Sibir
Блог Энергия Мечты
blogs left blogs right
Энергия
Энергия, 27
« sibir.bg
Хидра Легенда за Херкулес и Хидра Написана на : 2017-01-16 14:21:36

Със съзвездието Хидра е увековечен друг от подвизите на прославения митически герой Херкулес. Рожба на Тифон и Ехидна било ужасното чудовище Хидра с дълго змийско тяло и с девет драконови глави, от които едната била безсмъртна. Излязла от мрачния Тартар, Хидра живеела в блатото край гр. Лерна (отгдето и името й Лернейска хидра). Всяка нощ тя изпълзявала от леговището си и като страхотен ураган унищожавала цели стада добитък и опустошавала околностите на града. За бедствията, които Лернейската хидра причинявала, се говорело из цяла Гърция, но никой не смеел и да помисли за унищожаването на това чудовище. Евристей, научил за бедствията, които Хидрата причинявала, възложил на Херкулес да отиде незабавно в Лерна и да я убие. Херкулес взел със себе си и братовия си син Йолай, впрегнали буйните коне в колесницата и тя като вихър се понесла към Лерна. Когато пристигнали там, Херкулес оставил Йолай с колесницата в една горичка край Лерна, а самият той тръгнал да търси Хидрата. Открил леговището й — огромна пещера, заобиколена от дълбоко и мочурливо блато. Щом подушила човешко месо, Хидрата изпълзяла от пещерата. В този миг стрелите на Херкулес като мълнии връхлетели върху главите й. Разярена, Хидрата преплавала блатото, изправила се на дебелата си опашка, разтворила грамадните уста на главите си и се нахвърлила върху Херкулес. Но той стъпил върху огромното й тяло, покрито с дебели блестящи люспи, и го притиснал до Земята. Размятала дългата си опашка Хидрата и я обвила около краката на Херкулес, за да го повали на Земята, ала той останал непоклатим като скала. С тежкия си боздуган непрестанно нанасял удари върху главите на Хидрата и ги откъсвал една след друга… Но тя оставала жива и с още по-голяма ярост стягала краката му с опашката си. На помощ на Хидрата се притекъл и един рак, който изплувал из блатото и забил острите си щипци в краката на Херкулес… Борбата ставала все по-ожесточена и по-тежка, защото на всяка откъсната глава на Хидрата израствали незабавно две нови глави, още по-страшни. Тогава Херкулес извикал на помощ братовия си син Йолай. Той убил чудовищния рак, запалил близката горичка и с горящите дървета обгарял шията на всяка глава, която откъсвал Херкулес. Така престанали да израстват нови глави на Хидрата. Скоро останала само безсмъртната й глава. Сграбчил я Херкулес с мощните си ръце, отскубнал я и жива я хвърлил в дълбока яма, като я затрупал с огромна скала, за да не може никога да излезе оттам. След това Херкулес разсякъл тялото на Хидрата и натопил стрелите си в черната й отровна кръв. Така раните от стрелите на Херкулес с никакви средства не можели да бъдат излекувани. Като избавил Лерна и околностите му от бедствията на чудовищната Хидра, Херкулес се завърнал в гр. Тиринт, гдето бил посрещнат с големи почести от народа. А Хидрата се проточила на Небето като съзвездие, за да напомня на хората, че са избавени от бедствията, които им причинявала, от безстрашния герой Херкулес.

 

