Sibir
image
Dari
Dari, 61
« sibir.bg
БЪЛГАРКА СРИНА ДЪРЖАВАТА СЪС ЗЕМЯТА Написана на : 2016-11-17 13:36:46

7-те смъртни гряха

Това не е страшна приказка. Това е истинска история. Виждали ли сте как чужденец, който никога не е стъпвал в България, плaче за нея без глас, а сълзите му капят в чинийката с швейцарско сирене? Аз видях. Винаги съм описвала България с най - красиви думи, с много обич.

Related image

 

 

Този път направих едно друго представяне - съпоставка между България, която виждаме всеки ден, и онази, другата, за която копнеем, която изгубихме, която не можахме да съградим. 
Представих България чрез седемте смъртни гряха. Чужденците, които ме слушаха, бяха от най - различни държави - Полша, Швеция, Лихтенщайн, Швейцария, Франция, Италия, Мексико.


Първо им показах алчността.

Снимки на красиви български плажове, със златист пясък, недокоснати дюни и стъпки на влюбени, оставили пясъчните си следи, за да ги погали и съхрани морето.


image


Залези от земния рай, полюшващи се на вълните последните слънчеви лъчи, неизречени думи, тиха китара и миди, изпечени на ламарина. После снимките се смениха и хората видях разрушени дюни, гъсто построени хотели и плажове, дувари до небето и едно измъчено и уморено от агресията море, което се опитваше да събере лъчите на заника, но не му достигаше пространство, за да протегне вълните си...

 


image


След това им показах гнева.

Снимки на български села, с подредени и чисти дворове, с кипящ живот, с училища, пълни с деца, стада по - тучни пасища, извори с жива вода, занаятчии и земеделци, пълни шепи с лято, плодове и мед,

 

image


се смениха с картина на обезлюдени села, потурени къщи, изоставени градини, буренясали ниви, старци, останали сам -сами на прага на последната оцеляла къща, цигански гета, цели улици, превърнати в сметища, детски площадка, обрасли с тръни, затлачени от боклуци речни корита, изсечени гори, пребити на улицата, пред очите на деца, животни...

 

image


Разказах им, че гневът срещу разрухата и беззаконието е прогонил хората от България. Гневът е грях. Простено ли е да избягаш, не съм съдник, а само свидетел.


След това им показах ленноста, чревоугодието и надменността.

Не ми беше трудно.
Първо им показах дядо Добри и им разказах за това какво прави всеки ден, въпреки многото си лета.

 

Image result for дядо Добри


После достатъчно бе да покажа парламента и лицата не депутатите, дремещи по - време на заседание. Много лица - подпухнали, бездуховни, оядени, гримирани, за да не си личи отегчението, лапащи на депутатски трапези и банките, къщи като дворци ма кметове и управници.


Image result for депутати снимки


После им разказах за Ботев, Левски и Раковски, за хъшовете, за Паисий. Показах портретите им, закачени в кабинети, зад лицата на онези, подпухналите Грутеска.


image


След това им показах завистта.

Разказах им вица за казана с българите в ада, който, единствен по -рода си казан, няма нужда да бъде охраняван, защото, някой ако се опита да изпълзи, другите го дърпат обратно надолу. 


Накрая им показах похотта.


image

Проститутки по - магистралите, трафика на млади българки за бели робини, майки, търгуващи с децата си, докато те още са в утробата им, циганки, които раждат на 11 и 12 години, а след това разчитат на държавата да ги издържа, но продължават да се плодят.


Когато екранът изгасна, никой не проговори. В стаята беше се настанила мъртва тишина. 
Тогава видях, че жената от Лихтенщайн плаче, а сълзите й капеха в чинийката.


image



Единствено италианецът, с пресипнал от покруса глас, попита:"Но защо, защо направихте това...?" 
Нямах отговор. Не,имах. Но нямаше да повярват...

 

0_cd55b_53948b53_orig.gifУспях да кажа само няколко думи на Екзюпери: "Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки."
 
автор: Лидия Делирадева,   

   
0_cd503_c819d1eb_orig.gif

 

 


 

 



image



Тя се казва Малена, а неговото име е Родан. Свързва ги невероятна любов. Обичат се истински. Вероятно до гроб!

