Sibir
image
Dari
Dari, 62
« sibir.bg


Приказка за езерната вода и приятелството
: Детелина

image

Днес времето обещаваше да бъде слънчево, топло и тихо. Водата в езерото се събуди от ранния шепот на вчтъра и от нежното му докосване, с което той постави едно брезово листо върху огледалото му. Листото се огледа и започна да оправя сутрешния си тоалет, тъй като беше нетърпеливо по природа и никак не му се седеше на клончето от началото на пролетта, та до сега. Водата му се усмихна и поизчисти с мокра ръка насъбралия се прах върху зелената му гладка кожица. Така в играта с немирния листец, водата не видя колко бързо Слънцето се беше издигнало и лъчите му вече падаха косо върху гладката й повърхност. Ставаше все по-топло и по-топло. Брезовото листенце вече се беше завряло на сянка до брега под една надвиснала цветовете си синя камбанка и се готвеше за следобедния си сън.
Водата в езерото си имаше една голяма мечта. Не, че и беше зле в езерото, но при нея всеки ден долитаха много птици, които след като утоляха жаждата си, пърхаха с крилца в плитчината, за да охладят загретите си от слънцето телца, а после шумно излитаха нагоре и се изгубваха от погледа й из небесните висини.

image

– Да можех и аз да полетя като тях! – често въздишаше водата. – Трябва да е много приятно да се рееш из небесната шир! А може би ще си намеря и нови приятели по този начин… – често си мечтаеше тя на глас.
– Хмм… и защо са ти нови приятели? – попита я един ден малката жабка.
– Защото приятелството е най-хубавото нещо! – отговори водата – Това е другото твое „Аз“. Едно толкова подобно на теб, но и толкова различно същество, което ти помага да видиш света и по друг начин и двамата заедно да откривате нещо ново.
– Може и така да е – каза малката жабка – но аз предпочитам да си скачам сама.
– Хей, искаш ли да станем приятели? – извика някой и загъделичка топло и нежно водата.
– А, Слънце , това ти ли си? Искам разбира се, но не зная как – отговори водата.

- Много е лесно! Достатъчно е само да ми вярваш, че няма да ти навредя, а аз ще ти помогна да изпълниш мечтата си.

- Мечтата ми? Да полетя като птиците? Та аз нямам криле!
– Всеки може да има това, за което си мечтае стига да повчрва в мечтата си. Хайде, хвани се за някой от лъчите ми – каза Слънцето – и аз ще ти покажа цялата красота на небесната шир.
Тогава се случи нещо, което водата даже и не беше сънувала. Топлите лъчи я замилваха толкова нежно, че тя почувства цялата обич и топлина на слънцето. Прииска й се да затанцува и тя се хвана за лъчите му и се заиздига нагоре и нагоре… Усещаше се такава, каквато никога не е била – бяла, нежна и ефирна. Не смееше да отвори очи, но когато го направи, видя, че наистина е лека и бяла като мъглата сутрин, която се стелеше над езерото. Тя се беше издигнала толкова нависоко, че то й приличаше на малка синя точица. Беше красиво, невиждано, най-невероятното преживяване, което бе имала в живота си. Приятелството й със Слънцето й беше дало усещания и възможности, които я правеха не само щастлива, но й даваха криле като на птиците, над които тя летеше и поглъщаше цялата красота на небето и земята.
Толкова много щастие водата не можеше да побере в себе си. Нежното й сърце не издържа и тя заплака. В началото сълзите й се ронеха едва, едва.

image

– Май ще вали – каза жабката от езерото и погледна към надвесилия се пухкав бял облак.
– Водата се завръща в езерото. Но всеки се завръща в дома си един ден – добави дълбокомислено водното паяче.
А сълзите на водата от капчици се превръщаха във водни струйки. Превръщаха се в пречистващ дъжд, видял и отразил красотата на земната шир и необятността на небесните висини. Езерото протегна ръце и водните стрйки се стичаха и пълнеха коритото му с укротената бяла и щастлива вода, променена от едно ПРИЯТЕЛСТВО, което й беше дало цялото щастие и обич, на което беше способно…


http://img-fotki.yandex.ru/get/6811/158451858.37/0_102833_9d7d3b4_orig

Истината за приказките Написана на : 2016-01-16 19:10:21

 

 

 

Истината за приказките


Хората са свикнали да възприемат приказките като вълнуващи истории, чийто финал е затрогващ и прочувствен. Но съществуват ли наистина думичките „и живели щастливо“ в края на реда? Решихме да ви разкрием истината за приказките.

