Sibir
Блог Энергия Мечты
blogs left blogs right
Энергия
Энергия, 27
« sibir.bg
Плутон Написана на : 2017-01-22 01:43:23

1

Нептун Написана на : 2017-01-22 01:41:40

1

Уран Написана на : 2017-01-22 01:39:14

1

Сатурн Написана на : 2017-01-22 01:37:28

1

Юпитер Написана на : 2017-01-22 01:35:43

1

Марс Написана на : 2017-01-22 01:31:42

1

Венера Написана на : 2017-01-22 01:27:20

1

Меркурий Написана на : 2017-01-22 01:25:48

1

Земята снимана от космоса Написана на : 2017-01-22 01:23:19

1


2


34

Луните на Плутон Написана на : 2017-01-18 13:05:36

1

Луните на Нептун Написана на : 2017-01-18 13:03:58

1

Луните на Уран Написана на : 2017-01-18 13:01:16

1

Луните на Сатурн Написана на : 2017-01-18 12:58:43

1

Луните на Юпитер Написана на : 2017-01-18 12:53:20

1

Луните на Марс Написана на : 2017-01-18 12:50:50

1

Цефей Написана на : 2016-08-16 15:03:06

Карта на Цефей

ЦЕФЕЙ е околополюсно съзвездие и се вижда по всяко време на нощта над хоризонта. Заобиколено е от съзвездията Касиопея, Гущер, Лебед, Дракон и Малката мечка. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Цефей могат да се видят с просто око около 60 звезди, но само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват и характерната геометрична фигура на това съзвездие: неправилен четириъгълник, над горната страна на който се намира триъгълник. Невъзможно е да се види в тази фигура митическият етиопски цар Цефей такъв, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.Най-интересният обект в съзвездието Цефей, който добре се наблюдава с просто око, е променливата звезда δ. Тя е типичен представител на един клас променливи звезди, наречени дълго-периодични цефеиди (наречени са така от името на δ от Цефей). Периодът на изменението на блясъка на δ-Цефей е строго постоянен и е равен на 5,366306 денонощия! При максимален блясък δ-Цефей е от 3,6{sup}m {/sup}, след което блясъкът й постепенно спада до 4,3{sup}m{/sup}. Причината за тези изменения на блясъка на δ-Цефей, както и на всички цефеиди, са строго периодични пулсации, при които звездата се свива и раздува. Когато звездата е свита, температурата на повърхността и е най-висока и тя има най-голяма яркост. Когато звездата е раздута, температурата на повърхността и е по-ниска и яркостта на звездата е най-малка.Забележителна е звездата μ от Цефей — тя е най-червената от всички видими с просто око звезди. Когато се наблюдава, остава впечатлението като че ли някаква капка кръв има на небето. Тази звезда е един червен гигант. Диаметърът и е 1500 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Яркостта на тази звезда се изменя неправилно с течение на времето, с амплитуда 0,6{sup}m{/sup}. Неправилните изменения на блясъка и са резултат от наслагването на три периода — от 90, 750 и 4675 денонощия. Разкриването на тези периоди позволи звездата μ от Цефей да се приеме за представител на полуправилните променливи звезди. В съзвездието Цефей, близо до звездата η, е радиантът на метеорен поток, който се наблюдава от 16 до 24 август.

Източник:  Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията

Андромеда Написана на : 2016-08-16 14:58:59

Карта на Андромеда

АНДРОМЕДА принадлежи към големите съзвездия. Най-добре се вижда от септември до януари. Заобиколено е от съзвездията Персей, Риби, Триъгълник, Пегас, Гущер и Касиопея. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Андромеда с просто око могат да се видят около 100 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярките звезди са само три (от 2{sup}m{/sup}). Те са разположени по една съвсем леко извита дъга (приблизително права линия) и образуват характерната геометрична фигура за съзвездието Андромеда, с която то привлича погледа. Ако към тях прибавим и слабите звездички, безредно разпръснати в областта на съзвездието, с малко по-голямо усилие на въображението можем да си представим Андромеда, както се рисува в старинните звездни карти и атласи — млада, красива девойка с протегнати встрани ръце, сякаш очаква да получи някаква помощ или нещо много ценно за нея. Най-интересният обект в съзвездието Андромеда, на който то дължи своята популярност, е най-близката до нас спирална галактика. Това е единствената звездна система (галактика), която се вижда с просто око*. [* Тук изключваме видимите добре с просто око от южните страни два Магеланови облака, които са спътници на нашата галактика.] Галактиката в съзвездието Андромеда се вижда с просто око като слабо елиптично петно, от 4,3{sup}m{/sup}, с най-голям ъглов диаметър 15 минути. Разбира се, това, което се вижда с просто око, е само централната и най-ярка част от галактиката. От снимките й се получава, че ъгловите й размери са 270 на 240 дъгови минути. Разстоянието до тази съседна на нашата галактика звездна система е около два милиона светлинни години. Галактиката в Андромеда има спирална структура, както и нашата Галактика, а също така и добре очертано ядро. Тя е образувана от стотици милиарди звезди и по размери е по-голяма от нашата Галактика.

