Sibir
Блогът на Ana-Mariq
Ana-Mariq
Ana-Mariq, 48
« sibir.bg
Любов Написана на : 2015-04-26 20:08:43

Заспивам и се будя с него, независимо дали е до мен...

Той просто е в сърцето ми!

Десет тайни за любовта Написана на : 2015-01-26 20:48:10

Първа тайна: Силата на мисълта - Любовта започва с мисъл - Ние сме това, което мислим. Мислите, изпълнени с любов създават изпълнен с любов живот и отношения изпълнени с любов.

Втора тайна: Силата на уважението - За да обичате когото и да е, първо се научете да го уважавате - Преди всичко уважавайте себе си.

 Трета Тайна: Силата на даряването - Ако искате да получите любов, просто трябва да подарите любов! Колкото повече любов дарявате, толкова повече ще получите. - Да обичаш – означава да дариш част от себе си без уговорки и без да очакваш нещо насреща. Практикувайте доброта просто така, без очаквания. - Тайната формула на любовта се състои в това винаги да обръщаш внимание не на това какво можеш да вземеш, а на това какво можеш да дадеш.

Четвърта тайна: Силата на приятелството - За да намериш истинската любов, трябва като начало да намериш истински приятел. - Любовта не означава да се гледате един друг, а заедно да гледате в една посока.

Пета тайна:Силата на докосването - Докосването е едно от най-мощните проявления на любовта, разрушаващо бариерите и укрепващо отношенията. - Докосването променя физическото и емоционално състояние и прави хората по-възприемчиви към любовта. - Докосването може да подпомогне изцелението на тялото и да сгрее сърцето. Когато отваряш обятия, ти разкриваш сърцето си.

Шеста тайна: Силата на принципа „Пусни на свобода“ - Ако обичате някого, пуснете го на свобода. Ако се върне при вас, значи е ваш, ако ли не – той никога не е бил ваш. - Дори и в най-силните любовни отношения е необходимо собствено лично пространство. - Ако искаш да се научиш да обичаш, първо трябва да се научиш да прощаваш и да се освобождаваш от стари обиди, печал, страх, предубеждения и уговорки.

Седма тайна: Силата на общуването - Когато се научим да общуваме открито и честно, животът се променя. - Да обичаш някого, означава да общуваш с него. - Дайте на хората да разберат, че ги обичате и цените. - Никога не се страхувайте да кажете трите вълшебни думички: „Аз те обичам“. - Не пропускайте никога възможността да похвалите някого. - Винаги се разделяйте с любов с този, когото обичате – може да го виждате за последен път.

Осма тайна: Силата на предаността - За да е една любов истинска, е необходимо да сме й предани и тази преданост се отразява в мислите и действията - Преданост и вярност – това е истинската проверка за любовта - За да имате любовни отношения, е необходимо да сте предани на тези отношения. - Предаността отличава силните от крехките отношения.

Девета тайна: Сила на проявяване на чувствата - Чувствата поддържат огъня на любовта и не й дават да угасне. Силните чувства на любовта се характеризират с дълбока преданост, ентусиазъм, интерес и радостно вълнение. - Чувствата може да се разгарят, пресъздавайки минали ситуации, когато те се били по-силни. - Спонтанността и изненадите пораждат съответните чувства.

Десета тайна: Силата на доверието - Доверието е жизнено важно за любовта. Без него единият става подозрителен, тревожен и изпълнен с опасения, а другият се чувства в емоционален капан, струва му се, че не може да диша свободно. - Не е възможно да обичаш някого в действителност, ако не му се доверяваш напълно. - Един от начините да решиш дали някой ти подхожда е да се попиташ: „Доверявам ли му се напълно и без никакви уговорки?“

