Sibir
Блог Энергия Мечты
Энергия
Энергия, 27
« sibir.bg
Човекът, който победил смъртта Написана на : 2017-02-23 23:26:25

Откъс от очерка на журналиста А. Стас за арестуваните във фашисткия концлагер Маутхаузен. Бившият затворник от лагера Василий Родионович Бунелик разказвал на журналиста за живота си там. Той му споделил почти фантастичната, но в същото време реална история за Александър Дмитриевич Морозов - човекът, който победил смъртта.


"Този ден, седемнайсети април, никога няма да забравя. Вечерта, преди края на работата в каменоломната, се появи Бахмайер, заобиколен от охранители. Развълнуван, той ни гледаше някак странно, с усмивка, нещо, което никога преди това не се беше забелязвало у него. Никой от арестуваните не искаше очи в очи да се срещне с него, защото той стреляше  с парабелума си срещу хората просто така. Само за развлечение. На когото му се спре погледът. А сега - усмивка! Ние веднага разбрахме - той е намислил нещо, не се хили за добро. Обиколи, като махаше с ръкавицата си. Спря се. Преводачът веднага се затича към него.  Видяхме, че е същият, който разбира руски.

- Сега ще ви покажа любопитно зрелище - се чу гласът на Бахмайер и в сумрака, който бързо се сгъстяваше в каменоломната, веднага светнаха ярките лъчи на два прожектора. Стана светло като ден.

- Гледайте внимателно! Всички гледайте!

Ние се спогледахме, без да рйзбираме. След минута видяхме. В линията на светлината се появи и се движеше някаква сива маса, някакви сенки, обградени от плътен кордон есесовци. Всички наоколо замряха. На мен и преди ми се е налагало да наблюдавам такива неща, че косите ми се изправяха, но това,  което ставаше в каменоломната , е невъзможно да бъде предадено с думи. Ние всички бяхме изнемощели, но хората, които охранителите бутаха, ни се сториха като изровени от земята мъртъвци. Лъчите на прожекторите сякаш проникваха през техните тела.  Тези хора, изранени, окървавени, полуголи, се движеха бавно и тихо, прегърнати и поддържащи се един друг.  Всеки един от тях по отделно не би могъл да стои на краката си.  Те затова се държаха още, защото бяха заедно, слети като в цяло. От раменете им висяха дрипи. Като се вгледах, видях нашите, съветските гимнастьорки...

-Халт! - като се задушаваше, извика Бахмайер и хората призраци се спряха. Ние ги гледахме ужасени. Лагерниците рядко плачеха. Но тук плачеха мнозина.

Бахмайер се обърна към нас - той се любуваше на собствения си глас, който гърмеше в мъртвата тишина.

-Господа, разрешете да ви представя... Добре ли виждат всички? Моля, приближете се! Още по-близо. Точно така. Известно ли ви е кои хора стоят пред вас? Не се ли досещате? Е, как, вгледайте се по-внимателно. Красиви са, нали? Значи това са същите тези знаменити болшевишки комисари, с които се гор-де-е ро-ди-на-та. - Той се разкикоти, завъртя се на токовете си и пристъпи напред. Без да бърза, няколко пъти протегна ръката си с ръкавицата към дрипите им. Есесовците веднага хванаха тези, които той сочеше.

-В крематориума!

Четири безмълвни фигури, увиснали на ръцете на дузина охранители, изчезнаха от осветената лента. Тях ги повлякоха в лагера, към печките, които димяха между кухнята и банята.

Пленниците мълчаха, ние също.

-Искам да ви попитам - Бахмайер извади от кобура си пистолета и повиши глас - харесваше ли ви да бъдете комисари? Бяхте ли доволни от червените звезди на ръкавите си? Мълчанието е знак за съгласие... Добре! В такъв случай може би ще се намери сред вас поне един, който притежава дар-слово и ще ни каже на глас, че е бил комисар и комунист? Какво? -Началникът си сложи ръката на ухото. - Не чувам! Мълчите ли? Да, сега вие сте забравили даже как се изговаря думата "комунист", разбирам...

Бунелик си затвори очите, пръстите му стиснаха края на стола.

И изведнъж от тълпата от хора, осветени от прожекторите, бавно излезе човек. В синкавата светлина аз виждах неговото лице, тъмно и скулесто. Той се приближи към Бахмайер и не отместваше от него поглед с присвитите си очи. Приближи се почти до него, олюля се, но се задържа на краката си и каза с дрезгав глас, като наблягаше на "о"-тата в думите и ясно изговаряше всяка една:

-Искаш ли да се запознаем? Е, какво, давай. Аз съм Александър Дмитриевич Морозов, член на комунистическата партия и военен болшевик комисар! - Преведи му, мърша такава! Преведи му точно. Аз бях комунист, комунист ще си остана и ще бъда комунист дори след смъртта си. Какво още те интересува фашистко нищожество?