Не, това не е сюжет на някой сълзлив латино сериал. Двамата не са герои на филмова продукция. Те са... щъркели.

Мъжкият носи името Родан. Всяка пролет той се връща от южните страни при любимата си Малена, която не може да лети, заради простреляното си преди години крило.

Героите на тази невероятно трогателна история, наподобяваща приказка, са абсолютно истински и живеят в Хърватското село Бродски Варос.

Преди 17 години италиански ловец по невнимание прострелял Малена. Раната на щъркелката била сериозна, но въпреки това тя оцеляла, благодарение на усилените грижи на местния ветеринар. След като обработил раната и превързал крилото на птицата, той я върнал обратно в гнездото и всеки ден й носел там храна и вода, докато се възстанови.

Когато дошла есента, Родан отлетял към Африка заедно с другите щъркели. Всички в селото били уверени, че като остане сама през зимата, женската ще умре. Но станало чудо – не само че тя оцеляла, но пролетта и партньорът й се върнал обратно при нея в Хърватия!

От тогава, вече цели 17 години, всяка есен Родан поема на юг и прелита повече от 13 хиляди километра до Южна Африка, където прекарва зимата, а пролетта изминава още толкова и се връща обратно при своята любима Малена.

Всяка година Малена дава ново потомство, снася яйца и мъти пиленца. Когато поотраснат достатъчно, таткото учи малките щъркелчета да летят, защото майка им не може да движи раненото си преди 17 години крило. В края на лятото децата вече са достатъчно големи и когато дойде време, те отлитат заедно с татко Родан към топлите страни. А пролетта всички се завръщат обратно при очакващата ги мама Малена...

 

image

 

 

 

image

Как да запазим Любовта? Написана на : 2015-12-08 19:03:01


Как да запазим Любовта? - една семейна история


image

Те бяха съвсем младо семейство, женени едва от няколко месеца. Но дори това кратко време им беше достатъчно, за да осъзнаят, че бракът съвсем не е това, което си бяха представяли по-рано...

Всъщност, не че не се обичаха вече. Напротив, все още изпитваха достатъчно силни чувства един към друг. Но вече все по-рядко си го казваха.

А преди... само до преди няколко месеца те сякаш се надпреварваха кой ще каже първи заветното "Обичам те!". Или кой ще го изрече повече пъти за един ден. Или кой ще го докаже по по-интересен и оригинален начин... И всичко това не им тежеше, не им омръзваше. Правеха го искрено и с желание, доставяше им неимоверно удоволствие да демонстрират чувствата си един на друг...

 

image

Но в един миг сякаш всичко коренно се промени. Дотолкова се бяха изнервили в последно време, че дори и най-малката случка или най-безобидната дума бяха достатъчен повод, за да се скарат сериозно или да се нагрубят и наранят взаимно...

Вече съвсем отчаяни и изтощени от ситуацията, една вечер решиха най-после да седнат и да обсъдят това положение. И ако могат, с общи усилия да се опитат да намерят някакво решение, задоволяващо и двамата.

Нито единият от тях не искаше да се развеждат, но и същевременно разбираха, че е невъзможно да продължават да живеят по този начин. Разбираха го, но не намираха нужните думи, за да го изкажат. Дълго стояха така мълчаливо един срещу друг, разкъсвани от противоречиви чувства и мисли, питайки се безмълвно, кое е ПРАВИЛНОТО решение за тях...

 

Heart animated gifHeart animated gifHeart animated gifHeart animated gifHeart animated gif


И тогава мъжът изведнъж се оживи:

- Хрумна ми нещо! - каза той с неприкрито вълнение в гласа. - Хайде да засадим едно дръвче в градината и това да бъде "нашето дръвче". Ако през следващите 3 месеца това дръвче изсъхне - да се разведем. Но ако се хване и започне да расте и да се развива - никога повече няма да допускаме дори мисълта за раздяла. А през това време двамата можем да спим в отделни стаи... Какво ще кажеш, съгласна ли си? - попита я той несигурно и впери в нея поглед, изпълнен с очакване.