Източник: Ангел Бонов, Митове и Легенди за съзвездията

Плеядите Написана на : 2017-01-16 14:20:44

ПЛЕЯДИТЕ са сестри на Хиадите. Те са седемте дъщери на Атлас — Електра, която родила от Зевс Дардан и Етион, Мая, родила от Зевс Хермес, Тайгета, Алциона (най-ярката звезда в звездния куп Плеядите), Меропа, Келена и Астеропа. По неизвестни причини плеядите били преследвани от ловеца-гигант Орион. За да се спасят от него, те се помолили на боговете, които ги превърнали в гълъби, после в звезди и след това ги оставили на небето. Според друг вариант на мита Зевс възложил на плеядите да му носят амброзия на Олимп. За сестрите пътят до Олимп бил много тежък и при всяко отиване там една от тях загивала. Но Зевс не допускал да се намали броят на сестрите. При всяко завръщане той заменял загиналата сестра от плеядите с нова. Така броят на звездите в Плеядите остава неизменен. Звездният куп Плеядите е привлякъл погледа и на нашия народ, които го нарича Квачката. Най-ярката звезда в купа е квачката, а останалите по-слаби звезди около нея — пиленцата, които са шест. Те непрекъснато трептят, сякаш кълват просени зрънца. Що се отнася до Хиадите, в този звезден куп нашият народ е обърнал внимание на наредените като обръч звезди около звездата Алдебаран, която нарекъл _Гайдаря_, а звездите, които образуват обръча около нея — _Хорото_.

 

Източник: Ангел Бонов, Митове и Легенди за съзвездията

Легенди за Сириус Написана на : 2017-01-16 14:19:54

В древен Египет звездата Сириус е била на особена почит. По появяването й, след периода й на невидимост, сутрин и лъчите на изгряващото Слънце, жреците предсказвали разливането на р. Нил, което било от жизнено значение за древните египтяни. По звездата Сириус жреците определили приблизително продължителността на тропическата година, която е в основата на древноегипетския слънчев календар. Уточняван през хилядолетията, този календар се използува сега от цивилизованите народи в целия свят. Римляните са наричали звездата Сириус _Канинула_ (Кучешка звезда — от думата канис, която значи куче). За тях появяването на тази звезда в лъчите на изгряващото Слънце показало, че настъпват непоносимите летни горещини. Настъпвало времето на пожари и различни епидемии. Богатите през време на горещините отивали във вилите си, а народът понасял тежко последиците от горещините. За римляните летните горещини били „кучешко време“ — каникула (ваканция). За звездата Сириус сред нашия народ се разказва следната легенда. В ранна есен керван от коли, натоварени с жито, спрял да пренощува. През нощта керванджиите се събудили и видели на изток ярка бяла звезда (Сириус). Взели я за Зорницата*, впрегнали колите и тръгнали в тъмната нощ. Но вместо да се зазори, нощната тъма оставала непрогледна. Заблудил се керванът, попаднал в тинесто блато и всички загинали. Затова народът нарича Сириус Лъжикерван. [* Зорницата е планетата Венера. Изгряването й означава, че скоро ще изгрее и Слънцето.]

 

