Sibir
Блогът на Ana-Mariq
Ana-Mariq
Ana-Mariq, 48
« sibir.bg
Годините Написана на : 2014-10-12 19:42:15

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега. Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде.... Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та. Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи. Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения. Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните. Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли. Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза… Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго. Хора, които обичат да се смеят на грешките си. Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят. Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива. Които не бягат от отговорностите си. Които защитават човешкото достойнство. Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството. Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят. Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри. Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде. Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест. Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края… Марио де Андраде

Ако за миг Написана на : 2014-10-10 13:05:43

Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би нямаше да кажа всичко, за което си мисля сега. Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди. Ще бягам, щом другите чакат. Ще слушам, щом другите говорят. Ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми подари парченце живот... Ще нарисувам една картина – с цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата. На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените… ще им призная, че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце живот… Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя като късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето. Научих твърде много от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха. Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не обратното. Научих толкова много от вас, хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва. Но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя. „Утре-то” не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако „утре-то” никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком, колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш „извинявай”, „прости ми”, „моля те”, „благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб. Приятели, дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете! Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че нещо се променя.

За отношенията Написана на : 2014-09-18 22:00:14

Животът – това са човешките отношения. Колкото по-добри са те, толкова по-хубав е живота…. Нито един човек през нашия жизнен път не срещаме случайно. Всеки ден се виждаме с нови хора, и от всяка среща отнасяме нещо важно за себе си. Някой ни проверява, някой ни използва и ни дава уроци, друг ни помага да придобием нови навици, а трети ни прави по-добри, и това е най-ценното… В отношенията човек получава онова, което дава. Никой не трябва да се надява, че в отговор на капризи, обвинения и наставления, ще получи усмивки, прегръдки и признание в любов! Който иска разбиране, трябва също да разбира човека до себе си. Всичко се връща – това е обикновена формула, която работи по всяко време и във всички времена. Не трябва да се борим за място в живота на човека! Насилствено мил няма да станеш, но някои забравят тази проста и много мъдра истина. Никога не трябва да се опитваме да отвоюваме за себе си пространство в живота на друг човек, защото, навярно, не можем да знаем, дали това му е нужно! Хората се променят, и това е нормално. Потребностите, мислите и даже убежденията на хората с времето се променят. Затова ако някой казва, че сте се променили, не се разстройвайте и не търсете недостатъци в себе си. Възможно е даже да се окаже, че промените са Ви от полза. Няма нищо страшно в това, че Вашите интереси с близък приятел може да се разминат, а общуването да се прекрати. По-добре е от време на време да си изпращате поздравителни картички и да запазите топлите си чувства, отколкото да се опитвате да изцедите от отношенията и онова, което не е останало, и да трупате раздразнение вътре в себе си.Бъдете искрени! За отношенията трябва да се работи. Те не се изграждат сами по себе си и изискват активно участие от всички засегнати страни. Искреност, взаимност и уважение – това са основите, без които всички отношения рухват. Човек трябва да умее да прощава. Много смятат, че прощаването е признак на слабост, но думите: „Прощавам ти“ съвсем не означават “Аз съм прекалено мек човек и затова не мога да се обиждам и ти и за напред може да съсипваш живота ми, аз няма нищо да кажа“… Тези думи просто значат: „ няма да позволя на миналото да съсипва нашето настояще и бъдеще. Затова ти прощавам и забравям всички обиди…“ Споровете – това е напразна загуба на време. Колкото по-малко време хабите, за да се ругаете с хората, които Ви дразнят, толкова повече време остава за общуване с хората, които обичате! Ако е възникнал спор между вас с любимия човек, контролирайте се. Не позволявайте на гнева да Ви завладее, защото може да кажете неща, от които да се срамувате през целия останал Ви живот! Понякога и най-здравите отношения може да се разрушат, само заради една непредпазливо казана дума. Не можете да измените другия човек. Всеки може да промени само себе си, но никога – някой друг. Затова трябва да се научите да приемате близките си и скъпи хора такива, каквито са. Ако нещо фундаментално не Ви харесва, бъдете честни и си кажете направо. Възможно е този, когото обичате, за поиска да се промени заради Вас. Понякога отсъствието на някои хора може да се отрази добре. Не се страхувайте, да променяте обкръжението. Трябва да умеете да давате възможност на онези хора, които внасят дискомфорт в живота Ви, да го напуснат. Който е започнал да получава от предишен добър приятел само предателства и оскърбления, трябва да престане да се вкопчва в миналото и да скъса отношенията. Ценете хората, които са до Вас! Не забравяйте да казвате на близките си хора, колко са Ви скъпи. Възможно е, отношенията ви някога да приключат, но даже и нещо да не продължава вечно, не значи, че с него си губите времето….

Истините за живота, щастието и любовта, които научаваме твърде късно.Често животът обича да ни среща с неподходящите хора, към който да изпитаме любов. Дали истинска, дали не, дали привързаност или просто приятелска, винаги боли когато някой напусне живота ти.  Да се разделиш с любим човек, никога не е приятно, но определено няма да те убие, макар и да те направи ужким по - силен. В тази максима, никой не казва, че тази сила си има цена, а цената е безчувственост. Колкото повече даваш и се раздаваш, толкова по- трудно ще ти е с всеки следващ човек в живота ти да го обикнеш. Но да си егоист май е по - злощастната участ, защото всичко губи смисъл, когато няма с кого да споделиш. И вървейки по пътя си, носейки мъката си, човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. Все пак човек никога не знае колко силен е, докато единственият избор, който има, е да бъде такъв. С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата. И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи! След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти, без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш. След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече. С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот. След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа. След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат. След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг! С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл! Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот. В крайна сметка, животът не се ръководи от волята или намеренията ни. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш – това са нещата, от които зависи животът ни. Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни, затова трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде. А всички наши мечти мога да се сбъднат – ако имаме куражът да ги преследваме. Именно това е което прави живота интересен, а именно възможността да осъществиш мечтите си. Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…                  Хорхе Луис Борхес

Страница 1 от 1
 1-4 от 4  |   1