Sibir
image
Dari
Dari, 61
« sibir.bg


Легенда за розата и розовата долина - тъжна приказка за любовта


Image result for рози

 

Живял в Персия богат шах. Жена му починала и останала прелестната им дъщеря, която била всичко за шаха - радост и утеха, надежда и опора. Нейно любимо занятие било отглеждането на рози. В градината на шаха растели розови храсти от всички краища на света. Те изпълвали с аромат цялото пространство около дома и прогонвали тъгата, когато бащата отсъствал от двореца, зает със своите държавни дела или със сражения, които водел с многобройните си врагове.


Image result for рози


Веднъж, завръщайки се от победоносна война, довел много пленници. Поискал да увековечи победата си и решил да построи джамия толкова висока, че от нейното минаре да се обхване с поглед цялото пространство на розовата градина. Обещал на майстора, който се справи с амбициозната задача за три дни, да го възнагради богато и да изпълни три негови желания. Не се ли справи обаче - да го накаже.


Image result for rozi


Шахът бил много строг съдник и майсторите не се решавали да се заловят с трудното дело. Само един българин - изкусен строител в славянската си родина склонил да опита късмета си.

Започнал да изгражда темелите на джамията, но с всеки поставен основен камък усещал, че силите му намаляват и в отчаянието си виждал призрака на смъртта. Все пак не се отпуснал - през първия ден издигнал стените толкова високо, че до него достигнал благоуханният аромат на розите. Вдъхнал дълбоко и това го изпълнило с неподозирана сила. А когато на втория ден видял и девойката сред разцъфналите рози и чул песента й, вече не се съмнявал, че трябва да преодолее умората си и да победи. На третия ден джамията била готова и от нейното минаре се виждала цялата прелест на розовата градина. Но момъкът търсел очите на девойката, която му вдъхнала сили. Те говорели повече от това, което могат да кажат устата.


Image result for rozi


Шахът бил много доволен и попитал майстора кои са трите му желания.
- Първото - рекъл твърдо чернокосият българин - е да освободиш моите пленени сънародници.
- Да бъде! - отвърнал шахът и наредил тозчас да ги пуснат на свобода.

- Второто ми желание е да раздадеш толкова пари на сиромасите, колкото струва строителството на тази джамия.
- И това може - казал шахът и бил готов цялата хазна да изпразни, но да задоволи желанието на изкусния майстор.

- А третото ми желание - вече по-нерешително и със стеснение заявил момъкът - е да ми дадеш за невеста момичето, което съзрях между розовите храсти в градината...


Image result for рози


- Това не! Само това не! - извикал шахът, защото тази девойка била единствената му възлюблена дъщеря. - Хвърлете го в тъмница и го бийте, докато заimageбрави това свое трето желание! - заповядал разгневеният баща.

Волята на шаха се изпълнявала безпрекословно. За всички подчинени тя била закон, но не и за дъщеря му. Не че била разглезена или непокорна. Тя просто била влюбена. За първи път и много силно.


https://img-fotki.yandex.ru/get/6705/62776372.2b7/0_ac6b4_2d269810_orig


Вечерта тя тайно се промъкнала в тъмницата, отворила портите й и заедно с любимия човек побягнала далеко, далеко към слънчевата родина на избраника си. Пътят им минавал през пустиня - препятствие, което не било по силите на нежната девойка. Почувствала безсилието си, тя помолила напетия българин да вземе розовия храст, който отнесла от градината си и да го занесе в своята страна. Напразно момъкът я молел да не го изоставя. Носел я на ръце, галел косите й, целувал ръцете й, но не могъл да я спаси от ледената целувка на смъртта. После плакал така искрено и жално, че розата се разлистила, за да прогони мъката, а нейните разцъфнали пъпки подканяли момъка да бърза и да я посади в своя роден край, като го превърне в розова градина.


Image result for rozi


Така и станало. Между Стара планина и Средна гора момъкът засадил розата, а тя изпълнила цялото пространство на долината. Нарекли я Розовата долина. Там и по цялата страна розата цъфти, прекрасно благоухае и гони скръбта, а с красотата си радва влюбените.


Image result for роза


Сутрин рано по цветчетата и листенцата на розата се появяват капки роса. Не, това не е роса, това са капките сълзи на двамата влюбени, които не могли да живеят под мирното небе на слънчева България и край приказните заливи на Черно море...