Бунелик вдигна очи към мен.

Случвало ли ви се е някога да чувате тишината такава, сякаш времето е спряло? Аз съм слушал такава тишина. Тя настъпи в онзи миг в каменоломната, само дето изглеждаше, че пращи въздухът, който излизйше от хилядите бели дробове.

Човекът, който се представи за комисар Морозов, все още не откъсваше очи от лицето на Бахмайер. Сред тълпата зад гърба му започна движение. Пленниците се размърдаха и излезе още един, млад, висок човек с пилотка.

- Аз съм Пономарьов, комунист и червен комисар!

След това двама:

Комисар от Червената армия, комунист Федулов! Да повторя ли?

- тихонов, батальонен комисар и естествено комунист! С което се и гордея.

Бахмайер не отстъпи изплашено, не. Той направи само някакви си крачка и половина назад, това беше достатъчно - дори  войниците от охраната разбраха какво се случи. Те мълчаха и със суеверен страх гледаха хората, които един след друг пристъпваха напред, срещу дулата на автоматите, като изричаха с разцепени устни няколко думи, които нарушаваха тишината. Дори на тези касапи в мундири, на тези убийци подействи предизвикателството, което беше хвърлено в лицата им, и то без колебание. Началникът на лагера се огледа, като че търсеше подръжка у есесовците. Той също разбра, че няма как 7а се поправи случилото се. С нищо! Дори да покоси всички, които стоят пред него, да ги изгори или живи да ги закопае в земята. И Бахмайер заговори нечленоразделно, като животно. Той се хвърли в групата на пленниците, която растеше около него, като се опитваше отново да отблъсне хората назад, в тълпата. 

Тогава се чу дрезгавият глас на Морозов:

- Какво беснееш, гад? Смъртта е страшна за страхливците и ти се плашиш от нея ! Не ние, а ти!

Бахмайер много скоро се взе в ръце и каза:

Смелостта е хубаво нещо. Смелите ще бъдат разтреляни последни. Ако направим това сега, ще бъде прекалено голям разкош за вас, господа храбреци!

Оставиха ги в каменоломната. Шейсет и осем човека. Това бяха нашите армейски политически работници, вчерашни представители на районните комитети и на общинските ръководства. Някои от тях бяха по-възрастни и действително носеха комисарски звания. Сред тях имаше и доста млади офицери, завършили политически училища. Те за нас все пак си останаха комисари. Само дето живяха малко.

Веднъж, в деня да някакъв хитлеристки празник, в неделя, есесовците ги подгониха всички към стрелбището, където офицерите  от охраната на лагера тренираха да стрелят. Целият лагер притихна и замря в предчуствие за беда. Скоро наистина започна кошмарът. Струваше ми се, че полудявам. Пред очите ми ставаха такива неща, които бяха страховити дори за условията на Маутхаузен. Комисарите бяха връзвани на стрелбището за стълбове и офицерите есесовци, като се отдръпваха на няколко крачки, изпразваха пистолетите си в тях почти от упор, на групи, като се състезаваха по "точност".

Морозов беше там, на стрелбището, а ръцете му бяха вързани с шнур. През цялото време гледаше своите другари, които гинеха от куршумите. Двама охранители го държаха. Бахмайер трепереше като епилептик и му крещеше: 

-Виждаш ли? Виждаш ли, комунист такъв? - Той презареждаше пистолета, прицелваше се в поредната жертва и яростно викаше: - Този ще застрелям в челото, на следващия продупчвам ушите, а след това гърлото... Наблюдавай, ти, смелият!

Лицето на морозов се вкамени. Чуваха се изтрели, стонове, а фашистите неистово крещяха. Морозов стоеше... Скулите му се открояваха още по рязко, на врата му се издуваха жилите, косите му бавно побеляваха, сякаш се покриваха със скреж, от стиснатите му зъби се стичаше кръв...

Стоя така няколко часа. Парабелумите, валтерите и зауерите непрестанно трещяха. Барутният загар, като не успяваше да се изпари, разяждаше очите. По блоковете арестуваните ридаеха, запушваха си ушите, удряха с юмруци по стените и заключените врати

Накрая останаха четирима комисари - това бяха тези, които първи излязоха от тълпата на пленниците - Морозов, Пономарьов, Федулов и Тихонов.

-Твой ред е! - Бахмайер посочи с пистолет Морозов. - Вържете го за стълба!

Очите на Морозов бяха приковани към лицето на началника на лагера, сякаш искаше да запомни омразната физиономия. Бахмайер изведнъж закрещя пронизително:

-Сведи си главата! Погледни настрани, проклет да бъдеш! Затвори си очите, чуваш ли!

- Страх ли те е? - глухо попита морозов. - Аз все пак ще те накарам да ме гледаш в очите, измет такава! Научил си се да убиваш, а да гледаш направо - не те бива,а? Защо побледня? Нали съм призован. Стреляй!

