Sibir
image
Dari
Dari, 61
« sibir.bg
Йордан Йовков Написана на : 2016-11-09 13:24:44


136 години от рождението на Йордан Йовков


Image result for Йордан Йовков



Днес се навършват 136 години от рождението на Йордан Йовков, познат още като Майстора на късия разказ.

За своя сравнително кратък живот – писателят умира на 56-годишна възраст, той оставя много мъдрост и вдъхновяващи мисли, които и до днес са непреходни. “Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто”, категоричен е Йовков до последния си дъх.

Роден на 9 ноември през 1880 г. Йовков прекарва детските и юношеските години в родното си място Жеравна. Там, както и в Котел получава основното си образование.

70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37.

Йовковите творби притежават своя уникална и неповторима атмосфера. Той рисува времето, в което живее.

Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-късното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г.

Интересен факт е, че Йовков дебютира първоначално като поет.

През 1902–1911 г. публикува стихове в различни периодични издания – в. "Съзнание", но и в много от известните български списания от това време: "Пробуда", "Художник", "Ново време".

 

image



Йордан Йовков, певецът на Добруджа, предпочита живота в столицата. Писателят е тайно влюбен в Багряна.
Казват, че белетристът Йордан Йовков има две родни места - Жеравна и Добрич. Всъщност той свързва голяма част от живота си със столицата. Надарен с изострена наблюдателност, след основното си образование за малко да стане художник. Толкова майсторски нахвърля върху хартията образите на хора, птици, коне, предмети, че близките му виждат в него бъдещ творец с палитра и четка в ръце. През 1897 г. ученикът в Първа софийска мъжка гимназия, блясва сред връстниците си със съчинение. “Драги ученици, вие имате в класа си бъдещ писател, който е надарен с тънка и дълбока наблюдателност и език с жива изразителност“, пророкува тържествено учителят му по литература - поетът и писателят Иван Грозев. 


С диплома в ръка бъдещият поет се завръща в Добруджа. През 1904 г. отново поема към големия град, този път като студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Но скорошната смърт на баща му го принуждава да се прости със следването.
Творческата му натура го насочва и към театъра. Като член на учителското дружество “Развитие“ Йовков влиза за пръв път в храма на Мелпомена. Той е не само зрител, но и режисьор, и актьор. Облечен в атлазен котленски елек, мургавият даскал

изиграва ролята на Райна Княгиня

от едноименната пиеса на Добри Войников. В литературата влиза със стихове. Цяло десетилетие - от 1902 до 1911 г., различни литературни и периодични списания печатат римуваните му строфи. А като писател се изявява най-вече между двете световни войни. След обявяването на Балканската война, облечен в униформата на запасен поручик, Йовков заминава на фронта като командир на рота и участва в боевете при Кайпа, Одрин, Чаталджа, Дойран, които описва в прозата си. По време на Междусъюзническата война е ранен и неговите войници на два пъти го носят на гръб, за да го спасят от плен. Но 20 август 1913 г. поручик Йовков сдава военното имущество и поема отново към София. Още понакуцва, раните му не са заздравели, но не се свърта в квартирата си. 


Image result for Йордан Йовков

Скита по софийските улици, по задимените кафенета и кръчми. В една есенна вечер около входа на хотел “България“ среща свой съученик от Първа мъжка гимназия. Григор Василев по това време е общински съветник. На чаша кафе Йовков му споделя, че гладува и търси работа. Този път щастието му се усмихва. Точно в този момент се подготвя издаването на ново месечно списание. В редакционната колегия търсят няколко действащи и запасни офицери. Така с подкрепата на приятеля си запасният поручик Йордан Йовков става редактор в “Народ и армия“.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му.

В началото на 1918 г. съдбата среща писателя със студентката в Историко-географския факултет, добруджанката Деспина Колева. Двамата се женят през есента на същата година. Две години по-късно Йовков вече е болен.

