтом

Снова здесь, у родимых ворот.


Та собака давно околела,

Но в ту ж масть, что с отливом в синь,

С лаем ливисто ошалелым

Меня встрел молодой ее сын.


Мать честная! И как же схожи!

Снова выплыла боль души.

С этой болью я будто моложе,

И хоть снова записки пиши.


Рад послушать я песню былую,

Но не лай ты! Не лай!

Не лай! Хочешь, пес, я тебя поцелую

За пробуженный в сердце май?


Поцелую, прижмусь к тебе телом

И, как друга, введу тебя в дом...

Да, мне нравилась девушка в белом,

Но теперь я люблю в голубом.


Сергей Есенин

‹Э. К. Мусиной-Пушкиной› Написана на : 2016-08-11 17:11:01

...

Графиня Эмилия

— Белее чем лилия,

Стройней её талии

На свете не встретится.

И небо Италии

В глазах её светится,

Но сердце Эмилии

Подобно Бастилии.


Лермонтов

Буря Написана на : 2016-08-11 17:03:23

 ...

 

Ты видел деву на скале

В одежде белой над волнами,

Когда, бушуя в бурной мгле,

Играло море с берегами,

Когда луч молний озарял

Ее всечасно блеском алым

И ветер бился и летал

С ее летучим покрывалом?

Прекрасно море в бурной мгле

И небо в блесках без лазури;

Но верь мне: дева на скале

Прекрасней волн, небес и бури.

 

 

Александр Пушкин

Гладиатор Написана на : 2016-08-10 13:21:38

Гладиатор

Спокоен той спря сред арената ширна,

спокоен изправи глава

– гърми там тълпата

и глъчка неспирна отронва неясни слова.


Отляво до входа, в сребриста туника,

робинята малка стои;

по златните къдрици факлите бликат

игриви,златисти струи.


Удари той с меча трикратно по щита,

ехото далеч прозвъни и ето:

тълпата, охолна и сита,

крещи пак от всички страни.


Но странно: от дързост незнайна обзети,

край него се роби тълпят,

захвърля той щита и скръства ръцете

на голата бронзова гръд:


"О, блудни, пияни патриции,

пак ли жадувахте кърви и смърт?

И тази ли вечер разискрени факли

за диви възторзи горят?


Безумци! Стоманен е всеки мой мускул

и меча ми в кръв е кален,

че тая арена не съм я напускал

от никого в бой победен.


Пронизвах аз братя. Все нови и нови!

О, жертви, без име, без брой!

Но таз вечер вие бъдете готови,

аз вас призовавам на бой..."


Сред ужас нечакан, сред паника бурна,

патриции хукнаха в миг,

а вдигна той меча и вихром се втурна

тълпа гладиаторска с вик.


Смутената стража изпречи се с крясък

пред буйната робска вълна;

и мигом обагри се жълтия пясък

със кървави тъмни петна.


Но втурнал се първи, той първи възпре се,

простре се с пронизана гръд;

през трупа му с рев се тълпата понесе,

пробила си шеметно път.


И само робинята спря бледолика:

в кръвта му намокри едва тя края

на своята снежна туника

и тръгна, привела глава.


А там – из града, за разплата желязна

тълпите повел бе Спартак

и бурно ехтеше в нощта златозвездна:

"На крак, братя роби, на крак!"

Христо Смирненски

Ръдиард Киплинг - Ако Написана на : 2015-05-07 13:18:08

вн

Ръдиард Киплинг - Ако


* * *

If

Rudyard Kipling


If you can keep your head when all about you

Are losing theirs and blaming it on you,

If you can trust yourself when all men doubt you,

But make allowance for their doubting too;

If you can wait and not be tired by waiting,

Or being lied about, don’t deal in lies,

Or being hated, don’t give way to hating,

And yet don’t look too good, nor talk too wise:

If you can dream—and not make dreams your master;

If you can think—and not make thoughts your aim;

If you can meet with Triumph and Disaster

And treat those two impostors just the same;

If you can bear to hear the truth you've spoken

Twisted by knaves to make a trap for fools,

Or watch the things you gave your life to, broken,

And stoop and build ’em up with worn-out tools:

If you can make one heap of all your winnings

And risk it on one turn of pitch-and-toss,

And lose, and start again at your beginnings

And never breathe a word about your loss;

If you can force your heart and nerve and sinew

To serve your turn long after they are gone,

And so hold on when there is nothing in you

Except the Will which says to them: “Hold on!”