Адам Дж. Джаксън

      Истинската любов  

Истинската любов за много хора е мит, илюзия, химера, фантазия. Да, истинската любов наистина е фантазия, един блян, една реализирана мечта между двама души. В днешния свят обаче няма любов, няма много влюбени. Има страшно много двойки, уж влюбени, но тяхното не е любов. Твърде много хора възприемат любовта като обвързване, като нужда като необходимост, даже и като мода., те просто страдат от отчаяна нужда от жизнена енергия, от Живот от Битие и се опитват да си я набавят по всеки възможен начин… За тях партньора в една връзка е идеалният донор, той е длъжен да ги “обича” да ги затрупва с цялото си внимание, грижи и време, постоянно да е на тяхно разположение и да не им дава абсолютно никакъв повод за ревност. Това си е тирания, а когато се упражнява и от двете страни нещата стават направо невъзможни. Сцени, патологична ревност, изблици на агресия, скандали и какво ли още не са неразделна част от живота на тези “влюбени”, нещо повече за тях това е ежедневие. Те се обсебват един друг, задушават се, оковават се и рано или късно се разделят, за тях връзката е клетка за двама, но Любовта никога не може да бъде клетка или затвор… Когато човек обича истински той става част от Вселената, самата Вселена, в пълния смисъл на думата. Сърцето му започва да бие с нейния пулс, мислите му (ако има такива по изключение) започват да текат в нейния ритъм. За пръв път той осъзнава реално света, в който живее, съзира хармонията и красотата, съзира цъфналата роза, чува птичата песен, любува се на изгрева и залеза. За него времето е спряло и всеки миг е вечност, една блажена вечност. Влюбеният човек е невероятно чист и красив, той грее, той сияе. Буквално свети и осветява всичко около себе си, той е лек и свободен, освободен. Стъпките му са леки, походката му е грациозна. Той се любува на целия свят и целия свят се любува на него. Любовта струи през него и се разпръсква навсякъде където ходи, върху всичко, до което се докосне. Влюбеният изпитва нужда да обича, не да бъде обичан, той не обсебва партньора си, не го оковава, а просто го обича. Не изпитва нужда да го променя, защото е безсмислено, обича го такъв какъвто е. Няма обвързване или ограничаване, а освобождаване, разчупване на ограниченията, на границите. Влюбените имат крила и летят, за тях гравитацията не важи, те се носят в небесата с птиците и танцуват с облаците, облаците танцуват с тях. Те пеят слушайки красивата песен на Вселената и самата Tя им приглася. Истинската любов не е мит, тя не е нито първата, нито петата, нито десетата, нито последната. Тя винаги е една, винаги е нова и винаги неповторима, във всеки един миг… Човек може да се докосне до нея и да я изпита няколко пъти през живота си, дори с повече от един партньор. В различно време от живота си може да обичате различни хора, при това да ги обичате истински. Човек обаче трябва да е щастлив ако се докосне до Любовта дори веднъж в живота си, дори само за един миг. Защото, когато човек обича мигът се превръща във вечност, дори само този един единствен миг е достатъчен, за да осмисли цял един човешки живот… Истинската любов не е мит, не е приказка за един измислен принц или принцеса, да, принца и принцесата са измислица, но Любовта е реалност. Човек просто обича и толкова, няма условия, няма бариери, няма ограничения. Дори няма причина или следствие. Любовта просто я има, тя неуловима, непредсказуема, непринудена, спонтанна, безкрайно красива и освобождаваща. Любовта ти се случва, ти не можеш да я предизвикаш, просто се радваш, когато се появи и пееш песента на Вселената и всяко живо същество ти приглася….

