Sibir
My personal web space
blogs left blogs right
Diana
Diana, 31
« sibir.bg
Приеми "Силата на настоящето" - ЕКХАРТ ТОЛ A+ A- Написана на : 2009-03-13 18:39:50

 

 

ВИЕ НЕ СТЕ ВАШИЯТ УМ

НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕПЯТСТВИЕ ПРЕД ПРОСВЕТЛЕНИЕТО

Какво означава просветление!

Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. „Да имаш малко дреб­ни?" - смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. „Нямам какво да ти дам" - отвърнал непознатият. После попитал: „Какво е това, върху което седиш?" „Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара ку­тия. Седя на нея, откакто се помня." „Поглеждал ли си ня­кога вътре?" - попитал непознатият. „Не. Защо да гле­дам? Вътре няма нищо." „Я погледни" - настоял непозна­тият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пъл­на със злато.

Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо - вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк." Просяк е всеки, който - дори и да има големи матери­ални богатства - не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобре­ние, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в ко­ето не само че е включено всичко това, но и то е безкрай­но по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

.............................................

Отъждествяването с ума създава непрозрачна преграда от понятия, етикети, образи, думи, съждения и определе­ния, която блокира всички истински взаимоотношения. Тя застава между вас и вас самите, между вас и другите хора, между вас и природата, между вас и Бога. Именно тази прег­рада от мисли създава илюзията за отграниченост, илюзи­ята, че има вас и напълно отделното от вас „всичко друго". Но при това забравяте важния факт, че под нивото на фи­зически видимото, на отделните форми, вие сте едно с всичко, което е. Като казвам „забравяте", имам предвид, че вече не можете да почувствате това единство като оче­видна реалност. Една вяра може да ви носи утеха. Но само ако я изживеете, тя може да ви донесе освобождение. ........................................................

Мисленето се е превърнало в болест. Болест е налице тогава, когато се наруши равновесието между нещата.

........................................................

Например, няма нищо лошо в това, клетките да се делят и множат в тялото, но когато процесът продължи, пренеб­регвайки нуждите на целия организъм, се получава болест. Внимание: умът е великолепен инструмент, ако бъде използван правилно. Но при неправилна употреба става крайно разрушителен. По-точно казано, вие не толкова използвате неправилно ума си, дори обикновено изобщо не го използвате. Той използва вас. Това е болестното. Вие си мислите, че сте вашият ум. Това е заблуда. Стана­ли сте подвластни на инструмента.

 ............................................................

Добрата новина е, че можете да се освободите от ума си. Това е единственото истинско освобождение. Първа­та стъпка можете да направите още сега. Започнете въз­можно най-често да се заслушвате в този глас в главата си. Обърнете особено внимание на повтарящи се мислов­ни шаблони - онези стари грамофонни плочи, които може би въртите в главата си от години. Това имам предвид, когато говоря за „наблюдаване на мислещия". Иначе каза­но, слушайте гласа в главата си, бъдете там като наблю­даващо присъствие.

Когато слушате гласа, слушайте го безпристрастно. Другояче казано, не съдете. Не съдете и не заклеймявайте чутото, защото това би означавало, че гласът отново се е промъкнал във вас през задната вратичка. Скоро ще осъзна­ете: ето тук е гласът, а ето ме мен, аз го слушам и наблю­давам. Това осъзнаване, че „аз съм", това усещане на собст­веното присъствие не е мисъл. То идва отвъд мисълта.

И така, когато се заслушате в една мисъл, вие осъзнавате не само нея, но и себе си като неин наблюдател. Повява се ново измерение на съзнанието. Докато слушате мисълта, усещате съзнателно присъствие - вашето дълбоко ,,аз" - зад или под повърхността на мисълта. Тогава ми­сълта губи властта си над вас и бързо притихва, защото вие вече не вливате енергия в ума, като се отъждествя­вате с него. Това е началото на края на неволното и нат­рапчиво мислене.

