Sibir
Блог Энергия Мечты
Энергия
Энергия, 27
« sibir.bg
War games (1983) Военни игри Написана на : 2017-02-24 20:36:23

1


Страна: САЩ

Слоган:  《The only winning move is not to play》

Оценка в Кинопоиск:  7.099

Жанр: фантастика

Оценка в  IMBD:  7.10

Бюджет: $12 000 000

Сбор: $79 567 667

Премиера: 19 май 1983

Зрители: 25,5 млн в САЩ

Намира се в списъка 《1000 филма, които трабва да гледате преди да умрете》

Рейтинг на кинокритиците: 93%

Описание:

На хакера му провървяло, той влязъл в компютърната мрежа на Пентагона и започнал да играе на война без да разбере. Операторите в НОРАД и командването решават, че СССР започва 3 световна война и подготвят ответен удар. Осъзнавайки какво е направил, юношата се опитва да спре играта, но се оказва, че това не е толкова лесно...

 

«Good Bye Lenin!» (2003) Рецензия Написана на : 2016-11-22 01:46:59

постер

Немски филм с толерантно историческо отношение се оказа по популярен от холивудските бози.

Да се движиш по улица Карл Маркс преминавайки няколко квартала и достигайки до улица Фридрих Енгелс, завивайки по улица Роза Люксембург... Не, това не се случва в нашата страна, където болшинството улици са безумно преименувани в началото на 90-те. Подобна разходка може да се извърши в Берлин, столицата на една от най-добре развитите европейски държави - Германия. Немците, които не са посегнали на своята култура и история, сега даже изпитват носталгия по отминалата епоха и едно доказателство за това е филма «Good Bye Lenin!» . Успехът на картината е грандиозен! За пръв път от десетилетия в страната отново се образуват опашки пред кината. Филмът изпреварва в кинозалите американските си съперници и отвоюва от тях своя зрител. 

1

В центъра на събитията са действия случващи се в края на 80-те.  Германия е разделена на две - ГДР и ФРГ. В семейство Кернер, Кристине (майката) и двете и деца Алекс и Ариане остават без съпруг и баща, защото той бяга в западна Германия от режима. Така бащата символизира Западна Германия, а майката Източна. Кристине изпада в кома след митинг против режима, на който вижда сина си. Пробужда се след 8 месеца и режима вече го няма. Алекс решава, че за да не я безпокои ще изценира чрез всякакви хитрини режима и ще я дезинформира, за да бъде спокойна. В това отношение със сестра му са на разно мнение - тя не иска да  я дезинформира, но се съгласява с него заради здравето и. Така пропагандата насочена към майката и пропагандата в Източна Германия олицетворяват едно и също нещо - болното общество, което трябва да се опази на всяка цена.Но Алекс се сблъсква с проблеми. Той не може да открие краставички Щпреевалд и да ги достави на майка си, както и ред други изчезващи продукти от асортимента на Източна Германия - ето още едно сравнение. В новините, които той заснема със своя колега специално за нея се заснемат не реални новини, а обяснение на случващите се около нея неразбираеми новости изкривявайки информацията така, че тя да е спокойна. Това е още едно сравнение със социалистическия свят. Алекс и Ариане са пълни противоположности - Ариане е ориентирана към Западна Германия и дори се жени за западногерманец - Райнер, докато Алекс е ориентиран към Русия след знакомството си с Лара, която е медик от СССР практикуваща в ГДР. Брата и сестрата символизират настроенията в бившата ГДР - двете основни настроения. Алекс непрекъснато критикува всичко западногерманско, а Ариане критикува всичко източногерманско.  Кристине в края на филма е на смъртно легло, а Лара и разказва за промените настъпили в страната, но тя не може да повярва. Алекс дори не подозира и прави последния си репортаж, който олицетворява най смелите му мечти за ГДР. Той довежда и баща си, който има вече ново семейство - отново момче и момиче, и те също гледат Сънчо, само че вместо „космонавт“ те казват „астронавт“... Кристине (майката) умира, но с нея умира и Източна Германия - „Страна, която в действителност не съществуваше“. Страна, която за Алекс „винаги ще бъде свързана с мама.“

1

2

3

4

 

