Sibir
image
blogs left blogs right
Dari
Dari, 61
« sibir.bg
Приказка за дарбата Написана на : 2016-06-25 15:19:41

 





image

Някога преди много, много години в подножието на една планина се заселило младо семейство. Нямали нищо, но били щастливи, защото всеки имал другият и това им стигало.
Един ден в близост до домът си чули викове. Виковете идвали от една купчина камъни. Двамата се приближили до нея, но не видели никого и решили, че им се е счуло. Тъкмо да обърнат гръб и виковете за помощ пак прозвучали. Разместил мъжът камъните, а под тях намерили една мъничка Фея.
Извадили я, отупали я от праха, а тя им казала:
-Благодаря, Ви много! Нямам нищо материално за да Ви се отплатя, но ще Ви предложа нещо по-добро. Когато имате дете, аз ще бъда неговата кръстница орисница. Ще даря децата ви с една Дарба, която е по-ценна от всички други подаръци.
Минало времето и когато на младото семейство се родило първото дете, Феята дошла и го орисала с обещаната Дарба.
След време семейството се сдобило и с второ дете. Феята пак дошла и орисала детето с Дарбата, но младата майка се обадила:
-Благодаря ти много, но не може ли да го орисаш с още нещо? Дарбата си е дарба, но само с нея не се живее.
-Добре! -казала феята след кратък размисъл.- Щом го желаете, ще орисам това дете и с Безгрижие. Животът му ще бъде низ от смях и веселие. За първото, обаче нищо не мога да направя. Късно е.
Семейството имало още две деца. Тя феята –кръстница също орисала с Дарбата, като на третото добавила Съмнението, а на последното Амбицията.
Минали годени и децата пораснали. Заживели свой живот, всеки различен.

Най-малкото се втурнало в живота, преминало през всички препятствия и станало много известен човек. Милиони попивали всяка негова дума, цитирали го и го хвалели. Така и не разбрал, че носи Дарбата. Не му трябвала, а това което не му трябвало смятал за излишно. Когато починал му издигнали паметник, но десет години по-късно вече никой не помнел, нито думите, нито делата му.

Третото дете, знаело за Дарбата си, но се съмнявало в нея. Всъщност се съмнявало във всичко, което правело. Преценявало, пресмятало и подреждало всичко във стройни колонки, след това със замах ги унищожавало и започвало отначало. Опитвало се да подреди всичко и да вкара Дарбата в колонките, за да я разбере.
Един ден разбрал, че Дарбата просто си е отишла.

Второто дете прекарало цял живот в смях и веселие. Знаело за Дарбата и понякога я използвало, но в следващият миг и обръщало гръб и се втурвало в друга посока. Към нови неща и нови забавления. Един ден проиграло Дарбата на карти и повече не си спомнило за нея.

Най-голямото нямало нищо друг освен Дарбата. Впрегнало я в работа и живеело само за нея. Така и не разбрало, че не Дарбата работи за него, а то за нея. Създал много неща, но когато починало, хората помнели създаденото и Дарбата, а неговото име забравили.

Феята още живее някъде в полите на планината. Понякога влиза в някой дом и орисва поредното новородено с Дарбата. Само с нея. Не е всесилна и не може да орисва с друго.
Понякога, рядко обещава и още. Не се притеснява, че лъже.
Защото знае, че всеки орисан с Дарбата има и избора, дали и как да я използва. И всеки прави този избор.

 

анимационные картинки

Старият учител Написана на : 2016-06-13 18:12:48



image


Един ден Старият учител попитал учениците си следното:
-Защо хората викат, когато са ядосани?
Учениците помислили известно време и започнали да отговарят:
-Защото губим спокойствие - казал един - за това викаме.
-Но защо трябва да крещим, когато другият човек е съвсем близко до нас?
Не е ли възможно да говорим по – тихо, защо трябва да викаме,

когато сме ядосани? – отново питал Старият Учител

Учениците давали всякакви отговори, но нито един от тях не задоволил Старият учител .
Накрая той започнал да обяснява:
Когато двама души са ядосани, сърцата им се раздалечават.
За да преодолеят това разстояние трябва да крещят, за да се чуят.