По лекарско предписание трябва да се храни два пъти дневно с прясно

приготвена, но еднообразна храна. Може да
приема само варено прясно пиле и мляко с ориз

Деспина зарязва собствените си професионални амбиции и се посвещава изцяло на Йовков. Оттук нататък всички дни са еднакви - писане в къщи, малко убито време в шумното кафене. Но и там приятелите му знаят - ако Йовков е сам, с цигара в ръка и чаша липов чай, никой не смее да седне на масата му, докато той изрично не му направи знак. 


yordan_yovkov_09-11-2015



“Когато Йовков пише, нищо не е в състояние да го разсее“, казва съпругата му Деспина пред семейната им приятелка Дора Габе. През лятото на 1919 г. Йовков си намира макар и временна работа във Варна. Там се ражда дъщеря му Елка. Бащината му любов не знае граници. В дадени моменти дори се превръща в жизнена опасност за детето. Посред лято той завива дъщеря си с няколко одеяла - за да не настине. Не позволява да я къпят пак по същата причина. Никой не може да влезе в детската стая, за да не донесе някаква зараза.
След седем мизерни години като дипломатически чиновник в Букурещ през 1927 г. Йовков отново се завръща в София. 


Image result for Йордан Йовков



Семейството се настанява на ул. “Цибра“ № 6 в скромно партерно жилище. Едната стая е негов кабинет, но той предпочита да стои в кухнята, постлана със селска шарена черга и бели плетени дантели по лавиците. Хазяйката Бела Казанджиева разказва как двамата с приятеля му Спиридон Казанджиев решават да станат туристи. Но стигат само до обзавеждането си с туристически обуща и принадлежности. Това провалено

начинание Бела Казанджиева нарича
“Туристическо дружество “Стой, не мърдай!“

През цялото това време Йовков не спира да пише. В дома на ул. “Цибра“ той сътворява с невероятна бързина и вдъхновение “Вечери в Антимовския хан“ и първата си пиеса “Албена“. Всяка вечер, когато близките му си легнат, той се настанява в ъгъла на кухнята, седи и пише. Денем пък Деспина стои край него с часове, без той да я забележи. “Аз виждам обстановката пред себе си така, както виждам градината, и просто описвам това, което виждам“, признава Йовков. Според психолозите това са халюцинаторни явления. Всичко, което си представя, той го вижда материализирано. По това време никой от близките му не подозира какво се крие зад стомашните болки на писателя. Последните години на Йовков преминават
в дома на ул. “Янтра“ № 13.

 

Image result for Yordan Yovkov



През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това -апендисит . На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.През лятото на 1936 г. той е остарял, прозрачно бледен, отслабнал и болезнено изнервен. Умира от рак на стомаха година по-късно в католическата болница в Пловдив. Деспина стиска силно ръката му през цялото време. “Никога преди това не съм смятал, че човешката ръка може да крие толкова сила и да дава такова облекчение“ - са сетните думи на Йовков.

Искра Ценкова

Image result for Йордан Йовков

До АДМИНА на СИБИР Написана на : 2016-11-07 12:46:59

 

 

image

Сибир беше един страхотен сайт, но в последно време се превърна в едно отвратително място. По рано аз и моите приятели влизахме тук с голямо желание, нямахме търпение да прочетем поздравите и блоговете Имаше какво да научим.
Сега няколко човека/а може би само един с няколко профила/ тровят целия сайт.

Има много лесен начин всичко да се оправи.Да не се позволява да се пишат повече от два блога  за 24 часа.

Така никой няма да може да пълни сайта много пъти с едни и същи ГЛУПОСТИ !


Всичко сега е във вашите ръце г-н АДМИН. Вие решавате какъв да бъде" СИБИР" - студен и отблъскващ или
приятно местенце за отдих и отмора, топъл и приветлив!

 

Приятели и неприятели подкрепете ме !

Админа да види,че сме много недоволните от сайта !