Източник:  Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията

Касиопея Написана на : 2016-08-16 14:50:52

Карта на Касиопея

КАСИОПЕЯ е околополюсно съзвездие и по всяко време на нощта се наблюдава над хоризонта. Но най-високо е над него и най-добре се наблюдава от септември до края на януари. Заобиколено е от съзвездията Жираф, Персей, Андромеда, Цефей и Малката мечка.По-голямата част от съзвездието Касиопея е в Млечния път. Въпреки това в ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 90 звезди. От тях само седем са по-ярки от четвърта звездна величина. Пет от тях — най-ярките — образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Касиопея, която наподобява обърната и разтегната буква M или W. Тази фигура ясно се очертава върху фона на Млечния път и привлича погледа. Касиопея принадлежи към най-красивите съзвездия. В старинните звездни карти и атласи съзвездието Касиопея е рисувано като седнала на трон млада етиопска царица.През 1572 г. в съзвездието Касиопея избухнала свръхнова звезда, която продължително време е наблюдавал Тихо Брахе. Според неговото описание блясъкът й е бил сравним с блясъка на планетата Венера (най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната!) и когато през гъсти облаци никакви други звезди не се виждали, тази звезда могла да се вижда. Сега от мястото на тази свръхнова звезда се улавят радиосигнали.Особен интерес представлява звездата γ от Касиопея, блясъкът на която се изменя твърде неправилно с течение на времето, а понякога настъпват и резки увеличения. Например през 1937 г. тази звезда е била най-ярката в съзвездието Касиопея. След това блясъкът й започнал да намалява, но не плавно, а с неправилни изменения. Блясъкът на γ-Касиопея се изменя от 1,6{sup}m{/sup} до 3{sup}m{/sup}.Още по-интересна е звездата ρ от Касиопея, която също може добре да се наблюдава с просто око. Обикновено тя е звезда от 4{sup}m{/sup} и дълго време се наблюдава с постоянен блясък. Понякога обаче съвсем неочаквано блясъкът й рязко се изменя, но не се увеличава, а намалява. Звездата става от 6,2{sup}m{/sup} и не може да се наблюдава с просто око.В съзвездието Касиопея, близо до звездата β е радиантът на метеорния поток Касиопеиди, който се наблюдава от 19 юли до 15 август с максимум между 25 и 28 юли. Метеорите от този поток имат значителна геоцентрична скорост — около 60 км/сек.

 