image


Колкото по-ядосани са, толкова по-силно ще трябва да викат, за да преодолеят това огромно разстояние между тях.
А какво става с хората, които се обичат?
Какво се случва, когато двама души попадат в любовта?
Те не викат, внимателно си говорят. Защо?
Тъй като сърцата им са много близко.
Разстоянието между тях е много малко.
Какво се случва, когато любовта между тях се задълбочи още повече?
Те не говорят, само си шепнат и се потапят все по-надълбоко в любовта.
Накрая идва момент, в който няма нужда да си говорят, те се разбират само с поглед и това е всичко.
Така е, когато двама души са близки и се обичат!

image


След това Старият Учител казвал:
Когато спорите помежду си, не позволявайте вашите сърца да се раздалечават, не казвайте думи, които ще ви отдалечат един от друг, защото ще дойде ден, когато разстоянието е между вас ще стане толкова голямо, че няма да можете да се намерите

 

 

image

 

Любов е да дадеш, това което нямаш Написана на : 2016-06-13 15:12:52



image

Един везир се влюбил в красива и млада жена. Дълго я гледал как ходи, така сякаш не стъпва по земята, но най-много се възхищавал на усмивката и звънкия й смях. Имал власт и се оженил за нея.

И би трябвало да е най-щастливият мъж, но като гледал как жена му става тъжна и прекрасната й усмивка не грейва на лицето й, той също се натъжил. И въпреки, че бил много мъдър, не знаел какво да прави. Затова заминал на път до един оракул да търси съвет.

Оракула го изслушал и му казал: Дай и това, което не може да й дадеш.

Та от какво се нуждае, запитал се везира. Тя не искала да му каже.

Затова започнал да я наблюдава и накрая видял, че в присъствието на един млад мъж, лицето и плахо се озарява.

Толкова много обичал жена си, че я освободил от брака им и я благословил да бъде с мъжа, когото обича.

 

image

Момчето и ябълковото дърво Написана на : 2016-05-26 13:03:18




image

Преди много години имало едно огромно ябълково дърво. Всеки ден едно малко момченце идвало и си играело на полянката около дървото, катерило се по клоните, хапвало от сочните плодове и дрямвало под сянката. Момченцето обичало това дърво и дървото обожавало детето, когато си играело с него. Минало време, момченцето пораснало и вече не играело на полянката както преди.

Един ден, когато детето отишло при дървото, то го погледнало тъжно и казало:

„Ела и поиграй с мен”.

„Аз вече съм голям и не си играя с клоните на дърветата. Искам играчки и имам нужда от пари, за да си купя” – казало момчето.

Дървото поклатило клоните си и отговорило:

„Съжалявам, аз нямам пари, но можеш да обереш плодовете ми и след като ги продадеш ще имаш пари за играчки”.Анимашки Еда

Зарадвало се момчето, грабнало една кошница и обрало всички ябълките. След като си тръгнало щастливо, като че ли момчето забравило за дървото и дълго време не се върнало.

Един ден обаче, момчето се появило и дървото с развълнуван глас казало:

"Ела и поиграй с мен".

"Аз не разполагат с време, за да играя. Трябва да работя за семейството си. Имаме нужда от къща и подслон. Можеш ли да ми помогнеш?"

„Съжалявам, но нямам къща. Но можеш да отрежеш клоните ми и да направиш къща за семейството си". Момчето нарязало всички клони на дървото и си тръгнало доволно. Дървото се радвало, че помогнало на момчето и си мислило, че скоро отново ще се видят. Всеки ден то чакало момчето, но напразно. Дървото останало самотно и тъжно, докато в един горещ летен ден, момчето се върнало отново. "Ела и поиграй с мен" – подканило го дървото. "Вече съм възрастен мъж и не си играя. Изморен съм и имам нужда от почивка. Искам да имам лодка и да отида на морска разходка. Можеш ли да ми дадеш лодка?"

„Използвай ствола ми и си направи лодка, отплавай надалеч и бъди щастлив”.Анимашки Еда

Момчето нарязало ствола на дървото и си направило лодка. Отплавало с нея и не се появило дълго време. След години, когато момчето се върнало, натъженото дърво казало:

"За съжаление, моето момче, аз нямам нищо за теб”. Момчето се усмихнало и с тих глас прошепнало: "Аз вече съм много стар, изморен и нямам сили за нищо”.

Тогава през сълзи дървото изрекло:

"Единственото нещо, което мога да ти дам са моите корени". Усмихнало се момчето и отвърнало:

"Нямам нужда друго сега, това ми стига, искам просто място за почивка. Уморен съм след всичките тези години". "Добре! Старите корените на дървото са най-доброто място, на което можеш да се опреш и да си починеш. Хайде, ела седни с мен и си почини” – с разтуптяно сърце казало дървото.