Едно време приказките били плашещи истории, които хората си разказвали вечерно време край огнището. Някои от тях имали възпитателен характер, но вместо да обясняват на децата с примери как доброто побеждава злото, работели на принципа на заплахата. Други били ужасяващи, не се препоръчвали за „хора със слаби сърца“, а трети - нестандартни, засягайки сексуални теми-табу за обществото.

image


Повечето приказки били лишени от щастлив край в оригиналния си вариант. Не винаги принцесата намирала своя принц, нито пък той успявал да се пребори с ужасните зверове от гората. Това не означава, че в „истинските“ приказки липсва магията, присъща за техните подобрени версии. Напротив, приказните елементи присъстват и тук, но са по-страховити от всякога. Решихме да ви разкрием грозната истината за приказките.

Един от най-познатите автори на приказки е Ханс Кристиан Андерсен, известен с меланхоличното си изражение и срамежливото поведение, което демонстрирал. Сблъскал се е с кошмара, наречен „несподелена любов“, творецът решил да избяга от реалността и да се потопи в света на приказките, но дори там героите му не откривали любовта.

Братя Грим пък събирали своите истории, обикаляйки Германия и изучавайки фолклора й. По време на срещите им с местни аристократи, братята научавали по една нова приказка от тях и от техните слуги. Историите на Братя Грим били остро критикувани, тъй като не били подходящи за деца. В тях имало твърде много насилие и сексуален подтекст, затова по-късно били преработени. Друг популярен автор е Шарл Перо. Той също се придържал към „схемата“ с нещастния финал, но в края на приказките си пишел нравоучителни стихове за това какво правилно и какво грешно.

image

Ето някои от най-популярните приказки, чието съдържание е било променяно през годините, и техните оригинални версии, които са забравени.

Червената шапчица (Шарл Перо) – в подобрената версия ловецът спасява червената шапчица от лошия вълк и го убива. Истината - червената шапчица била млада дама, която попитала вълка как да стигне до къщата на баба си. Звярът я упътил грешно, причакал я в гората и я изял. И тук приказката свършва, а поуката – не говори с непознати и не приемай съвети от тях.

 

image

Малката русалка (Х. К. Андересен) – екранизацията на приказката показва как малката русалка се превръща в човек и се омъжва за принца от мечтите й. Истината – когато русалката се сдобива с крака, тя изпитва ужасяваща болка и не може да се нарадва на новото си тяло, нито на компанията на своя любим. Междувременно принцът се влюбва в друга и се жени за новата си избраница. За да остане жива, малката русалка трябва да го убие, докато той спи, но любовта й към него не й позволява да извърши такава жестокост. От мъка тя се хвърля в морето и се превръща в морска пяна. Поуката – човек не може да промени природата си.

image



Снежанка (Братя Грим) – от подобрената версия на приказката знаем, че мащехата моли ловеца да изтръгне сърцето на Снежанка и да й го занесе. В оригинала тя иска не само сърцето й, но и други нейни органи. За повечето хора финалът на приказката е, когато принцът целува мъртвото тяло на Снежанка и тя се буди. Истината – той взима тялото на принцесата със себе си към двореца и от труса, докато язди, Снежанка изплюва парчето отровна ябълка. Двамата се женят, а на сватбата си канят мащехата, за да я накажат за делата й. Младоженците връчват на кралицата нагорещени железни обувки, с които тя трябва да танцува, докато не умре от болки. Поуката – рано или късно злото бива наказано.

 

image



Други приказки – може би малцина знаят, че в „истинските“ приказки мечките не са толкова гостоприемни към Златокоска, а компенсират с нея липсващия обяд, или че Рапунцел забременява от своя любим и затова вещицата реже косите й. В „Пепеляшка“ пък доведените сестри се подлагат на жестоки мъчения, за да направят краката си достатъчно малки, за да влязат в стъклената пантофка.

image

Истината за приказките звучи налудничава, нали? Защо не разлистите старите книги с приказки и не се убедите сами?

Христина Спасова

 

457766114.gif457766114.gif457766114.gif


Приказка за езерната вода и приятелството


image

Днес времето обещаваше да бъде слънчево, топло и тихо. Водата в езерото се събуди от ранния шепот на вчтъра и от нежното му докосване, с което той постави едно брезово листо върху огледалото му. Листото се огледа и започна да оправя сутрешния си тоалет, тъй като беше нетърпеливо по природа и никак не му се седеше на клончето от началото на пролетта, та до сега. Водата му се усмихна и поизчисти с мокра ръка насъбралия се прах върху зелената му гладка кожица. Така в играта с немирния листец, водата не видя колко бързо Слънцето се беше издигнало и лъчите му вече падаха косо върху гладката й повърхност. Ставаше все по-топло и по-топло. Брезовото листенце вече се беше завряло на сянка до брега под една надвиснала цветовете си синя камбанка и се готвеше за следобедния си сън.
Водата в езерото си имаше една голяма мечта. Не, че и беше зле в езерото, но при нея всеки ден долитаха много птици, които след като утоляха жаждата си, пърхаха с крилца в плитчината, за да охладят загретите си от слънцето телца, а после шумно излитаха нагоре и се изгубваха от погледа й из небесните висини.