Източник:  Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията

Малката мечка Написана на : 2016-08-16 14:43:52

Карта на Малката мечка

МАЛКАТА МЕЧКА е околополюсно съзвездие и по всяко време е над хоризонта. Почти изцяло е обгърнато от съзвездието Дракон. Само на север от него е съзвездието Жираф.В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малката мечка могат да се видят с просто око 20 звезди, но, общо взето, те са много слаби. Само една от тях — _Полярната звезда_, е от втора звездна величина. По-ярките звезди образуват фигура, която е подобна на Голямата мечка, само че е по-малка и обратно разположена.Последната звезда от опашката на Малката мечка е Полярната звезда*. В наше време тя е най-близката звезда до Северния небесен полюс и поради това с просто око не може да се забележи движението й по денонощен паралел. Остава се с впечатлението, че Полярната звезда е „неподвижна“ и не участвува във видимото денонощно въртене на небесната сфера, а всички други звезди обикалят около нея по своите денонощни паралели.[* Най-лесно Полярната звезда се намира, като през звездите β и α от Голямата мечка (последните две звезди от „тигана“) се прекара мислено линия и по-нейното продължение се нанесе приблизително пет пъти видимото разстояние между тези две звезди. Така се стига до Полярната звезда.]Поради прецесията Северният небесен полюс описва окръжност около Северния еклиптичен полюс с ъглов радиус, равен на наклона (ε = 23°27’) на еклиптиката към плоскостта на небесния екватор в продължение на 25 800 години. През този период различни звезди стават полярни. Например след 8000 години Полярна звезда ще бъде Денеб от съзвездието Лебед, а след 12 500 години Полярна звезда ще бъде Вега от съзвездието Лира.Северният небесен полюс ще продължи да се приближава до Полярната звезда до 2100 г. След това той ще започне да се отдалечава от нея и тя ще преотстъпи правото си на други звезди да бъдат последователно полярни. След 25 800 години, броени от 2100 г., Северният небесен полюс отново ще се приближи до Полярната звезда и тя ще възстанови своето право.Древните гърци са наричали Полярната звезда Киносура (Кърмилница на Зевс).Двете по-ярки звезди, от 2{sup}m{/sup} и 3{sup}m{/sup}, които са в „дъното на тигана“ на фигурата на Малката мечка, поради видимата им близост до Полярната звезда се наричат „стражите“ на Полярната звезда. Вследствие от видимото въртене на небесната сфера те като „часовои“ обикалят около нея и затова са получили това наименование. Полярната звезда е пулсираща променлива звезда. Видимият й блясък се изменя от 1,96{sup}m{/sup} до 2,05{sup}m{/sup}. Периодът между два последователни съседни максимума на блясъка й е 6 часа — типична краткопериодична цефеида. Друга особеност на Полярната звезда е, че тя е двойна, но спътникът й може да се наблюдава само с мощни телескопи. Разстоянието до Полярната звезда е 472 светлинни години*.[* Една светлинна година (св. г.) е разстоянието, което светлината изминава за една година със скорост 300 000 км/сек. Светлинната година е равна на 9460 милиарда километра.] В съзвездието Малката мечка близо до звездата β е радиантът на метеорния поток Урсиди. Той се наблюдава от 19 до 26 декември. Максимумът му е на 23 декември, когато за един час могат да се наблюдават 10–20 метеора. В някои години активността на този поток толкова много се усилва, че се наблюдава като „звезден дъжд“. Например през 1966 г. часовото число на Урсидите достигна 140 000! Такива „проливни звездни дъждове“ много рядко се наблюдават. Наблюдаваният „звезден дъжд“ показва, че метеорните частици в потока Урсиди не са равномерно разпределени по неговата хелиоцентрична орбита. Необходими са систематични масови наблюдения на този интересен метеорен поток, за да се изследва неговата структура и да могат да се предсказват „звездните дъждове“ от него в бъдеще.

Източник:  Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията

Голяматя мечка Написана на : 2016-08-16 14:37:58

Карта на Голямата мечка

ГОЛЯМАТА МЕЧКА е околополюсно съзвездие и по всяко време е над хоризонта. Но най-високо е над него и най-добре се наблюдава през пролетните и летните нощи. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Ловджийски кучета, Малък лъв, Рис и Малката мечка. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голямата мечка с просто око могат да се видят 125 звезди, но само 20 от тях са по-ярки от 4-а звездна величина*. Най-ярките звезди са 7 и те именно образуват познатата на всеки характерна фигура на това съзвездие; дълбок тиган с дълга извита дръжка. Нужно е обаче значително усилие на въображението, за да се види в тази фигура огромната мечка съгласно рисунките в старинните звездни карти и атласи. [* Видимият блясък на звездите и въобще на небесните тела се измерва със _звездни величини_ (зв. вел.), които се означават с {sup}m{/sup} (от magnitudo — величина). С просто око в ясна и безлунна нощ могат да се наблюдават звезди до 6{sup}m{/sup}. На _по-ярките_ звезди отговарят _по-малки_ звездни величини. При това на разлика от една зв. вел. съответствува 2,5 (прибл.) пъти изменение на блясъка. Така звезда от 1{sup}m{/sup} е 2,5 пъти по-ярка от звезда от 2{sup}m{/sup}, но е 2,5 пъти по-слаба от звезда от 0{sup}m{/sup}; звезди от 7{sup}m{/sup} са 2,5 пъти по-слаби от звездите, имащи 6{sup}m{/sup}. На всички обекти, по-ярки от 0{sup}m{/sup}, се приписват отрицателни зв. вел. — например Сириус има –1,5{sup}m{/sup}, Луната в пълнолуние има –12,5{sup}m{/sup}, а Слънцето е от –26,7{sup}m{/sup}. На разлика от 5 зв. вел. отговаря 100 пъти изменение на блясъка — например звезда от е 100 пъти по-ярка от звездите, които са от 6{sup}m{/sup}.] От Гърция съзвездието Голямата мечка се вижда ниско над северната страна на хоризонта. Според представите на древните гърци в най-северната част на Земята живеели само мечки*. Затова в северната страна на небосвода са поставени съзвездията Голямата мечка и Малката мечка. [* Гръцката дума „арктое“ значи мечка, отгдето „Арктика“ — Страна на мечките.] Предпоследната звезда от опашката на Голямата мечка се нарича _Мицар_ (от 2,5{sup}m{/sup}). На около 12 ъглови минути над нея се вижда _Алкор_ — слаба звезда от 5{sup}m{/sup}. Имената на тези звезди са дадени от арабите и означават съответно _кон_ и _ездач_. По тези звезди арабите са проверявали зрението си; който вижда звездата _Алкор_, значи има напълно нормално зрение. Алкор е само видимо близо до Мицар. В пространството тя е 17 000 пъти по-далеч от нея в сравнение с разстоянието от Земята до Слънцето*. Все пак това разстояние е 16 пъти по-малко от разстоянието на Слънцето до най-близката звезда α от Центавър. Изхождайки от това, някои астрономи считат Мицар и Алкор за една физически двойна звезда. [* Средното разстояние Земя — Слънце е прието за единица и се нарича _астрономическа единица_ (а.е.). Тя е равна на 149 600 000 км.]