Момчето седнало, прегърнало старите корени, усмихнало се и със сълзи в очите казало:

„Това е една човешка история. Дървото е нашата майка. Тя винаги ще бъде там и ще даде всичко от себе си, за да ви направи щастливи”.

Анимашки Еда



Приказка за езерната вода и приятелството
: Детелина

image

Днес времето обещаваше да бъде слънчево, топло и тихо. Водата в езерото се събуди от ранния шепот на вчтъра и от нежното му докосване, с което той постави едно брезово листо върху огледалото му. Листото се огледа и започна да оправя сутрешния си тоалет, тъй като беше нетърпеливо по природа и никак не му се седеше на клончето от началото на пролетта, та до сега. Водата му се усмихна и поизчисти с мокра ръка насъбралия се прах върху зелената му гладка кожица. Така в играта с немирния листец, водата не видя колко бързо Слънцето се беше издигнало и лъчите му вече падаха косо върху гладката й повърхност. Ставаше все по-топло и по-топло. Брезовото листенце вече се беше завряло на сянка до брега под една надвиснала цветовете си синя камбанка и се готвеше за следобедния си сън.
Водата в езерото си имаше една голяма мечта. Не, че и беше зле в езерото, но при нея всеки ден долитаха много птици, които след като утоляха жаждата си, пърхаха с крилца в плитчината, за да охладят загретите си от слънцето телца, а после шумно излитаха нагоре и се изгубваха от погледа й из небесните висини.

image

– Да можех и аз да полетя като тях! – често въздишаше водата. – Трябва да е много приятно да се рееш из небесната шир! А може би ще си намеря и нови приятели по този начин… – често си мечтаеше тя на глас.
– Хмм… и защо са ти нови приятели? – попита я един ден малката жабка.
– Защото приятелството е най-хубавото нещо! – отговори водата – Това е другото твое „Аз“. Едно толкова подобно на теб, но и толкова различно същество, което ти помага да видиш света и по друг начин и двамата заедно да откривате нещо ново.
– Може и така да е – каза малката жабка – но аз предпочитам да си скачам сама.
– Хей, искаш ли да станем приятели? – извика някой и загъделичка топло и нежно водата.
– А, Слънце , това ти ли си? Искам разбира се, но не зная как – отговори водата.

- Много е лесно! Достатъчно е само да ми вярваш, че няма да ти навредя, а аз ще ти помогна да изпълниш мечтата си.

- Мечтата ми? Да полетя като птиците? Та аз нямам криле!
– Всеки може да има това, за което си мечтае стига да повчрва в мечтата си. Хайде, хвани се за някой от лъчите ми – каза Слънцето – и аз ще ти покажа цялата красота на небесната шир.
Тогава се случи нещо, което водата даже и не беше сънувала. Топлите лъчи я замилваха толкова нежно, че тя почувства цялата обич и топлина на слънцето. Прииска й се да затанцува и тя се хвана за лъчите му и се заиздига нагоре и нагоре… Усещаше се такава, каквато никога не е била – бяла, нежна и ефирна. Не смееше да отвори очи, но когато го направи, видя, че наистина е лека и бяла като мъглата сутрин, която се стелеше над езерото. Тя се беше издигнала толкова нависоко, че то й приличаше на малка синя точица. Беше красиво, невиждано, най-невероятното преживяване, което бе имала в живота си. Приятелството й със Слънцето й беше дало усещания и възможности, които я правеха не само щастлива, но й даваха криле като на птиците, над които тя летеше и поглъщаше цялата красота на небето и земята.
Толкова много щастие водата не можеше да побере в себе си. Нежното й сърце не издържа и тя заплака. В началото сълзите й се ронеха едва, едва.

image

– Май ще вали – каза жабката от езерото и погледна към надвесилия се пухкав бял облак.
– Водата се завръща в езерото. Но всеки се завръща в дома си един ден – добави дълбокомислено водното паяче.
А сълзите на водата от капчици се превръщаха във водни струйки. Превръщаха се в пречистващ дъжд, видял и отразил красотата на земната шир и необятността на небесните висини. Езерото протегна ръце и водните стрйки се стичаха и пълнеха коритото му с укротената бяла и щастлива вода, променена от едно ПРИЯТЕЛСТВО, което й беше дало цялото щастие и обич, на което беше способно…


http://img-fotki.yandex.ru/get/6811/158451858.37/0_102833_9d7d3b4_orig

Страница 1 от 13
 1-5 от 63  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>