Христина Стоева

1 (432) (407x82, 77Kb)

Притча за синята роза Написана на : 2016-01-25 12:50:05



http://s2.rimg.info/6ea01f365afd2ccbf11bda8157bdcc9c.gif

Eдин император имал само едно дете – дъщеря. Тя била неговата гордост. Като остарял и здравето му започнало да запада, той осъзнал, че няма да може винаги да защитава и да се грижи за своята скъпоценна дъщеря. Решил, че трябва да й намери съпруг.

"Татко, нека да остана при теб и да се грижа за теб. Не искам да се омъжвам и да те напускам"- молила принцесата.

Но баща й бил непоклатим. Най-накрая отстъпил и й казал да назове един критерий, който избраният съпруг трябва да удовлетвори – богатство, външен вид, талант или нещо друго. Принцесата казала, че ще помисли до сутринта. Вечерта отишла в градината да се посъветва със сина на градинаря, който бил неин приятел от детинство.

„Ако кажа, че съпругът ми трябва да е красив, той може да е красив, но да има жестоко сърце. Ако кажа, че съпругът ми трябва да е мил, той може да бъде ужасно стар. О, какъв критерий да посоча?"

Обсъждайки проблема, принцесата и синът на градинаря решили, че критерият трябва да бъде под формата на тест – труден, но не чак толкова труден, че да бъде невъзможен. "И трябва да бъде неясен"-казал синът на градинаря, ”така, че само ти да можеш да определиш дали мъжът ще го издържи”.

По-късно те успяли да решат какъв да бъде критерия.
На следващата сутрин принцесата казала на баща си, „Ще се омъжа за този, който ми донесе синя роза”.
Един богат търговец не искал да си губи времето да търси синя роза и отишъл при продавача на цветя. „Ще ти дам торба злато, ако можеш да ми намериш синя роза”- казал му той.

След дълго безплодно търсене, продавачът се отказал. Купил силна синя боя и натопил стеблото на една роза в нея. Венчелистчетата на розата придобили бледосин цвят.

„Дръж розата във вазата с боята”- казал той на търговеца, „до момента, в който трябва да дадеш цветето на принцесата”.

Търговецът занесъл розата на принцесата. Принцесата посегнала и взела розата от ръката му. Докато я разглеждала, капнала капка синя боя от стеблото в ръката й. Тя погледнала синьо-зелените листа, а след това търговеца в очите. Той извърнал погледа си настрани.

„Не мога да се омъжа за теб”- казала тя.

„Ти се опита да ме излъжеш. Аз искам съпруг, който е честен.”

 

http://s7.rimg.info/bc3c6a3e38aa39efd22e700659f8a96a.gif


Един красив млад воин също искал да се ожени за принцесата. Той бил силен и влиятелен. Никой не смеел да се изправи срещу него. Младият воин отишъл при краля на съседното кралство.

„Донеси ми синя роза” заповядал той. „Или ще убия теб и половината население на твоето кралство.”

Кралят ценял мира и не искал да влиза във война. Подарил на воина син сапфир, издялан във формата на роза. Младият воин представил сапфирът-роза на принцесата. Тя погледнала в неговите студени очи – очи, които били твърди като каменната роза.

„Не мога да се омъжа за теб”- казала тя. „Трябва ми синя роза, която е истинска – не студена и твърда.”

 

красивые Анимация, анимашки Розы

 


Вечерта принцесата седяла в градината и разговаряла със сина на градинаря.

„Никой не можа да ми донесе синя роза. Трябва да се омъжа за някой, който ще бъде честен с мен и верен, както ти винаги си бил. Не може да бъде студен и жесток. Имам нужда от някой, който е мил и търпелив – като теб. Не искам и съпруг, който търси само власт и богатства. Искам някой, който да ме цени заради мен самата – както ти...

” „Принцесо”, казал синът на градинаря. „Утре ще ти донеса синята роза. Чакай ме в синята стая малко преди залез.”
На следващия ден синът на градинаря се появил, носейки една чисто бяла роза в ръцете си. „Но това е една обикновена бяла роза”- възкликнал един.

 

красивые Анимация, анимашки Розы

 

„Това е синът на градинаря”- казал друг.

„Със сигурност принцесата ще го отпрати”, рекъл трети. Синът на градинаря коленичил пред принцесата.

