Sibir
Блог Энергия Мечты
Энергия
Энергия, 27
« sibir.bg
АРХЕТИП Написана на : 2017-01-16 14:24:28

АРХЕТИП (греч. arche - начало и typos - образ; первообраз, проформа) - понятие, восходящее к традиции платонизма и играющее главную роль в "аналитической психологии", разработанной Юнгом. Под слоем "личностного бессознательного", составлявшего основной предмет изучения в классическом психоанализе Фрейда, Юнг обнаруживает "коллективное бессознательное", трактуемое как общечеловеческое основание ("грибница") душевной жизни индивидов, наследуемое, а не формирующееся на базе индивидуального опыта. Если в личностном бессознательном основную роль играют "комплексы" (например, комплекс Эдипа, комплекс неполноценности), то структурообразующими элементами коллективного бессознательного являются А. - универсальные модели бессознательной психической активности, спонтанно определяющие человеческое мышление и поведение. А. сравнимы с кантовскими "априорными формами" познания, однако лишены их абстрактности и эмоционально насыщены. Собственно А. не имеют конкретного психического содержания (Юнг уподоблял их осям кристалла); другое дело - архетипические представления (символы) как результат совместной работы сознания и коллективного бессознательного. Символы есть единство прозрачного сознанию образа и стоящего за ним сокровенного и неэксплицируемого смысла, уводящего в бессознательные глубины психики. Мифология и религия (оцениваемые Юнгом чрезвычайно высоко) строят "защитную стену символов", позволяющую сознанию ассимилировать опасно-самостоятельную энергию А. бессознательного и гармонизирующую тем самым человеческую психику. За исторической изменчивостью конкретных символов Юнг усматривал инвариантность А., объясняющую поразительные сходства в различных мифологических и религиозных системах и факты воспроизведения в сновидениях и психотическом бреде фрагментов древних эзотерических систем. Разработанная Юнгом концепция А. оказала значительное влияние на современную культурологию. (См. также Юнг.)

Словар философии Герцена

Психика Написана на : 2016-08-16 10:53:32

Продукт на сигналоното взаимодействие на живата система със заобикалящото. Непосредствено за човека психиката се явява във вид на достъпни за самонаблюдение явления на така наречения субективен свят на човека: усещания, възприятия, представи, мисли, чувства и т.н.

Концепт Написана на : 2016-08-16 10:51:51

Концепт

1)Умствен образ, формулировка, обща мисъл, понятие.

2)В логическата семантика - смисъл на името.

Еклектика Написана на : 2016-08-16 10:50:03

Смесване на различни, често противоположни гледища, философски възгледи, теоретични предпоставки, политически оценки и т.н.

Душа - Психика Написана на : 2016-08-16 10:48:15

Термин, който понякога се употребява като синоним на термина психика. С това понятие в историята на философията се изрязявал възгледът за вътрешния свят на човека, отъждествяван в идеализма с особена нематериална субстанция. В религията под душа се разбира някаква безтелесна, безсмъртна нематериална сила, която съществува самостоятелно, независимо от тялото, в отвъдния свят.

Вродени идеи Написана на : 2016-08-16 10:41:56

Понятия и положения, които според представите на идеализма са присъщи на човешкото мислене и не зависят от опита. Към вродените идеи са били отнасяни аксиомите на математиката и логиката, изходните философски принципи. Родоначалник на учението за вродените идеи е Платон.

Адитивен и неадитивен Написана на : 2016-08-16 10:39:54

Понятия, които отразяват типовете съотношения между цялото и съставящите го части (Част и цяло). Отношението на адитивност се изразява по следния начин:„цялото е равно на сумата на частите“, а отношението на неадитивност: „цялото е по-голямо от сумата на частите“ (Суперадитивност), „цялото е по-малко от сумата на частите“(Субадитивност). Всеки материален обект има адитивни свойсва: например масата на физическа система e равна на сумата от масата на частите на системата. Обаче редица свойства на сложните обекти са неадитивни, тоест не могат да се сведат до свойствата на частите. Така например обществото се характеризира с ред особености, които не е възможно да се обяснят, ако се изхожда от свойствата на отделните индивиди.

Истина Написана на : 2016-08-14 13:28:56

Вярно, правилно отражение на действителността,което в последствие се се проверява чрез критерия на практиката. Характеристиката истинност се отнася до мислите, а не до самите неща и средствата за езиковото им изразяване. Аспекти на истината са:

- Абсолютна истина

- Относителна истина

- Конкретност на истината

- Критерий на истината

- Теория и практика

Обективна идея Написана на : 2016-08-14 13:25:51

В идеализма тя е най-висшето родово понятие,която не само има обективна реалност, но и определя сетивното битие.В зависимост от разбирането, как родовото понятие се отнася към обективната реалност, се различават:

1) Дуалистична теория за обективната идея, която учи, че същността на нещата е особено идеална действителност, нямаща никакво отношение към сетивното битие; (Мегарска школа, Декарт)

2) Монистична теория за обективната истина, която се ползва от такива понятия като „подражаване" на идеите от страна на нещата, „присъствие“ на идеите в нещата, и подчертава определящото въздействие на идеалния свят върху сетивния.

Илюзии Написана на : 2016-08-13 19:18:58

Илюзия

Изопачени възприятия за действителността. Различават се два типа илюзии. Едните са предизвикани от необикновените външни условия, при които се възприемат обектите;при това физиологичните механизми функционират нормално. Другите са обусловени от патологичното функциониране на физиологичните механизми, участващи в процеса на възприемане. В някои идеалистически философии нерядко използват илюзията като аргумент, за доказване неадекватността на нашите възприятия по отношение на обективния свят. Но фактът, че ние можем да разграничим илюзиите като особен клас явления и да ги противопостави на адекватните възприятия, говори сам за погрешността на агностическите "изводи".

Вещ Написана на : 2016-08-13 19:10:21

Част от материалния свят, имаща относително самостоятелно съществуване. Една вещ се различава от друга по своята качествена определеност(Качество). Важен гносеологически испециално научен проблем е проблемът за тъждеството и различието на вещите, а също така и разликата на веща от обекта и предмета.

Вечност Написана на : 2016-08-13 19:08:41

Безкрайна продължителност на времето на съществуването на света, обусловена от несътворимостта и неунищожимостта на материята, на нейната субстанционалност, на материалното единство на света. Вечността е присъща само на природата като цяло, а всяко конкретно образувание в света е преходно във времето. Вечността включва в себе си постоянни качествени превръщания на материята и възникване на нови състояния.

Страница 1 от 1
 1-12 от 12  |   1