Любов Написана на : 2014-11-27 19:08:07

Aко искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте. Изберете този, чиято душа ясно зове вашата… този, който е достатъчно смел да се страхува. Приемете ръката му и го насочете нежно към кръвта в сърцето си. Там където той може да усети топлината ви върху себе си и да си почине. И да изгори своя тежък товар във вашия огън. Погледнете в очите му, погледнете дълбоко навътре и вижте какво лежи там – спящо или будно, свенливо или очакващо... И знайте, че това, което той търси, е безопасно убежище във вас. Позволете му да се разтопи в спокойния ви поглед. И знайте, че не е нужно да отразявате като огледало този гняв. Защото вие имате утроба, сладка, дълбока врата, която отмива и изцелява стари рани. Окуражавайте го, хранете го, позволете му, чуйте го, прегърнете го, изцелете го. И вие на свой ред ще бъдете подхранени, подкрепени и защитени. От силни ръце, ясна мисъл и целенасочени стрели. Защото той може, ако му позволите, да бъде всичко, за което сте мечтали. Ако искате да промените света, обичайте мъж…наистина го обичайте! И той ще промени света… за вас!

Любов Написана на : 2014-11-27 05:07:46

Замисляли ли сте се някога къде живее любовта? Къде се ражда, къде се установява или къде точно вътре в нас живее тя… Дали не е в сърцето? Или пък в душата? Всички знаем къде е сърцето, но къде точно е душата? Или пък може би любовта просто пътува вътре в нас и всеки път се намира на различно място, като понякога лекичко похлопва там вътре, за да ни уведоми, че все още e тук… за да не забравим за нейното съществуване. И винаги ли е вътре или излиза понякога и навън? Чува ли ни, когато я викаме… Идва ли, точно когато имаме нужда от нея… Къде си любов? Може би си в ръцете ми, когато прегръщам любимия мъж, или пък в неговите пръсти, когато галят косата ми… може би си в устните ми, когато произнасям топли, нежни, сладки думи или в неговите, когато целува моите… Може би си във всяко писмо, което пиша… или във всяка дума, която минава през мислите ми.  Може би си в гърдите ми, когато заедно с ревността правиш дишането ми тежко или може би си в дъха, който с облекчение издишвам, когато разбера, че ревността е била неоснователна… Може би си в стомаха ми, където летят пеперудите.  Може би си в мислите ми, които са изпълнени със “Него”… или може би в неговите, където аз съм понякога… Може би течеш във вените ми или си в блясъка на очите ми… Може би си в онзи специален слънчев лъч, който ме стопля отвътре.  Може би си във вятъра, чрез, който си влязла в мен или може би си във всяка сълза, която се е отронила от очите ми.  А може би си в най-смелите ми сънища… Любов…където и да си, просто стой наоколо.

Любов Написана на : 2014-10-15 21:55:31

Влюби се в някой, който те иска, който те чака. Който те разбира дори в лудост; някой, който ти помага и те съпътства, някой, който е твоята подкрепа, твоята надежда. Влюби се в някой, който говори с теб след караница. Влюби се в някой, на който му липсваш и иска да бъде с теб. Не се влюбвай единствено в тялото или лицето; или в идеята да бъдеш влюбен.