Три пъти Бахмайер вдигна пистолета и три пъти среща погледа на човека, който го гледа презрително и без страх. По челото на началника на лагера течеше на струйки пот, ръцете му започнаха да треперят. Напъха като сляп пистолета си в кобура, обърна се изведнъж с гръб към Морозов  и излезе от стрелбището, като ускоряваше крачките си. След това почти тичаше прегънат, като се спъваше в камъните. Есесовците намръщено го проследиха с погледи, отпуснаха автоматите и нервно запушиха. След това един от тях се насочи към Морозов и 0ързо започна да развързва кабелите."

Тогава Морозов беше на трийсет години. Служеше като комисар на отделния отряд на десантчиците, които изпълняваха специална задача в тила на немците. По време на поредното проникване в тила на врага бил ранен и в безсъзнание попаднал в плен. Той е родом от Кировска област, от северното селище Има. След този случай Бахмайер остави Александър на мира, а останалите есесовци много се плашеха от него. Те бягаха от него като дявол от тамян и млъкваха, когато той минаваше покрай тях. След паметния епизод на стрелбището немците гледаха Морозов с почти суеверен ужас.

По-късно Александър Морозов участваше в дейността на нелегалната антифашистка организация в Маутхаузен. След освобождението се върна в родината си, в своето селище Има. Там работеше като бригадир на дървосекачите. След войната му се родиха шест дъщери. Ето такава е историята..."

Бригада Написана на : 2016-11-28 00:29:58

Бригада

Стих на Александър Блок за скитите Написана на : 2016-06-26 18:51:15

Скити


СКИФЫ



Панмонголизм! Хоть имя дико,

Но нам ласкает слух оно...

Владимир Соловьев




Мильоны — вас. Нас — тьмы, и тьмы, и тьмы.

Попробуйте, сразитесь с нами!

Да, Скифы — мы! Да, азиаты — мы,

— С раскосыми и жадными очами!


Для вас — века, для нас — единый час.

Мы, как послушные холопы,

Держали щит меж двух враждебных рас

— Монголов и Европы!


Века, века ваш старый горн ковал

И заглушал грома лавины,

И дикой сказкой был для вас провал

И Лиссабона и Мессины!


Вы сотни лет глядели на Восток,

Копя и плавя наши перлы,

И вы, глумясь, считали только срок,

Когда наставить пушек жерла!


Вот — срок настал. Крылами бьет беда,

И каждый день обиды множит,

И день придет — не будет и следа

От ваших Пестумов, быть может!


О, старый мир! Пока ты не погиб,

Пока томишься мукой сладкой,

Остановись, премудрый, как Эдип,

Пред Сфинксом с древнею загадкой!..


Россия — Сфинкс. Ликуя и скорбя,

И обливаясь черной кровью,

Она глядит, глядит, глядит в тебя,

И с ненавистью, и с любовью!..


Да, так любить, как любит наша кровь,

Никто из вас давно не любит!

Забыли вы, что в мире есть любовь,

Которая и жжет, и губит!


Мы любим все — и жар холодных числ,

И дар божественных видений,

Нам внятно все — и острый галльский смысл,

И сумрачный германский гений...


Мы помним все — парижских улиц ад,

И венецьянские прохлады,

Лимонных рощ далекий аромат,

И Кельна дымные громады...


Мы любим плоть — и вкус ее, и цвет,

И душный, смертный плоти запах...

Виновны ль мы, коль хрустнет ваш скелет

В тяжелых, нежных наших лапах?


Привыкли мы, хватая под уздцы

Играющих коней ретивых,

Ломать коням тяжелые крестцы,

И усмирять рабынь строптивых...


Придите к нам! От ужасов войны

Придите в мирные объятья!

Пока не поздно — старый меч в ножны,

Товарищи! Мы станем — братья!


А если нет, — нам нечего терять,

И нам доступно вероломство!

Века, века — вас будет проклинать

Больное, позднее потомство!


Мы широко по дебрям и лесам

Перед Европою пригожей Расступимся!

Мы обернемся к вам

Своею азиатской рожей!


Идите все, идите на Урал!

Мы очищаем место бою

Стальных машин, где дышит интеграл,

С монгольской дикою ордою!


Но сами мы — отныне — вам — не щит,

Отныне в бой не вступим сами!

Мы поглядим, как смертный бой кипит,

Своими узкими глазами!


Не сдвинемся, когда свирепый Гунн

В карманах трупов будет шарить,

Жечь города, и в церковь гнать табун,

И мясо белых братьев жарить!..


В последний раз — опомнись, старый мир!

На братский пир труда и мира,

В последний раз — на светлый братский пир

Сзывает варварская лира!


30 января 1918

Страница 1 от 1
 1-3 от 3  |   1