Sibir
image
blogs left blogs right
Dari
Dari, 62
« sibir.bg
Притча за мръсното пране Написана на : 2017-04-19 19:21:35

Притча за мръсното пране

 

Млада семейна двойка се пренесла да живее в нова къща. На сутринта, още щом отворила очи, жената погледнала към прозореца и видяла съседката отсреща, която простирала пране.
- Виж колко е мръсно прането й! – възмутено казала тя на съпруга си.
Но той си четял вестника и не й обърнал внимание.
- Вероятно използва некачествен прах. Или изобщо не умее да пере. Трябва някой да я научи

 

Image result for пране


И така всеки път, когато съседката си простирала прането, жената се удивлявала и критикувала колко мръсно е то.
Докато в едно прекрасно утро, поглеждайки през прозореца, тя възкликнала:
- О, виж, днес прането е чисто! Явно най-сетне се е научила да пере?
- Не! – отговорил съпругът й. – Просто днес станах по-рано и измих прозореца…

 

Related image


Така е и в нашия живот!
Всичко зависи от прозореца, през който ние гледаме на света и случващото се пред нас.
Затова, преди да критикуваме другите, трябва да се убедим, че нашите сърца и намерения са чисти.

Автор: неизвестен

 

белье

Приказка за дарбата Написана на : 2016-06-25 15:19:41

 





image

Някога преди много, много години в подножието на една планина се заселило младо семейство. Нямали нищо, но били щастливи, защото всеки имал другият и това им стигало.
Един ден в близост до домът си чули викове. Виковете идвали от една купчина камъни. Двамата се приближили до нея, но не видели никого и решили, че им се е счуло. Тъкмо да обърнат гръб и виковете за помощ пак прозвучали. Разместил мъжът камъните, а под тях намерили една мъничка Фея.
Извадили я, отупали я от праха, а тя им казала:
-Благодаря, Ви много! Нямам нищо материално за да Ви се отплатя, но ще Ви предложа нещо по-добро. Когато имате дете, аз ще бъда неговата кръстница орисница. Ще даря децата ви с една Дарба, която е по-ценна от всички други подаръци.
Минало времето и когато на младото семейство се родило първото дете, Феята дошла и го орисала с обещаната Дарба.
След време семейството се сдобило и с второ дете. Феята пак дошла и орисала детето с Дарбата, но младата майка се обадила:
-Благодаря ти много, но не може ли да го орисаш с още нещо? Дарбата си е дарба, но само с нея не се живее.
-Добре! -казала феята след кратък размисъл.- Щом го желаете, ще орисам това дете и с Безгрижие. Животът му ще бъде низ от смях и веселие. За първото, обаче нищо не мога да направя. Късно е.
Семейството имало още две деца. Тя феята –кръстница също орисала с Дарбата, като на третото добавила Съмнението, а на последното Амбицията.
Минали годени и децата пораснали. Заживели свой живот, всеки различен.

Най-малкото се втурнало в живота, преминало през всички препятствия и станало много известен човек. Милиони попивали всяка негова дума, цитирали го и го хвалели. Така и не разбрал, че носи Дарбата. Не му трябвала, а това което не му трябвало смятал за излишно. Когато починал му издигнали паметник, но десет години по-късно вече никой не помнел, нито думите, нито делата му.

Третото дете, знаело за Дарбата си, но се съмнявало в нея. Всъщност се съмнявало във всичко, което правело. Преценявало, пресмятало и подреждало всичко във стройни колонки, след това със замах ги унищожавало и започвало отначало. Опитвало се да подреди всичко и да вкара Дарбата в колонките, за да я разбере.
Един ден разбрал, че Дарбата просто си е отишла.

Второто дете прекарало цял живот в смях и веселие. Знаело за Дарбата и понякога я използвало, но в следващият миг и обръщало гръб и се втурвало в друга посока. Към нови неща и нови забавления. Един ден проиграло Дарбата на карти и повече не си спомнило за нея.

Най-голямото нямало нищо друг освен Дарбата. Впрегнало я в работа и живеело само за нея. Така и не разбрало, че не Дарбата работи за него, а то за нея. Създал много неща, но когато починало, хората помнели създаденото и Дарбата, а неговото име забравили.

Феята още живее някъде в полите на планината. Понякога влиза в някой дом и орисва поредното новородено с Дарбата. Само с нея. Не е всесилна и не може да орисва с друго.
Понякога, рядко обещава и още. Не се притеснява, че лъже.
Защото знае, че всеки орисан с Дарбата има и избора, дали и как да я използва. И всеки прави този избор.

