Sibir
My personal web space
blogs left blogs right
Diana
Diana, 31
« sibir.bg
Как да бъдем Тук и Сега - ЕКХАРТ ТОЛЕ A+ A- Написана на : 2009-04-02 16:16:34

Приемането на това, което е, ви отвежда на по-дълбоко ниво, където вътрешното ви състояние и себеусещане вече не зависят от оценките на ума за “добро” или “лошо”. Когато кажете “да” на живота такъв, какъвто е, когато приемете момента такъв, какъвто е, усещате в себе си пространство, изпълнено с дълбок покой. На повърхноста все още може да сте щастливи при едни обстоятелства и нещастни при други, но вече нито щастието, нито нещастието стигат толкова дълбоко, където сте. Те са вълнички, набраздяващи повърхността на вашето Битие.Неизменният ви вътрешен мир остава недокоснат от външните обстоятелства. Приемането на това, което е отваря във вас дълбоко измерение, което не зависи от никакви условия, от постоянно променящите се мисли и емоции.

- ЕКХАРТ ТОЛЕ

Животът е като махало. Но можем ли да избегнем непрекъснатото люлеене в различни посоки и да намерим неподвижната точка? Животът се състои от противоположни състояния, като махало. Той е низ от противоположнисти, защото светът почива върху дуалността. Непрекъснато движение болка-радост, привличане-отблъскване, глад-ситост…
Този процес прилича на махало. Но когато ти се идентифицираш с егото си като деятелят, (този, който действа, мисли, чувства и преживява тези състояния) – ти се намираш в най-ниската точка на оста на махалото и затова най-много се отклоняваш вляво и вдясно, като изпитваш най-силно противоположните състояния. Стигнеш ли до единия край, има съвсем кратка точка на максимум и оттам започваш да се движиш към другата противоположност. Това са неизбежни процеси.
Но колкото по-малко се отъждествяваш с “деятелят”, с авторското его – започваш да се изкачваш по оста на махалото и вече отклоненията са по-малки. Ти не си въвлечен толкова в тези процеси и те не ти влияят.
Може дори някои да стигнат до най-горната точка на оста, където няма отклонения, където си центриран в покой, а само наблюдаваш движението на махалото, като че ли живатът тече покрай теб, но не те докосва вътрешно, а само външно.
Но това състояние не може да бъде вечно и постоянно, а неизбежно се спускаш пак по оста надолу, губиш постепенно това чувство на единение с цялото, на покой, на Наблюдател. Това е неизбежно.
В тези случаи има по-голямо или по-малко отъждествяване с деятеля, чувството, че ти си действащото лице. Дори и в редки моменти то съвсем да изчезва, но после пак се появява авторския “аз”. -
Истинското просветление обаче се случва, когато този “автор” съвсем изчезне и тогава това състояние няма връщане, няма слизане. то е като да прескочиш от оста на махалото към точката на окачване.
И от това състояние връщане няма. То е като да си мъртъв – не може да бъдеш повече или по-малко мъртъв.
Но то не се постига с усилия от твоя страна “да се закрепиш на върха” или да "поддържаш осъзнаването си".
То е като квантов преход - скок, от който връщане няма.

Светът е сцена, а хората сме актьори.
Това добре, но лошото е, че се вживяваме в ролите си и забравяме кои в действителност сме.
Съзнанието, каквото всъщност всеки от нас Е, се свързва с всеки обект, с всяко тяло, за да “вижда” света като двойнственост “аз-субекта” и всичко останало като “обекти”, отделни от “мен”.
Но това е само игра, така е устроен света. Той просто е образи в съзнанието, а То, свързвайки се с всека форма един вид слага маска и започва да играе ролите в живота-спектакъл.
Това го казвам като увод, за да припомня какво всъщност сме. Защото забравяме, че сме само чисто безформено Съзнание и причината за страданията е това, че се идентифицираме с ролите и с формата, т.е. с егото.
Как може да се избегне това, или как да излезем от ролята-маска, за да не изпитваме толкова болка и страдание?
Единствения начин е първо да осъзнаем това, което писах по-горе.
После, наблюдавайки мислите си и емициите, стигаме до извода, че емоциите ни се причиняват от мислите. /Например, може да има физическа болка, но мисълта, че тази болка е “моя”, че “мен ме боли” е страдание “аз страдам”. Докато без това “аз-его” може да има болка, но не и страдание…/
Някои тук погрешно правят извода, че трябва да се борят с мислите си или да ги подтискат, или да ги заменят с някои по-приятни, но ефект от това няма, защото с това егото се затвърждава още повече. То се укрепва с борбата, то обича действието.
Първото, което можем да направим, е да се откъснем от мислите и емоциите си, като страничен наблюдател, без никакви коментари, а като осъзнаващо Съзнание, само Присъствие.
След което, виждайки безпристрастно ситуацията, в която сме, ако можем да направим нещо, естествено го правим. Но ако не можем да направим нищо, просто приемаме Това, което Е. Като не излизаме от състоянието на чосто Съзнание, като Присъствие. Това създава дистанция, пролука между мислите и емоциите и нас самите. Това Присъствие е Тук и Сега. То премахва преградата на егото, което пречи на истинското щастие, покой и себедостатъчност, да се проявят. Егото, с неговите роли, мисли, чувства и неспирни желания заслонява извора на истинско щастие, което е Тук и Сега.
А парадокса е, че ние, идентифицирайки се с егото, непрекъснато търсим някакво мнимо щастие и правим какво ли не, за да го постигнем някъде в бъдещето….

