Sibir
Блог Энергия Мечты
Энергия
Энергия, 27
« sibir.bg
Етика Написана на : 2017-01-02 20:47:05

Наука, чийто обект на изучаване е моралът. Възниква в робовладелското общество и се обособява като практическа философия, която определя това, което човек е длъжен да прави - нормативна етика. Терминът етика е въведен от Аристотел. Основа на предмета на марксисткатя етика е учението за природата на морала, за класовия му харяктер, за ролята на нравствеността в живота на обществото. Категориите на етиката обобщават основните елементи на моралните отношения, съзнанието и чорешката дейност.


Източник: Етика и право, София, 1986

Морал Написана на : 2017-01-02 20:26:36

Една от формите на общественото съзнание, чиято функция е регулиране поведението на хората в различните области на обществения живот. Различава се от другите форми на регулиране на човешката дейност  (например правото) по начина на своето осъществяване. Изискванията на морала приемат формата на повеля, която е еднакво насочена към всички, но не изхожда от никого ( това са исторически формирали се общоприети правила на поведение, чиято ценност се изразява в задълженията на човека към отделната личност, на човека към обществото). При морала изпълненията на изискванията се контролират от общественото мнение. Санкциите на морала имат духовен характер и са обществената оценка на одобрение или неодобрение на извършената постъпка за разлика от правните и други форми на социален контрол. Заедно с общественото съзнание важно място в морала заема и индивидуалното съзнание.

Моралната дейност се изразява в нравственото съзнание , нравственото поведение и свързващите ги нравствени отношения. Продуктите на моралното съзнание са исторически формиралите се представи на хората за добро, зло, справедливост, чест, достойнство и др. Това са нормите, принципите и идеалите за съвместен живот и изработените санкции за нравствена регулация. Нравственото поведение е практическата реализация на онези представи, които е изработило  моралното съзнание.  То разкрива доколко субектът на мораля възприема или отхвърля общоприетите норми, принципи и идеали на дадена социална група или общество. Нравственате отношения разкриват социалната значимост, действителната ценност на моралното съзнание и съществуващите практически нравствени взаимоотношения. Те са критерият доколко съществуващъто нравственъ съзнание и нравствено поведение са на равнището на нравствената необходимост.

Източник: Етика и право, София, 1986

Убеждение (морално) Написана на : 2016-12-29 18:21:09

Знания и възгледи, които прерастват в мотиви на нравствената дейност на личността, създават увереност в необходимостта от определени морални качества и отношения. Нравственото съзнание на личността е единство на емоционалното и рационалното. Особеност на нравственото убеждение е неговата рационална основа. За изграждане на убеждение на личността имат значение както конкретните реални отношения, в които тя се включва, така и степента на развитие на теоретическото нравствено съзнание. Дълбоки и развити убеждения се формират на основата на взаимодействието между личния нравствен опит и развитата научно теоретична страна на нравственото съзнание.


Източник: Етика и право, София,1989

Тщестлавие Написана на : 2016-12-29 17:50:09

Нравствено чувство, което се проявява като мотив за действия, извършвани с цел да се предизвика възхищение у околните или спечелване на слава.


Източник: Етика и право, София, 1986

Егоизъм Написана на : 2016-12-29 17:00:02

Отрицателно морално качество, което се проявява в отношението на личността към обществото и към другите хора. Името произлиза от лат. дума Его - аз. Проявите на егоизма винаги означават поставяне на личните интереси над всичко и пренебрежение към интересите на другите хора, на колектива и на обществото. Егоизмът израства на почвата на индивидуализма. Икономическа основа за възникването му е появата на частната собственост, а най-широко разпространение получава в буржуазното общество. 


Източник: Етика и право, София, 1986

Индивидуализъм Написана на : 2016-12-29 16:33:13

Принцип, при който отделният индивид се разглежда като основно движещо начало в обществото, който самостоятелно е в състояние да установява законите на своята нравственост. По този начин основата на нравствеността се разглежда като заложена у самия индивид, който сам е способен да бъде творец на моралните принципи и норми. Практическото осъществяване на този принцип се изразява в отрицателни морални качества - егоизъм, високомерие, тщестлавие. В съвременната епоха индивидуализмът е ядро на буржуазната идеология, главно оръжие срещу комунистическото и работническото движение и социалистическата система. На принципите на индивидуализма, комунистическата идеология противопоставя колективизма. Индивидуалистът противопоставя собствените си интереси на класовите и обществените. Индивидуалистът е преди всичко егоист. Егоизмът означава, че личността открито предпочита собствените интереси пред тези на другите хора.


Източник: Етика и право, София, 1986

Идеал Написана на : 2016-12-29 16:00:31

Идеал-образец, норма на поведение. Бива обществен, нравствен и естетически. Общественият идеал е представата за най-съвършеният обществен строй.фнравственият идеал е продукт на моралното съзнание.


Източник: Етика и право, София, 1986

Зло Написана на : 2016-12-29 15:27:07

Най-общо нормативно оценъчно понятие на нравственото съзнание, една от най-важните категории на етиката. Служи за разграничаване на нравствено-отрицателното (безнравственото) от нравствено-положителното. Разделя се на социално и морално зло. Първото е свързано с действието на обективните обществени закони, с действието на историческата необходимост. Моралното зло е свързано с волята на определена личност или социална група.

 

Източник: Етика и право, София, 1986

Добро Написана на : 2016-12-29 14:40:18

Най общо нормативно-оценъчно понятие на нравственото съзнание, една от най важните категории на етиката. Заедно с противоположната категория зло служи за означаване и разграничаване в най-обобщен вид на нравствено-положителното от нравствено-отрицателното (безнравственото). Според Марксизма в класовото общество всяка класа има своя представа за добро. Независимо от това, дали отделният човек съзнава, или не съзнава това, неговите представи за добро отразяват мисленето и разбирането на определена класа, неговото реално положение в системата на обществените отношения. В комунистическата етика понятието добро се свързва с действието на обективните закономерности на развитие на обществото, водещи до победата на комунизма. Борбата за комунизъм е основно съдържание на комунистическия морал. Ето защо от гледна точка на комунистическата нравственост човек прави добро, когато неговото поведение съдейства за утвърждаване на новото общество, за победата на социализма и комунизма.


Източник:Етика и право, София, 1986

Добро Написана на : 2016-08-11 12:59:58

Добро

Морално-етическа категория,в която се изразява нравствената оценка за поведението на хората, а също и на обществените явления. Под добро се разбира онова, което обществото смята за нравствено, достойно за подражание. За метафизическото разглеждане на тази категория е характерно търсене на вечни и неизменни основания на доброто. Идеализмът ги вижда в Божествената воля или в абсолютния дух. Според етическата теория на Кант, в категорическия императив се казва: Добро е това, което съответства на повелите на нравствения закон, вложен във всяко разумно същество и независещ от условията, в които човек живее.

Страница 1 от 1
 1-10 от 10  |   1