 

анимационные картинки

Старият учител Написана на : 2016-06-13 18:12:48



image


Един ден Старият учител попитал учениците си следното:
-Защо хората викат, когато са ядосани?
Учениците помислили известно време и започнали да отговарят:
-Защото губим спокойствие - казал един - за това викаме.
-Но защо трябва да крещим, когато другият човек е съвсем близко до нас?
Не е ли възможно да говорим по – тихо, защо трябва да викаме,

когато сме ядосани? – отново питал Старият Учител

Учениците давали всякакви отговори, но нито един от тях не задоволил Старият учител .
Накрая той започнал да обяснява:
Когато двама души са ядосани, сърцата им се раздалечават.
За да преодолеят това разстояние трябва да крещят, за да се чуят.

image


Колкото по-ядосани са, толкова по-силно ще трябва да викат, за да преодолеят това огромно разстояние между тях.
А какво става с хората, които се обичат?
Какво се случва, когато двама души попадат в любовта?
Те не викат, внимателно си говорят. Защо?
Тъй като сърцата им са много близко.
Разстоянието между тях е много малко.
Какво се случва, когато любовта между тях се задълбочи още повече?
Те не говорят, само си шепнат и се потапят все по-надълбоко в любовта.
Накрая идва момент, в който няма нужда да си говорят, те се разбират само с поглед и това е всичко.
Така е, когато двама души са близки и се обичат!

image


След това Старият Учител казвал:
Когато спорите помежду си, не позволявайте вашите сърца да се раздалечават, не казвайте думи, които ще ви отдалечат един от друг, защото ще дойде ден, когато разстоянието е между вас ще стане толкова голямо, че няма да можете да се намерите

 

 

image

 

Любов е да дадеш, това което нямаш Написана на : 2016-06-13 15:12:52



image

Един везир се влюбил в красива и млада жена. Дълго я гледал как ходи, така сякаш не стъпва по земята, но най-много се възхищавал на усмивката и звънкия й смях. Имал власт и се оженил за нея.

И би трябвало да е най-щастливият мъж, но като гледал как жена му става тъжна и прекрасната й усмивка не грейва на лицето й, той също се натъжил. И въпреки, че бил много мъдър, не знаел какво да прави. Затова заминал на път до един оракул да търси съвет.

Оракула го изслушал и му казал: Дай и това, което не може да й дадеш.

Та от какво се нуждае, запитал се везира. Тя не искала да му каже.

Затова започнал да я наблюдава и накрая видял, че в присъствието на един млад мъж, лицето и плахо се озарява.

Толкова много обичал жена си, че я освободил от брака им и я благословил да бъде с мъжа, когото обича.

 

image

Момчето и ябълковото дърво Написана на : 2016-05-26 13:03:18




image

Преди много години имало едно огромно ябълково дърво. Всеки ден едно малко момченце идвало и си играело на полянката около дървото, катерило се по клоните, хапвало от сочните плодове и дрямвало под сянката. Момченцето обичало това дърво и дървото обожавало детето, когато си играело с него. Минало време, момченцето пораснало и вече не играело на полянката както преди.

Един ден, когато детето отишло при дървото, то го погледнало тъжно и казало:

„Ела и поиграй с мен”.

„Аз вече съм голям и не си играя с клоните на дърветата. Искам играчки и имам нужда от пари, за да си купя” – казало момчето.

Дървото поклатило клоните си и отговорило:

„Съжалявам, аз нямам пари, но можеш да обереш плодовете ми и след като ги продадеш ще имаш пари за играчки”.Анимашки Еда

Зарадвало се момчето, грабнало една кошница и обрало всички ябълките. След като си тръгнало щастливо, като че ли момчето забравило за дървото и дълго време не се върнало.

Един ден обаче, момчето се появило и дървото с развълнуван глас казало:

"Ела и поиграй с мен".

"Аз не разполагат с време, за да играя. Трябва да работя за семейството си. Имаме нужда от къща и подслон. Можеш ли да ми помогнеш?"

„Съжалявам, но нямам къща. Но можеш да отрежеш клоните ми и да направиш къща за семейството си". Момчето нарязало всички клони на дървото и си тръгнало доволно. Дървото се радвало, че помогнало на момчето и си мислило, че скоро отново ще се видят. Всеки ден то чакало момчето, но напразно. Дървото останало самотно и тъжно, докато в един горещ летен ден, момчето се върнало отново. "Ела и поиграй с мен" – подканило го дървото. "Вече съм възрастен мъж и не си играя. Изморен съм и имам нужда от почивка. Искам да имам лодка и да отида на морска разходка. Можеш ли да ми дадеш лодка?"

„Използвай ствола ми и си направи лодка, отплавай надалеч и бъди щастлив”.Анимашки Еда

Момчето нарязало ствола на дървото и си направило лодка. Отплавало с нея и не се появило дълго време. След години, когато момчето се върнало, натъженото дърво казало:

"За съжаление, моето момче, аз нямам нищо за теб”. Момчето се усмихнало и с тих глас прошепнало: "Аз вече съм много стар, изморен и нямам сили за нищо”.

Тогава през сълзи дървото изрекло:

"Единственото нещо, което мога да ти дам са моите корени". Усмихнало се момчето и отвърнало:

"Нямам нужда друго сега, това ми стига, искам просто място за почивка. Уморен съм след всичките тези години". "Добре! Старите корените на дървото са най-доброто място, на което можеш да се опреш и да си починеш. Хайде, ела седни с мен и си почини” – с разтуптяно сърце казало дървото.

Момчето седнало, прегърнало старите корени, усмихнало се и със сълзи в очите казало:

„Това е една човешка история. Дървото е нашата майка. Тя винаги ще бъде там и ще даде всичко от себе си, за да ви направи щастливи”.

Анимашки Еда


Страница 1 от 13
 1-5 от 64  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>