Лъчите на залязващото слънце докосвали листенцата на бялата роза през оцветеното в синьо стъкло на прозорците. Когато принцесата протегнала ръка да вземе розата, разнесъл се шепот.

„Той е само градинарски син.” „Розата не е истински синя.” Принцесата се изправила. „Народе мой, нека ви кажа какво виждам. Виждам един мъж, който винаги е бил честен и верен. Виждам един мъж, който имаше смелостта да бъде достатъчно търпелив и мил да чака, докато разбере какво се случва в моето сърце. Виждам един мъж, който ме цени заради мен самата. В ръцете си държи подарък от любов. И подаръкът е син. И ако вие не можете да видите, че розата е синя, аз ви казвам, че страдате от далтонизъм.”

 

http://s4.rimg.info/9de63f8bcd948e8e087e1c455325efe2.gif

 

Старият император сложил ръката на дъщеря си в тази на градинарския син. Принцесата се омъжила за сина на градинаря и те живяли щастливо до края на дните си. Принцесата и синът на градинаря знаели, че щастието им зависело от самите тях и че всеки е отговорен за това да се погрижи да направи другия щастлив.

 

http://s19.rimg.info/6598c800a02936812c9d7a9d862bb1fd.gif

ЗАКОНЪТ НА РОЗАТА Написана на : 2015-10-15 02:57:46

image



ЗАКОНЪТ НА РОЗАТА



image



Известен е
на Розата закона...
Вирее Тя
във рохките бразди…
Не може – във саксия,
на балкона –
да пусне корен,
цвят да се роди.

 

image


И всеки път,
когато ме опива
с магията
на своя аромат –
признавам,
че от Нея по-красива,
едва ли има друга
в този свят.

 

 

image

Пленителна,
по-нежна и от фея –
от своя чар
на всеки ще даде...
Реши ли някой
да флиртува с нея –
Тя непременно
ще го убоде!…

ПавЛина СТАМЕНОВА

image

Приказка за розата Написана на : 2015-05-26 16:11:10

Приказка за розата

роза

В една градина се родила чудна и прекрасна роза,
ослепителна и красива, с нежни листи и красиво тънко стъбло.
Всеки минувач спирал и се възхищавал на красивата червена роза.



Тя била заобиколена от много други цветя -
маргаритки, невенчета, божури.
Но те били някак си долу в низкото и
тя ги гледала от пиедестала на собственото си величие.
От време на време казвала:

- Някой ден ще ме открият...
Мечтая да не съм сред вас.
Вие сте обикновени, а аз - не.
Вие сте красиви, но аз съм неповторима.

цветя

Маргаритките шепнели:

- Розичке, ние ще тъжим за теб.

цветя

Божурите дори не се впечатлявали от казаното от нея.
Престрували се на безразлични.

цветя

Невените - оранжеви и огнени възмутително поклащали главички:

- Недей така, Розичке!
И ти си цвете като нас.
Стой при нас в градината и не се възгордявай.

- Но аз не искам да съм тук! Искам да съм специална.

Подухнал вятър.
Разнесъл аромата на цветята.
Ароматът на розата бил най - прекрасен.
Преминала една девойка. Видяла красивата роза и я откъснала.

жена

- Това е моето цвете, казала тя и го закичила в косите си.

Отишла на бал и там танцувала цяла нощ.
Момичето изпъквало с красивата си бяла кожа,
бадемови очи и дълги прекрасни смолисти коси,
в които била закичена розата.
Танцувала тя огряна от луната.

жена

Розата в косите и се чувствала
най - специалното цвете на света.
Тази нощ била неповторима за розата и
тя тръпнела от щастие.
Един момък поканил красивата девойка на танц.

Двама

Призори, преди да се разделят той помолил своята избраница
да му подари нещо ценно за спомен.
Тя свалила розата от косите си и нежно я целунала.
Подавайки му цветето изрекла:

- Когато гледаш розата, ще мислиш за мен,
а когато докоснеш лицето си с нея,
сякаш моите устни те целуват с безкрайна нежност...

жена

Така мечтата на розата се сбъднала.
От обикновено градинско цвете
тя се превърнала в символ на
Вечната и Чиста Обич!

сърце

Страница 1 от 1
 1-4 от 4  |   1