Източник: Ангел Бонов, Митове и Легенди за съзвездията

Легендата за Херкулес и дракона Написана на : 2017-01-16 14:18:40

Във висините на Олимп се подготвяло невиждано пиршество. Лично Зевс — владетелят на Небето и Земята, давал нареждания на боговете, които те мигновено изпълнявали. Амброзията и нектарът били много повече откогато и да било. Хелиос обливал със златистите си лъчи просторите на Олимп и те блестели с вълшебна тържественост, сред която боговете се готвели да отпразнуват сватбата на Зевс и Хера. Богинята на небесната дъга Ирида и богините на женската прелест — харитите, облекли Хера в сватбената премяна. Сияеща в своята младост и божествена красота, Хера влязла в тържествените простори. Горда и величествена, тя седнала на своя златен престол до Зевс, заобиколена от младите богини. Боговете един след друг поднесли дарове на великата богиня. Но подаръкът на богиня Гея (Земята) възхитил всички. Из глъбините на своите недра тя извадила едно чудно дърво, което всяка година раждало само по три златни ябълки. Взела богиня Хера чудното дърво и го отнесла далече, далече…, чак на западния край на Земята. Там, гдето титанът Атлас поддържал на плещите си целия небесен свод, била градината на неговите дъщери — хесперидите, родени от жена му Хеспера. В тяхната градина Хера посадила ябълковото дърво и им поръчала да го пазят така, че никой да не може да вземе златните ябълки от него. При самото дърво Хера оставила ужасен дракон, който никога не заспивал и бълвал непрекъснато огнени пламъци на всички страни. Спокойна, Хера се върнала на Олимп. Последното, дванадесетото поръчение, което Евристей възложил на Херкулес да изпълни, било да му донесе трите златни ябълки от градината на хесперидите. Това било най-трудното поръчение, защото никой не знаел и не можел да посочи на Херкулес пътя за градината на хесперидите, а дори и да стигне там, ще загине от огнените пламъци, които драконът непрекъснато бълва. Дълго бродил Херкулес из Европа и Азия и стигнал чак до далечния Север, гдето тече р. Еридан. Там нимфите му доверили, че само морският бог Нерей знаел пътя и Херкулес трябвало да го принуди да му го каже. Тръгнал Херкулес да търси бог Нерей. След много дни и нощи го намерил на морския бряг. Нападнал го, но не било лесно да го победи, защото Нерей приемал образи на различни морски чудовища. След дълга борба Херкулес победил Нерей и го вързал здраво със синджири. — Ще те отвържа само ако ми покажеш пътя за градината на хесперидите — казал му Херкулес. Не искал Нерей да издаде тайната, но не можел да остане вечно вързан. Показал на Херкулес пътя, като го предупредил, че ще срещне големи трудности, преди да стигне градината на хесперидите. Херкулес отвързал морския бог Нерей и тръгнал по пътя, който той му посочил. Вървял много дни и нощи и стигнал в Либия, гдето върлувал великанът Антей — син на бог Посейдон. Антей принуждавал всеки пътник да се бори с него. Но кой можел да победи сина на господаря на моретата?! Антей побеждавал всички и жестоко ги разкъсвал. Той принудил и Херкулес да се бори с него. Няколко пъти Херкулес го повалял на Земята, ала Антей от това придобивал още повече сили и още по-жестоко се нахвърлял върху него. През време на борбата Херкулес забелязал, че винаги когато Антей започвал да губи сили, се допирал до майка си — Земята (богиня Гея) и придобивал от нея нови, още по-големи сили. Разкрил тайната за непобедимостта на Антей, Херкулес го вдигнал на ръце високо над Земята. Така Антей загубил силите си и Херкулес го удушил. Продължил пътя си Херкулес и най-после стигнал до западния край на Земята, при титана Атлас. Поприказвал с него, докато си отпочине от дългия път и тръгнал за градината на хесперидите. Те го видели, но не посмели да му попречат да влезе в градината им. Влязъл Херкулес в нея и отдалеч видял златните ябълки на дървото, които блестели с ослепителна светлина. Пристъпил към дървото и върху него се нахвърлил драконът, бълвайки яростно огнени пламъци. Без да се страхува, Херкулес се приближил до чудовището и го ударил по главата с тежкия си боздуган толкова силно, че то се строполило на земята и започнало да се гърчи. С още няколко удара Херкулес убил дракона. След това откъснал трите златни ябълки и ги отнесъл на Евристий. Великата богиня Хера превърнала дракона в съзвездие и го оставила на небето. Там главата на дракона е в краката на Херкулес, за да напомня за неговия последен подвиг, при който убил едно ужасно чудовище.

 