 

image

Най-тихо е ....... Написана на : 2016-09-27 12:13:52



Най-тихо е, когато ти мълчиш.
Тогава всичко друго избледнява.
Не си успял навярно да простиш
словата, със които те ранявам.

 

image

 

Мълча и аз, вината си приела.
Разбирам, че е лудост любовта.
Мечтите си със огън съм изплела,
платих за тях най-тежката цена.

 

image

 

Мълчим, а между нас е бездна,
в която падат трепети, сълзи…
И тръгваме си, без да се погледнем…
След нас заплакват две звезди…


image

imageИвелина Никова


 

 

image

 

ВАЖНО ! ВАЖНО ! ВАЖНО ! Написана на : 2016-07-21 11:26:49

В последно време в "Сибир" се получатат ето такива съобщения

Моите поздрави,
Аз съм тук, за да търси доверие достойни човек,

който може да се справят с този проблем с грижа

и извършва ми указания и директиви с искрено сърце,,

аз съм Saraphine Dhiaadin Гърция гражданин живее в

Того Париба, аз съм 55 години вдовица,

страдащи от дълго време рак на гърдата

в допълнение към високо кръвно налягане.
Позоваване на лекаря потвърждение,

че имам ограничение време да живеят,

така съм решил да дари $1.5 000,00,
От моята банкова сметка за помощ на сираци

и по-малко previlage чрез вас за работата на

човечеството в обществото, тъй като аз не

разполагат с дете или всяка връзка, която ще наследи

това богатство когато I'am отишъл, аз знам

много добре, че този проект ще ви направи

имат ограничен достъп до вашите собствени

дейности, така че ми позволи да вземете

15 % от този фонд за вашия верен път/ангажимент

и използвайте останалите за работата на човечеството

да изпълни последното ми желание на земята.


Отговор на електронна поща (SaraDhi_

Bahaadin@hotmail.com) за повече подробности.
Сестра ви в Христа
Г-жа Saraphine Dhiaadin

 

или с подобен текст.

Не се хващайте на уловките им.

Това са мошеници и ще изгорите.

И в "Нетлог" се получаваха и имаше хора, които пострадаха.

Петък 13-ти Написана на : 2016-05-13 10:00:39

 

 



петък 13-и


Петък 13-ти – за едни фатален, за други любим

Днес е първият ден от тази година, в който денят петък съвпада с датата 13. Това обаче с нищо не плаши софиянци, които изглежда не вярват в суеверията за проклетата 13-ка в месеца.

Столичани не само, че не клякат три пъти, ако видят черна котка, но и не търсят бели гълъби в облаците и отворени прозорци, защото приемат Петък 13-ти за ден като всички останали.

Само за 5-минутна разходка из софийските улици срещнахме доста щастливци от тази дата...жени, станали майки в "черният петък" или спортисти, извоювали медали в републикански шампионати.

Петък 13-ти



"Единственото лошо идва от глупостта на хората", смята младеж, който не вярва в проклятието на числото 13. Според него не е нужно да си оставате вкъщи, да пренощувате при приятел, ако живеете на 13-тия етаж или да не четете 13-та страница от вестника.

В други страни обаче Денят Петък 13 предизвиква страх и дори паническо чувство за тревога. Повече от 80 % от небостъргачите нямат 13-и етаж. Много летища пропускат 13-ата писта. Немалко хотели са без 13-и етаж или 13-а стая. Във Формула 1 няма болид с номер 13. Улиците във Флоренция нямат номер 13 - 12 и половина или 12А звучи доста по-нестресиращо.

 

image

Всички месеци, чийто първи ден се пада в неделя, имат петък 13-и. Фаталният ден се среща най-малко веднъж годишно и най-много - три пъти. Точно през 2012-а година, считана за края на света, има максималният брой Петъци с 13-та дата.


image

Не се страхувайте от петък 13-ти, денят ще е хубав!

Страница 1 от 3
 1-5 от 13  |   1  2  3  >>