 

 

Източник:  Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията

Персеиди Написана на : 2016-08-10 05:18:39

Ще се наблюдава максимум на метеорният поток Персеиди на 11 и 12 август. Очакват се по 580 метеора на час!!!

1

Малък Магеланов облак Написана на : 2016-08-10 05:10:58

Малък Магеланов облак

Астрономия Написана на : 2015-05-11 03:44:56

Астрономия


Астрономия - (гр. astron - звезда, и nomos - закон) - наука за положението, движението, строежа и развитието на небесните тела, техните системи и други форми на космическата материя. Астрономията се разделя на редица дисциплини, всяка от които на свой ред се дели на по-малки подразделения. Така астронометрията включваща сферичната астрономия, а също геодезичната, мореплавателната и други дялове на практическата астрономия се занимават с въпросите на измерване положението и размерите на небесните тела: звездната астрономия изучава закономерностите на пространственото разпределение и движение на звездите и техните системи; радиоастрономията изследва различните космически обекти чрез наблюдаване на излъчваните от тях радиовълни; астрофизиката има като една от своите задачи да изследва физическите свойства на космическото вещество (тела, прах, газ) и полетя; космогонията изучава въпросите на техния произход и развитие, космологията - общите закономерности на строежа на Вселената като единно свързано цяло, като всеобхватна система от космически системи.Астрономията в огромна степен разширява в пространството и времето опитната база на природознанието и човешкото познание изобщо. Благодарение на астрономията човешкото познание прониква на милиарди светлинни години в световното пространство, на стотици милиони и милиарди години във времето, в миналото. Обектите на астрономията са грандиозни природни физически лаборатории, където стават многобройни процеси, които засега изобщо не могат да бъдат възпроизведени в земни условия или се възпроизвеждат в несравнимо по-малки мащаби. Така термоядрените реакции бяха открити за първи път в звездите и едва след това възпроизведени на Земята (като неуправляеми, взривни реакции); в космическите лъчи частиците иман енергии, които са все още недостижими дори за най-мощните ускорители( в Космоса ние наблюдаваме също вещество в свръхплътно и крайно разредено състояние, гравитационни и електромагнитни полета с колосални размери и сила, взривове и ударни вълни от грандиозни мащаби и т.н. Значително разширявайки опитната база на физиката, астрономията същевременно сама се опира на методите и средствата на физическите науки. Днес стават възможни наблюдения извън пределите на Земята ( измервания в междупланетното пространство, в атмосферата и на повърхността на други планети и т.н.). Астрономията е една от най-древните науки и повече от други клонове на природознанието принадлежи към тези отрасли на природознанието, които в най-голяма степен спомагат за изработването и разпространяването на правилни, материалистически възгледи за природата.

Страница 1 от 1
 1-23 от 23  |   1