If you can talk with crowds and keep your virtue,

Or walk with Kings—nor lose the common touch,

If neither foes nor loving friends can hurt you,

If all men count with you, but none too much;

If you can fill the unforgiving minute With sixty seconds’ worth of distance run,

Yours is the Earth and everything that’s in it,

And—which is more—you’ll be a Man, my son.


* * *

Если

Перевод С. Маршака


О, если ты спокоен, не растерян,

Когда теряют головы вокруг,

И если ты себе остался верен,

Когда в тебя не верит лучший друг,

И если ждать умеешь без волненья,

Не станешь ложью отвечать на ложь,

Не будешь злобен, став для всех мишенью,

Но и святым себя не назовешь,

- И если ты своей владеешь страстью,

А не тобою властвует она,

И будешь тверд в удаче и в несчастье,

Которым в сущности цена одна,

И если ты готов к тому, что слово

Твое в ловушку превращает плут,

И, потерпев крушенье, можешь снова

- Без прежних сил — возобновить свой труд,

- И если ты способен все, что стало

Тебе привычным, выложить на стол,

Все проиграть и все начать сначала,

Не пожалев того, что приобрел,

И если можешь сердце, нервы, жилы

Так завести, чтобы вперед нестись,

Когда с годами изменяют силы

И только воля говорит: «Держись!»

- И если можешь быть в толпе собою,

При короле с народом связь хранить

И, уважая мнение любое,

Главы перед молвою не клонить,

И если будешь мерить расстоянье

Секундами, пускаясь в дальний бег,

- Земля — твое, мой мальчик, достоянье.

И более того, ты — человек!


* * *

Ако

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво,

когато всеки губи дух и теб в това вини,

Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,

но вслушаш се и в съмнението отстрани,

Ако изчакваш, без да се отчайваш,

наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;

но … ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да става господар на теб мечтата,

Ако ти мислиш, без да правиш мисълта си цел,

Ако дружиш с царе и пак оставаш син народен,

Ако ни враг ни приятел някога те уязвява

и ти зачиташ всекиго, но много ни един,

Ако срещнеш ти успеха и бедата

и бъдеш с двамата измамници еднакво смел,

Ако ти можеш всичко припечелено от теб

изцяло да заложиш на едно подхвърляне на зар

и загубиш всичко до игла и започнеш отначало

без всякакво оплакване с предишната си жар,

Ако ти, в минутката летяща безвъзвратно

съумееш с шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой.

Земята твоя е! Ти всичко ценно в нея ще владееш

и нещо повече, човек ще бъдеш, сине мой !


"Ако" - едно от най известните стихотворения на Ръдиард Киплинг, написано в 1895 година и публикувано в 1910 година в книгата "Награди и феи" (Rewards and Fairies), цикъл приказки и стихотворения. Счита се за класическо изражение на стоицизма от викторианската епоха. По допитване, проведено от Би-би-си през 1995, било наречено най-популярното английско стихотворение.

В своята посмъртно публикувана през 1937 година автобиография Киплинг разказва, че това стихотворение е било написано под впечатленията му от личността на Линдер Джеймсън (превода на името е от мен, не знам дали е точно) , който в 1895 година възглавявал рейд на британските войски против бурите. Тази кампания претърпяла поражение, спомогнала за англо-бурската война, но британската преса признала Джеймсън за герой, който проявил мъжество в трудни обстоятелства, а неговото поражение - за победа на Британия.

Стихотворението многократно се е превеждало на много езици. В статията съм поместил английския оригинал, най-добрия руски превод на Самуил Маршак и български неизвестен превод, който е взаимствал редове в превода си от превода на Валери Петров, и който на мен ми харесва.

Страница 1 от 1
 1-11 от 11  |   1