За филма Interstellar Написана на : 2015-05-16 22:57:24

Интерстелар


Изгледах този филм няколко пъти. Хареса ми. Сюжета е много добър, но от гледна точка на физиката имах нужда от разяснения. Сякаш някой ми говори на китайски и единственото, което можех да предам е , че някой си е отварял устата. Всичко свързано със сингулярността, Хоризонта на събитията и хиперкуба не ми бе ясно. В края на филма става понятна за проницателния зрител философската идея на Кристофър Нолан. Но е нужно да се започне не с философската идея, а с фантастическите елементи... И така, светът в далечно бъдеще. Селското стопанство е заплашено от някакъв патоген, който диша азот. Човечеството е принудено да търси нова планета за живот. В Слънчевата система няма къде да се преселят хората, няма пригодна за живот планета. Нужно е да се попадне в друга звездна система, но как? На помощ идва или късметът или извънземни приятели. В Слънчевата система недалеч от Сатурн откриват времепространствен тунел, който води в друга галактика, където изглежда има пригодни за живот планети. Из тези особености на повествованието, които можем да отнесем към класическата физика и космонавтиката си струва да споменем изстрелването на ракетата от Земята. Мощна ракета от типа Сатурн се изстрелва в небесата, наистина скромно показано, а земното убежище, от което стартира би било разрушено - както и да е. Последвалите кацания и излитания от различни планети минават без запъвания, по съвсем друг начин - сякаш излита самолет, без кълба от огън и дим, както в сериала от 60-те Стар трек. Второ - за създаване на тежест, гравитация на космическата станция се използва въртене, центрубежна сила. Създателите на филма не взимат под внимание кориолисовата сила, защото ако я вземем в предвид, то рязко вдигната глава или ръка биха изменили курса на кораба. Затова не се използва изкуствена гравитация на реални космически станции. В филма присъства много от фантастиката от 50-те и 60-те години. Планети с ледени облаци или планета покрита с вода до колена, по която се задават гигантски вълни. За да летят спокойно космонавтите използват хибернация или анабиоза. И така - с обичната фантастика дотук, започвам с фантастиката от Общата теория на относителността. Ние живеем не в гладкия триизмерен свят на Галилей-Нютон, в който гравитацията ни притегля към Земята, а Земята към Слънцето и изкривява хода на светлинните лъчи. Ние съществуваме в пространство-времето, в четиримерното пространство, в което гравитацията не влияе на светлинните лъчи, а влияе самото пространство. Лъчите се движат направо, пространството е изкривено. Така е удобно за космолозите. Между другото това явление може да се наблюдава с невъоръжено око по време на слънчево затъмнение, когато заедно с диска на закритото от Луната Слънце може да се видят звезди, които би трябвало да са зад Слънцето. Притеглянето на Слънцето е изкривило пространството, лъчите от звездите са заобиколили Слънцето и са попаднали на Земята. Може да се мисли, че пространството като пространство е без изкривявания, а фотонът се отклонява от гравитационното притегляне... Ако съществуваше двумерно пространство, което би изглеждало от нашето пространство като повърхност , то би могло да си го представим изкривено - Геометрията на Лобачевски, ако сгънем един лист на две, то две отдалечени една от друга точки ще се окажат рядом. Нужно е само двумерният обект живеещ в плоскостта да прелети през триизмерното пространство. Във филма сгънато се оказва нашето триизмерно или по-точно четириизмерно пространство. В това място, където попадат космонавтите има три планети във орбита около черна дупка. Черната дупка от гледна точка на физиката съвсем не е мистически обект. За да излетиш от Земята е нужна скорост от 11км в секунда, това се нарича космическа скорост; за да излетиш от Луната е нужна по-малка скорост Луната е по-лека, по-слабо притегля ; за да излетиш от Юпитер е нужна много по-голяма скорост, планетата е огромна. От черната дупка не може да излети даже светлината. Черната дупка в нашата галактика има маса в милиарди слънчеви маси, а радиусът у нея е колкото диаметърът на орбитата на Плутон, средната плътност на веществото у нея е подобна на връхните слоеве на атмосферата на Земята. Просто много голяма звезда, от която не може да се измъкне светлината. Но това е от гледна точка на класическата физика, а в реалността приближавайки се към тази повърхност, на която космическата скорост превишава скоростта на светлината (Хоризонт на събитията - така се нарича тази повърхност), та приближавайки се към Хоризонта на събитията тялото би изпитвало не само раздиращи формата му деформации, а и деформации във времето. Най-интересното във филма се случва тогава, когато героят преодолява този Хоризонт на събитията и се оказва там, където има нещо, което никой не знае какво е. Персонажът се оказва в петимерен свят, от който той наблюдава нашето четиримерно пространство-време. Всичко, което се случва в тази част на филма е много интересно и важно и говори за светоразбирането на авторите. Попаднал в черната дупка главният герой разглежда своето минало. Роботът му подсказва: този пространствен хиперкуб е създаден за нас от обитателите на петимерното пространство. Главният герой казва: не, това сме го създали ние. Какво искат да кажат с това авторите ? Нарушавайки закона на причинността строго действащ в нашето четиримерно пространство-време, хората достигнали до петимерното пространство може и да са сътворили нашето време-пространство. Това сваля въпроса за появлението на живота на Земята, но от къде се е появил животът във Вселената? Нолан повтаря този прийом. Тази Вселена е създадена от петимерни същества, които всъщност са хора, само че неподчиняващи се на законите на причинността. Носи своята научна ерес създателят на филма, но до всички достигна душевният сюжет в духа на подвизите на космонавтите от миналото. Втори филм на Нолан, който съм гледал. Много хубава идея и изпълнение.