В първия момент на жената и се стори странна, дори налудничава тази идея - бъдещето на брака им да зависи от някакво дърво... Но след като поразмисли малко, дори и стана весело. И прие...

На следващия ден двамата отидоха заедно до близкия разсадник и си купиха от там едно овощно дръвче. Прибраха се в къщи, избраха подходящо място за него в градината и помагайки си взаимно, го засадиха...

Мина се около месец от този ден.
Една нощ двамата се сблъскаха в тъмната градина. В погледите им първо се четеше учудване, изненада, които после преминаха в... радостен блясък.

И двамата носеха в ръцете си по една туба с вода.
Отиваха да полеят дръвчето...

belles images animées

Историята за точните думи! Написана на : 2015-12-01 18:32:09

 

 

image

 



Историята за точните думи!

Петър се събужда с ужасен махмурлук след луд купон. Петър по принцип не пие, но питиетата изобщо нямаха вкус на алкохол. Той дори не си спомняше как се е прибрал в къщи. Освен, че се чувстваше ужасно зле, той се притесняваше и да не е направил някоя глупост.

Насили се да си отвори очите и първото нещо, което видя бяха два аспирина и чаша вода на нощното шкафче. А до тях една червена роза! Петър стана и пред него стояха неговите дрехи – чисти и изгладени. Огледа се и цялата стая беше безупречна, чиста и подредена, както и цялата къща. Изпи двата аспирина и с ужас погледна посиненото око, което го гледаше от огледалото в банята. След това забеляза една бележка да виси в ъгъла на огледалото – надписана с червен химикал, обрисувана със сърца и обсипана с целувки от червило “Скъпи, закуската е на печката, излязох рано, за да напазарувам и да сготвя любимата ти вечеря. Обичам те скъпи! С обич, Мария”


Петър отиде веднага в кухнята и там го очакваше топла закуска, горещо кафе и сутрешния вестник. Сина му също беше на масата и закусваше. “Сине… Какво стана снощи?”

“Ами ти се прибра към 3 часа, пиян до козирката. Падна върху холната маса и я счупи, после повърна в коридора и си посини окото докато се опитваше да минеш през вратата.”

Още по-объркан той попитал сина си “Тогава защо всичко е толкова чисто и подредено ? И на всичкото отгоре имам роза и топла закуска ??”

Сина му отговорил, “А това ли! Мама те завлече до спалнята и когато се опита да ти събуе панталоните, ти изкрещя “Остави ме на мира, аз съм женен!

Счупена холна маса: 163 лв. Топла закуска и вкусна вечеря: 38 лв. Два аспирина: 0,18 лв. Да кажеш точните думи на точното място. . . БЕЗЦЕННО!!

 

image

Точно на време! Написана на : 2015-11-29 18:28:34



image


Една вечер късно, към 11:30 часа, на магистралата за Алабама стояла възрастна тъмнокожа жена и едва устоявала на проливния дъжд и бурния вятър. Колата й се била повредила, а тя непременно трябвало да продължи пътя си. Прогизнала до кости, тя решила на всяка цена да спре следващата кола. Човекът, който я взел, бил млад бял мъж - нещо нечувано при бурните събития от 60-те години в сърцето на Американския юг.

Мъжът я закарал на сигурно място, помогнал й да потърси помощ и я настанил в едно такси. Тя наистина много бързала! Записала си адреса му, благодарила му и заминала.
Минали седем дни и на вратата на мъжа се почукало. За негова голяма изненада, в дома му внесли гигантски телевизор с голяма стерео уредба към него. Към доставката имало бележка, в която пишело:

"Скъпи г-н Джеймс,
Много Ви благодаря, че ми помогнахте онази вечер на пътя. От дъжда не само дрехите, но и духът ми беше клюмнал съвсем. И тогава се появихте Вие. Благодарение на Вас успях да стигна до леглото на съпруга ми преди той да издъхне. Бог да Ви благослови за помощта и за безкористната готовност да услужите на хората.

Искрено Ваша,
г-жа Нат Кинг Кол"


image
Автор - Дан Кларк
Из "Пилешка супа за душата"

 

image

Страница 1 от 2
 1-5 от 7  |   1  2  >>