Sibir
Блогът на Ana-Mariq
Ana-Mariq
Ana-Mariq, 48
« sibir.bg
Сбогуване Написана на : 2010-09-14 01:37:41

Сбогуване

Здравей отново,

но прощавай,

че тръгвам пак,

 но този път сама.

Ще помня винаги

и ти не ме забравяй,

 но трябва, разбери - съдба.

Не мога да излъжа,

че не беше хубаво.

Не мога да ти кажа, че не ме боли.

Но трябва, просто, няма начин.

Това е, тръгвам, рaзбери...

Ти знаеш, че съм като птиците

- свободна, тайнствена, неуловима,

като капка от дъждовната вода.

Че нямам дом,

че нямам име,

 не вярвам в думите

 и изхода избирам пак сама.

Опитай да повярваш,

че съм като вятъра

- отлитам, щом душата ми поиска свобода.

Играя роли аз (подобно на артиста от театъра)

- един човек, а с хиляди лица.

Ще ми простиш ли ти за тази слабост?

 Ще ми простиш ли ти, че тръгвам пак?

 Не знам... но обещай ми да забравиш това,

което бях, което пропилях.

 И тръгвам,

тъй като разкрих душата си,

 а туй е пагубно за мен, но ти не ще ме разбереш...

Ще бягам аз подобно на човек разбрал съдбата си,

разбрал, че слаб ли си, ти трябва да умреш.

Страница 1 от 1
 1-1 от 1  |   1