Използвани са цитати от моя приятел Борис Бояршинов, на който благодаря специално за разбирането на филма.

Цитати от филма:

***

-Помислих те за призрака.

-Няма призраци, миличка.

- Дядо казва, че има.

-Това е, защото дядо ти е на път да стане такъв, връщай се в леглото.

***

-Добре, Мърф,искаш да говорим за наука?Не трябва да те е страх от някакъв призрак, трябва да стигнеш по-далеч. Описваш фактите, анализираш и стигаш до заключение. Съгласна?

***

Знаете ли, че една от онези безполезни машини е ЯМР?

***

Мисля за думата "свръхестествено",но определено не би било научно.

***

"Остани"! Пише "остани", татко.

***

-Добре ли си, Ром?

-Всичко това ме потиска, Купър. Милиметри алуминий и отвъд тях вакуум. Хиляди милиони километри. Би ни убил за секунди.

-Знаеш ли, че едни от най-известните мореплаватели не са могли да плуват?

***

-Тогава да гласуваме.

- Преди това трябва да знаеш нещо.Бранд, в правото си е да знае.

-Това няма нищо общо.

- Кое?

- Влюбена е в Улф Едмънд.

- Истина ли е?

-Да.

-Именно това ме кара да последвам сърцето си. Изгубихме ценно време в опити да си обясним всичко с теории.

-Въпреки всичко си учен, Бранд.

- Добре ме чуй. Любовта не е нещо, което сме изобретили. Тя е видима и всесилна.Все нещо трябва да значи.

- Да, любовта има смисъл.Социален, емоционален и размножителен.

- Обичаме хора, които са мъртви.Къде е социалният ти смисъл в това?

- Няма такъв.

-Може би означава нещо повече.Нещо, което още не осмисляме. Възможно е да е нещо като доказателство, артефакт от висше измерение, което не приемаме съзнателно.Прекосих вселената заради човек, когото не съм виждала 10 години. Който съм сигурна, че е мъртъв. Любовта е единствената ни позната сила,която пресича ограниченията на времето и пространството.Може би трябва да и се доверим, въпреки че още не я разбираме напълно. Добре, Купър. Да.Дори и нищожната възможност да зърна Улф ме изпълва с щастие.Това не означава, че греша.

- Честно казано, Амелия,възможно е да грешиш.

***

Молете се да не узнаете чувството колко хубаво е да видиш друго лице. В началото не знаех в какво да вярвам,но накрая изгубих всякаква надежда

***


Музиката към филма е написана от Hans Zimmer. Ето една забележителна сцена от филма със музика на същия композитор:

Страница 1 от 1
 1-3 от 3  |   1