 

 

Наблюдателят или съзнанието като Присъствие, когато сте отделени от мислите и чувствата си. Това е все едно сте зрителя на спектакъла, който се разиграва, като в същото време сте и актьорите…

Все пак, Присъстващото съзнание, като Наблюдател ви дава по-дълбокото усещане, че именно това сте вие, а не актьора с маската, който играе на сцената-живот.
Друго, което ще забележите, ако успеете да се отделите от мислите и чувствата си, е :
Ще забележите, че Наблюдаващото съзнание има голям потенциал, ще видите как мислите и чувствата ви се променят, как вече не сте им подвластни. Ако им дадете своето внимание, те придобиват сила, ако ли не – бързо затихват…

Съзнанието, това което сте вие Самите – има безкрайна мощ. То твори света, като света се проявява в него. Но все пак, не можете да кажете: “това съзнание е мое или тази сила на съзнанието е моя”. Съзнанието е БЕЗЛИЧНОСТНО.
Това е една по-дълбока и необяснима тайна, но истината е, че вие сте Съзнанието, в което светът се проявява. То е източника на любов, щастие, мир и покой /в смисъл пълна задоволеност/.
Бъдете Себе си – т.е. Присъставащи в този свят.
И ще видите как нещата ще си дойдат на своето място, как във всяка ситуация ще реагирате по най-подходящия начин, без дори да се замисляте.
 

Защо човек се страхува да бъде тук и сега? - В човека се въртят стереотипни мисли, свързани с миналото, през настоящето, в което той никога не е спокоен, а все търси нещо, което да го задоволи, за да стане спокоен някъде в бъдещето.
Егото си мисли, че нещо от миналото му пречи да е спокоен сега или че трябва да се случи нещо в бъдещето, да стане някакъв си или да притежава нещо.
А истината е, че егото бяга от настоящия момент, страхува се да остане в покой тук и сега, защото усеща, че това ще бъде неговият край.
Да бъдеш спокоен, да бъдеш реализиран, да бъдеш себе си - това е едно и също.


Как да бъдем в покой сега?
- като приемем това, което е в настоящият момент.
Това е смирението.
Смирението означава, че нищо не ти е нужно, за да си самодостатъчен, да си спокоен и умиротворен.
Това е любов към Себе си. Любов към това, което чувстваш, че е твоята истинска същност. И затова нищо друго в този момент не ти е нужно.
Или това е себеуважение, може да го наречете.
Докато за повечето хора от гледна точка на егото, което е в непрекъсната борба, смирението е нещо унизинтелно.
Затова не могат да да бъдат в покой и умиротворени,
тук и сега, със самите Себе си.
Смирение, себепознание, себереализация, мир и любов - са синоними.
Да бъдем в настоящия момент, в мир и покой,
означава да бъдем без преградата на егото,
като съзнателно Присъствие.
Почувствайте себе си като чисто осъзнаващо Съзнание,
като Присъствие тук и сега,
без тяло, форма или каквато и да е друга характеристика.

Истината е, че светът е проявление на едно бежествено съзнание.
Светът на формите е видимо проявление на една невидима вечна потенциалност.
Тази потенциалност проявява себе си в множество форми. - “Спящото” съзнание става осъзнаващо съзнание.
Светът на формите съществува ВЪВ това Съзнание.
Видимо проявление означава ВИДИМОСТ, просто ОБРАЗ в съзнанието.
Подобно на образите в съня на спящото съзнание или подобно на кадри от филм, който се прожектира
– формите съществуват, но са само видимост, образи, без самостоятелна субстанция
– подобно на мираж.
Тези множество форми са безброй и са във вечно движение.
Цялото това движение се случва ВЪВ Съзнанието. – във вашето Съзнание,
т.е. във вас.
Осъзнайте го!
Това Съзнание присъства ВЪВ ВСЯКА ЕДНА ФОРМА.
Погледни от своята форма с очите на това съзнание!
И виж:
че и самият ти (това, което си мислиш, че си, твоето малко “аз”, твоето его)
- е само ВИДИМОСТ в Съзнанието!
В цялостното функциониране на на този проявен свят като една тоталност, няма място за индивидуални същности.
– Разберете това!

 


Погледнете от това тотолно Съзнание, което е във всеки от вас
и вижте, че вашата форма,тяло и ум са само образи в това съзнание!
Няма индивидуални субекти - има само ЕДИН СУБЕКТ
Това е Съзнанието – единно и неделимо,
едно и също във всеки от вас!
Преместете фокуса на погледа си от вашето малко его-сазнание,
и погледнете от Тотолното Съзнание.
Закрепете това състояние като безличностен наблюдател
- това е просветлението, което търсите.
Вие вече сте Това,
- то е вашата истинска същност!