Когато една мисъл затихне, усещате прекъсване в мис­ловния поток - празнина от „немислене". Отначало тази празнина ще трае кратко - може би няколко секунди, но постепенно ще става по-дълга. Когато се появи, усещате нещо като безмълвие и покой вътре в себе си. Това е на­чалото на вашето естествено състояние да се чувства­те едно с Битието - състояние, обичайно засенчено от ума. След като се поупражнявате, усещането за непод­вижност и мир ще се задълбочи. Всъщност то е бездънно. Ще почувствате и струйка радост, извираща дълбоко отвътре - радостта от Битието.

.......................................................

Вместо да „наблюдавате мислещия", можете също да пре­дизвикате пауза в мисловния поток просто като насочите фокуса на вниманието си към Настоящето. Просто се из­пълнете с наситено съзнание за сегашния момент. Това за­нимание носи дълбоко удовлетворение. По този начин от­клонявате съзнанието от мисловната дейност и образува­те пауза от немислене, в която сте много будни и съзнава­щи, но немислещи. Това е същността на медитацията.

Можете да упражнявате това в делничния си живот, като вземете което и да е рутинно действие, обичайно служещо като средство за постигането на определена цел, и му отделите цялото си внимание, така че то да стане цел само по себе си. Например винаги, когато се качвате или слизате по стълбите в дома си или в работа­та си, обръщайте голямо внимание на всяко стъпало, на всяко движение, дори на дишането си. Присъствайте из­цяло. Или пък когато си миете ръцете, обръщайте вни­мание на всички сетивни усещания, свързани с това дейс­твие - на звука и усещането от водата, на движението на ръцете, на аромата на сапуна и т.н. Или когато се кач­вате в колата, след като затворите вратата, спрете за няколко секунди и наблюдавайте дишането си. Почувст­вайте тихото, но могъщо присъствие. Има един сигурен критерий за измерване на успеха ви в тези упражнения: степента на вътрешния мир, който ще изпитате.

И така, най-важната стъпка в пътуването ви към прос­ветлението е да се научите да се отграничавате от ума си. Всеки път, когато създавате празнина в мисловния по­ток, светлината на съзнанието ви укрепва.

Може един ден да усетите, че се усмихвате на гласа в главата ви, както бихте се усмихнали на лудориите на дете. Това означава, че вече не вземате чак толкова насериозно съдържанието на ума си, тъй като усещането ви за идентичност не зависи от него.

..........................................................

Настоящият момент крие ключа към освобождение­то. Но докато сте вашият ум, не можете да намерите настоящия момент.

...........................................................

Умът - в смисъла, в който аз използвам тази дума, - не е просто мисълта. Той включва и емоциите, както и всички несъзнателни мисловно-емоционални модели на реак­ция. Емоцията възниква там, където се срещат умът и тялото. Тя е реакцията на тялото към ума - или иначе ка­зано, отражение на ума в тялото. Например една мисъл за нападение или враждебност ще предизвика натрупване на енергия в тялото, която наричаме гняв. Тялото се при­готвя да се бие. Мисълта, че сте застрашени - физически или психически - кара тялото да се стегне и това е физи­ческата страна на онова, което наричаме страх. Изследва­нията показват, че силните емоции дори предизвикват промени в биохимията на тялото. Тези биохимични про­мени представляват физическото или материалното из­ражение на емоцията. Разбира се, вие не винаги съзнавате своите мисловни шаблони и нерядко можете да ги осъзна­ете единствено като наблюдавате емоциите си.

Колкото повече се отъждествявате с мисленето си, с онова, което харесвате и не харесвате, с преценки и тъл­кувания - с други думи, колкото по-малко присъствате като наблюдаващо съзнание, толкова по-висока ще бъде цената в емоционална енергия, независимо дали го съзна­вате или не. Ако не можете да усещате емоциите си, ако сте откъснати от тях, в крайна сметка ще ги изпитва­те само на физическо ниво, като физически проблеми или симптоми. През последните години беше написано много по този въпрос, затова е излишно да навлизаме в него тук. Един силен подсъзнателен емоционален модел може дори да се прояви в някакво външно събитие, което при­видно настъпва случайно. Аз например съм забелязал, че хора, които носят в себе си много гняв, без да го съзнават и без да го изразяват, е по-вероятно да бъдат нападнати, словесно или дори физически, от други, изпълнени с гняв хора, при това без видима причина. Те имат силно излъч­ване на гняв, определени хора го усещат подсъзнателно и това задейства собствения им латентен гняв.