Източник: Ангел Бонов, Митове и Легенди за съзвездията

Легенда за съзвездието Скорпион Написана на : 2017-01-16 14:17:44

Митологията свързва съзвездията _Скорпион_ и _Еридан_ с трагичната участ на _Фаетон_. Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден лети със златната си колесница високо над Земята, никъде не видял по-хубава девойка от нея. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, затова му дала името Фаетон (т.е. сияещ), но не бил безсмъртен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф — син на гръмовержеца Зевс. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива: — Макар да се казваш Фаетон, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на най-обикновен смъртен! Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко тежко го е обидил Епаф. Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела: — О, сине мой! Заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му! Той ще те посрещне като свой син и ще потвърди думите ми! Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос. Видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да се приближи до него, защото очите на никой смъртен не могат да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно. Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнението, че е негов син. Помолил го да разсее съмнението, като му даде доказателства, че е негов син. — Ти си мой син! За да се увериш, поискай от мен каквото пожелаеш, и кълна се в свещените води на Стикс, че ще изпълня желанието ти! Зарадвал се Фаетон от тези думи на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по небесните простори. Потъмняло сиянието около Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва: — Помисли ли, сине мой, преди да поискаш това от мен! Та нима смъртен може да седи в моята колесница?! Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър и ти нямаш сили да държиш юздите им и да ги управляваш. А пътят в началото е толкова стръмен, че ще ти се стори, че летиш право нагоре. Когато стигнеш най-големите висини, косата ти ще настръхне от страх, ако погледнеш надолу към Земята. След това конете стремглаво политат по стръмен път надолу, към водите на океана… Откажи се, сине мой, от това желание! По пътя има много чудовища, които и теб, и конете ще изплашат. Ти искаш да загинеш! Непреклонен бил Фаетон. Още по-настойчиво искал от Хелиос да му даде колесницата си. Не се вслушал в съветите на баща си. Не могъл Хелиос да наруши клетвата си в свещените води на река Стикс и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му. Отишъл Фаетон на източния край на Земята, гдето била златната колесница на Хелиос. Впрегнали в нея крилатите буйни коне. Нахранени добре с амброзия и напоени с нектар, те нетърпеливо пръхтели и тропали с копитата си. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете. Богиня Еос (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете се понесли нагоре по стръмния път. Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държи здраво юздите им и да ги управлява. Те летели без път, защото самият Фаетон не познавал пътя и не знаел къде да ги насочва. И ето пред конете се появил един огромен, страшен скорпион, покрит с отровни люспи. Насочил той към конете и към Фаетон дългото си смъртоносно жило. Изплашил се Фаетон от това чудовище, изпуснал юздите на конете и паднал по очи в колесницата. Почувствували се свободни, за да избягнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре, нагоре…, към звездите, а колесницата се люшкала след тях и всеки миг можела да се преобърне. Изплашила се богиня Селена (Месечината), като видяла как препускат в небесните простори конете на нейния брат Хелиос, изпуснати и неуправлявани от никого. Какво ли е станало с нейния брат Хелиос? Издигнали се до висините, конете стремглаво се спуснали надолу към Земята. От огнената колесница буйни пламъци обхванали цялата Земя. Огънят превръщал в пепелища цветущите градове и плодородните поля. Запалили се планините, завряла водата в реките и моретата и облаци от гъсти горещи пари се издигали над тях… Изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали, дълбоко пропукани пустини… От непоносимата горещина се изплашили морските богове. Смърт заплашвала Земята. Тогава богиня Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята, великия гръмовержец Зевс: — О, велики господарю! Защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоя брат Посейдон? Нима в тези пламъци трябва да изгори целият свят? Чул молбата на богиня Гея великият Зевс. В миг изгасил страшните пламъци, които обвивали Земята. Вдигнал тежката си десница, хвърлил ослепителна светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата… Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в река Еридан, далече от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал в не бесните простори… Хесперийските нимфи извадили от река Еридан тялото на Фаетон и го погребали. Нещастната му майка Климена, обляна в сълзи, дълго търсила гроба му. И когато го намерила, горчиво плакала за своя любим син. Плакали и нейните дъщери хелиадите. Скръбта им била толкова голяма, че боговете се смилили над тях и ги превърнали в тополи. Застанали на бреговете на река Еридан, хелиадите-тополи се надвесили над нея. Сълзите им по техния брат непрестанно се ронили и падали във водите на река Еридан, като се превръщали в прозрачен кехлибар. Съзвездията Скорпион и Еридан напомнят за трагичната смърт на Фаетон, който не послушал съвета на своя велик баща — лъчезарния Хелиос. Скорпионът има и друга „заслуга“, за да блести като съзвездие на небето. Той ужилил по петата легендарния ловец Орион. От отровата му Орион умрял на остров Хиос.

Източник: Ангел Бонов, Митове и Легенди за съзвездията

Страница 1 от 5
 1-5 от 23  |   1  2  3  4  5  >>