Любов Написана на : 2014-10-12 21:10:53

Има Любов, която се колебае, дали да мине прага и да дойде при теб... Има Любов, която връхлита ненадейно, разбива всичко и си отива. Има Любов, която чакаш мнооого дълго, а Тя никога не идва, но има и такава Любов, която идва, за да остане едновременно и в миналото, в бъдещето - за нея си струва всяка възможна и невъзможна цена, дори и ако тази Любов опустоши сърцата ни завинаги.... По какво ще я познаем? По особеният блясък в очите. Обичането е като дишането - още с раждането го умеем, обичаме всеки, който ни се усмихне, който ни вземе на ръце и ни гушне, а после растейки ставаме по-пестеливи на обич... А страшно ни се иска, когато ни налегне самотата, когато си отидат всички приятели, когато ни напусне щастието да има някой, който да ни каже: "Аз съм тук, аз съм с теб, няма да те изоставя никога..." Толкова лесно е да се освободиш от нечие присъствие, но как да се освободиш от отсъствието на някой, когото обичаш? То е като болка, с която толкова си свикнал, че ужасно боли от това, че я няма... Любовта се страхува и ревнува от властта на времето, старите истории така я преследват и измъчват, че могат да я убият.... Всички имаме своето любовно минало - не можем да го изтрием, но можем да тръгнем на чисто - отърсвайки се от него, като си признаем: "... не си ми първия, не съм ти първата..." - сега се срещнахме - така е трябвало... В Любовта са нужни много стъпки до върха и само една до дъното... Някои хора преминават набързо през живота ни, други спират за миг и остават в сърцата ни, а после, после никога не можем да бъдем същите... Понякога не знаем, че е Любов, докато не заболи, а заболи ли - вече е късно... Казват, че Любовта не е да намериш някого, с когото да живееш, а някой без когото не можеш да живееш - познавам такава Любов. Знам какво е да се влюбваш всеки път в един и същи човек и то така щастливо и чудно като на седемнадесет и раздялата да идва само, за да ни покаже, че за тези две Сърца - раздяла просто няма... Вярвам в забранената Любов - тя няма време за нещо на дребно. Разрешава си всички посоки, одумвания, ругане, върви срещу разпиляната си съвест събира всички камъни хвърлени срещу нея и с тях, с тях гради свой свят.. Тя, кралицата, Тя блудницата, Тя, Любовта на живата смърт... Не ме е страх, когато очите на любимия погледнат малко встрани - не ме е страх, аз съм първата... Това, което казваме не наранява толкова, колкото това, което премълчаваме.. Премълчаната истина, че Любовта си отива,че света вече не е за двама, че леглото вече е тясно от легналото помежду ни отчуждение се усеща във всеки поглед, във всеки опит за нежност, най-вече в целувките... Любовта, когато се сбогува, най-силно ценим. Да обичаш малко - няма смисъл, да обичаш много - има ли кого? Понякога само посрещаш, изпращаш, посрещаш, изпращаш, като в чакалнята на гара, в която идват само чужди влакове... Има една група адски свестни мъже - тъжното е, че тази група мъже вечно е заета.... Такъв мъж не се намира лесно и аз не се опитвам, защото ще похарча толкова време, ще направя толкова опити, а за тези толкова много опити - няма да го заслужава... Такъв мъж не се търси - той сам те намира!

Мадлен Алгафари

Любов Написана на : 2014-10-01 20:43:14

Животът без любов не е живот! Не се питай, към каква любов да се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА.

Елиф Шафак -Любов Написана на : 2014-10-01 20:32:38

Да обичаш без резерви

"Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се правят най-добрите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото, не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост."

Истините за живота, щастието и любовта, които научаваме твърде късно.Често животът обича да ни среща с неподходящите хора, към който да изпитаме любов. Дали истинска, дали не, дали привързаност или просто приятелска, винаги боли когато някой напусне живота ти.  Да се разделиш с любим човек, никога не е приятно, но определено няма да те убие, макар и да те направи ужким по - силен. В тази максима, никой не казва, че тази сила си има цена, а цената е безчувственост. Колкото повече даваш и се раздаваш, толкова по- трудно ще ти е с всеки следващ човек в живота ти да го обикнеш. Но да си егоист май е по - злощастната участ, защото всичко губи смисъл, когато няма с кого да споделиш. И вървейки по пътя си, носейки мъката си, човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. Все пак човек никога не знае колко силен е, докато единственият избор, който има, е да бъде такъв. С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата. И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи! След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти, без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш. След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече. С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот. След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа. След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат. След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг! С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл! Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот. В крайна сметка, животът не се ръководи от волята или намеренията ни. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш – това са нещата, от които зависи животът ни. Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни, затова трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде. А всички наши мечти мога да се сбъднат – ако имаме куражът да ги преследваме. Именно това е което прави живота интересен, а именно възможността да осъществиш мечтите си. Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…                  Хорхе Луис Борхес

Страница 1 от 1
 1-10 от 10  |   1