Ако ви е трудно да усетите емоциите си, започнете с това, да фокусирате вниманието си върху вътрешното енергийно поле в тялото си. Почувствайте тялото си отвътре. Това ще ви помогне да се свържете с емоциите си.

...............................................................

Несъмнено конфликтът между повърхностните мисли и несъзнателните мисловни процеси се среща често. Може би още няма да сте в състояние да извлечете дей­ността на несъзнателното в съзнателното под формата на мисли, но несъзнателното винаги ще се отразява от тялото във вид на емоции, а тях можете да осъзнаете. Да наблюдавате по такъв начин една емоция е по същество същото, като да се вслушвате или да наблюдавате една мисъл, както вече беше описано. Единствената разлика се състои в това, че мисълта е в главата, а емоцията има силна физическа съставка и затова се усеща най-вече в тя­лото. Така ще можете да позволите на емоцията да я има, без тя да ви контролира. Вие вече няма да бъдете емоцията, а наблюдателят, наблюдаващото присъствие. Ако се упражнявате в това, всичко несъзнателно във вас ще бъде извадено на светлината на съзнанието.

......................................................

Създайте си навика да си задавате въпроса: какво се случва в мен в момента? Той ще ви насочи в правилната посока. Но не анализирайте, просто наблюдавайте. Със­редоточете вниманието си навътре в себе си. Почувст­вайте енергията на емоцията. Ако няма емоция, задълбо­чете още вниманието си в енергийното поле на тялото си. Това е вратата към Битието.

Емоцията обикновено представлява усилен и енергизиран мисловен модел и поради нерядко огромния си енергиен заряд отначало е трудно да останете, да присъствате достатъчно, за да бъдете в състояние да я наблюдавате. Тя иска да ви превземе и обикновено успява - ако присъс­твието ви е недостатъчно. Ако бъдете увлечени в несъз­нателно себеотъждествяване с емоцията поради недос­татъчно присъствие - което е нормално, - емоцията временно става ваше „аз". Често се образува порочен кръг между мисленето и емоциите - те се подхранват взаим­но. Мисловният модел си образува увеличено отражение под формата на емоция, а вибрационната честота на емоцията от своя страна го подхранва. Разсъждавайки за ситуацията, събитието или човека, възприемани като причина за емоцията, мисълта й придава енергия, която пък храни мисловния шаблон и т.н.

По същество всички емоции са разновидности на една първична и недиференцирана емоция, чийто произход се крие в загубата на съзнанието за това, кой сте вие отвъд името и формата си. Поради недиференцирания й харак­тер е трудно да намерим название, което точно да опише тази емоция. „Страх" е близко определение, но освен непрекъснатото усещане за заплаха тя включва и дълбоко чувство за изоставеност и непълнота. Може би ще е най-добре да използваме дума, която е също така недиференцирана като тази базисна емоция, и да я наречем просто „божа". Една от основните задачи на ума е да се бори с тази емоционална болка или да я премахне, и това е една от причините за непрестанната му активност, но един­ственото, което той може да постигне, е временно да я прикрие. Всъщност колкото по-усилено се бори умът за премахване на болката, толкова повече тя се усилва. Умът никога не може да намери решението, нито може да си позволи да ви остави вие да го намерите, защото той самият е неделима част от „проблема". Представе­те си началник на полицията, който се опитва да залови подпалвач, като подпалвачът е самият началник на поли­цията. Няма да се освободите от тази болка, докато не престанете да извличате чувството си за идентичност от себеотъждествяването с ума, тоест от егото. Тога­ва умът ще бъде свален от власт и Битието ще се разк­рие пред вас като вашата истинска природа.

................................................................

Из "Силата на настоящето" - Екхарт Тол

Източник: spiralata.net