image

– Да можех и аз да полетя като тях! – често въздишаше водата. – Трябва да е много приятно да се рееш из небесната шир! А може би ще си намеря и нови приятели по този начин… – често си мечтаеше тя на глас.
– Хмм… и защо са ти нови приятели? – попита я един ден малката жабка.
– Защото приятелството е най-хубавото нещо! – отговори водата – Това е другото твое „Аз“. Едно толкова подобно на теб, но и толкова различно същество, което ти помага да видиш света и по друг начин и двамата заедно да откривате нещо ново.
– Може и така да е – каза малката жабка – но аз предпочитам да си скачам сама.
– Хей, искаш ли да станем приятели? – извика някой и загъделичка топло и нежно водата.
– А, Слънце , това ти ли си? Искам разбира се, но не зная как – отговори водата.

- Много е лесно! Достатъчно е само да ми вярваш, че няма да ти навредя, а аз ще ти помогна да изпълниш мечтата си.

- Мечтата ми? Да полетя като птиците? Та аз нямам криле!
– Всеки може да има това, за което си мечтае стига да повчрва в мечтата си. Хайде, хвани се за някой от лъчите ми – каза Слънцето – и аз ще ти покажа цялата красота на небесната шир.
Тогава се случи нещо, което водата даже и не беше сънувала. Топлите лъчи я замилваха толкова нежно, че тя почувства цялата обич и топлина на слънцето. Прииска й се да затанцува и тя се хвана за лъчите му и се заиздига нагоре и нагоре… Усещаше се такава, каквато никога не е била – бяла, нежна и ефирна. Не смееше да отвори очи, но когато го направи, видя, че наистина е лека и бяла като мъглата сутрин, която се стелеше над езерото. Тя се беше издигнала толкова нависоко, че то й приличаше на малка синя точица. Беше красиво, невиждано, най-невероятното преживяване, което бе имала в живота си. Приятелството й със Слънцето й беше дало усещания и възможности, които я правеха не само щастлива, но й даваха криле като на птиците, над които тя летеше и поглъщаше цялата красота на небето и земята.
Толкова много щастие водата не можеше да побере в себе си. Нежното й сърце не издържа и тя заплака. В началото сълзите й се ронеха едва, едва.

image

– Май ще вали – каза жабката от езерото и погледна към надвесилия се пухкав бял облак.
– Водата се завръща в езерото. Но всеки се завръща в дома си един ден – добави дълбокомислено водното паяче.
А сълзите на водата от капчици се превръщаха във водни струйки. Превръщаха се в пречистващ дъжд, видял и отразил красотата на земната шир и необятността на небесните висини. Езерото протегна ръце и водните стрйки се стичаха и пълнеха коритото му с укротената бяла и щастлива вода, променена от едно ПРИЯТЕЛСТВО, което й беше дало цялото щастие и обич, на което беше способно…

Когато Бог създаде мъжа… Написана на : 2015-05-17 12:06:49


Когато Бог създаде мъжа…


Когато Бог създаде магарето му каза:

магаре

- Ще работиш от сутрин до вечер и

ще мъкнеш най- големите тежести на гърба си.

Ще ядеш трева и няма да си много умно.

Ще живееш 50 години.


Тогава магарето му каза:


- 50 години такъв живот е много жестоко.

Дай ми само 30 години.


Така и станало.


После Бог създаде кучето и му каза:

куче

- Ти си куче и като такова ще пазиш

собствеността на човека и ще му бъдеш

най- верният приятел.

Ще ядеш остатъците от трапезата на човека

и ще живееш 25 години.


Тогава кучето каза:


- Господи, 25 години такъв живот не се издържа.

Дай ми само 10 години. Така и станало.


После Бог създаде маймуната и и каза:

маймуна

- Ще скачаш от дърво на дърво и

ще се държиш като глупак.

Ще се правиш на шут и ще живееш 20 години.


Тогава маймуната му каза:

- Господи, 20 години като шут за всички са много.

Дай ми само 10 години.


Така и станало.

Накрая Господ създаде мъжа и му каза:


мъж


- Ти си мъж. Единственото разумно същество,

което ще съществува на земята.

Ще използваш разума си,

за да властваш над останалите същества.

Ще властваш на земята и ще живееш 20 години.


Тогава мъжът каза:


- Господи, да съм мъж само за 20 години

не е достатъчно.

Дай ми моля те 20-те години, от които се отказа магарето,

15-те години, от които се отказа кучето и

0-те години, от които се отказа маймуната.

Така и станало.

От тогава мъжът живее 20 години като мъж,

после се жени и работи 20 години като магаре,

което от сутрин до вечер носи тежестите на семейния живот.

После създава деца и

живее 15 години като куче,

пазейки дома и собствеността си,

ядейки каквото остава от семейството му.

И, когато остарее, се държи като глупак и

се прави на шут за внуците си…


дядо и внуче

Страница 1 от 1
 1-4 от 4  |   1