Sibir
Блогът на Ana-Mariq
Ana-Mariq
Ana-Mariq, 48
« sibir.bg
*** Написана на : 2015-05-01 22:04:32

Мечтайте! Само мечтите в този живот все още са безплатни и има за всички - независимо от пол, раса и религиозни възгледи. Те са единствено човешка привилегия и точно те ни отличават от всички други живи същества на този свят! Те нямат лимит и ограничения, могат да бъдат прекрасни и неповторими! Всеки човек има своя мечта, хубаво е дори да са няколко! Това ни прави живи! Затова - Мечтайте! Без мечти човек е едно изгубено същество на тази земя! И не се страхувайте да преследвате мечтите си, колкото и трудни и недостижими да ви се струват те! Недостижими са само звездите, а дори и това вече не е толкова сигурно....

Затова - Мечтайте!

*** Написана на : 2015-05-01 21:44:13

„Всяка жаба да си знае гьола” – е да, ама аз така и не научих кой е моят! Все се тъпчех там горе сред звездите и забравях за блатото. И макар да бях по жабешки простовата, в себе си виждах птица и заставах на ръба на някое речно камъче, представяйки си, че е висока скала и се извисявам… над реката, над рибките, над самотата…над себе си. Така и не се научих…така и няма да се науча, защото в сърцето си летя нависоко и вероятно никога няма да се върна!”

Екатерина Иванова

*** Написана на : 2015-05-01 21:40:38

Има жени, които не те грабват от пръв поглед. Те дори нямат първичния, повърхностен сексапил да те съблазнят. Това са опасните жени. Те са скрити бомби. Приближават те бавно, като разгонени пантери. Оставиш ли се да те докоснат - обречен си, пламваш веднага и изгаряш. Вдъхнеш ли от аромата им - предаваш се, усетиш ли дъха им в ухото си - техен си, за цял един живот. Тези жени ще събудят истинските ти животински инстинкти за живот. Само тези жени могат те задоволят. Могат, защото в тях има скрито цяло царство от емоции...

*** Написана на : 2015-05-01 21:24:25

Аз съм различна.Извини ме .Не съм като момичетата от списанията, не съм от силиконовите кукли, които мислят само за Мола и как ще се качат в бавареца на новия си приятел.Не съм от меркантилните жени, за които нова Прада е супер, в замяна на това да си лягат с човек, който може да им бъде баща.Няма как да се вместя в стереотипа, че парите са по-важни от истинските чувства.Не съм и от тези, които тичат след теб и умират за една твоя дума. Аз съм от тези, които не вярват на разказвачи и клишета.Не живея в приказка, нито ми казват Пепеляшка.И принца не чакам.Няма да те моля да останеш, нито пък ще се разплача пред теб. Различна съм.Предпочитам пистолет пред криле.Излизам без грим и често съм спонтанна.Извини ме, може да не съм ти по вкуса.Малцина са тези, които наистина са ме виждали...и до днес съжаляват, че са ме изгубили.Такава съм.Жива, истинска, с повече от една капка лудост.Може да ти присядам, взимай ме на малки хапки.Такава съм, и цветна и луда.Предпочитам мач пред цветя.Не съм за всеки.Не всички могат да понесат нрава на истинска жена!

*** Написана на : 2015-05-01 21:11:12

Аз съм тази...

Аз съм тази, която се страхува, но въпреки това рискува!

Аз съм тази, която дава всичко от себе си, независимо каква цена ще трябва да се плати!

Аз съм тази, която е омърсена от обиди и предателства, но в гърдите ми бие чисто като сълза сърце!

Аз съм тази, която е събрала в себе си тъгата, мъката, болката, но въпреки тъмнината намира сили да свети като слънце!

Аз съм тази, която не може да мрази, но е много мразена точно заради това!

Аз съм тази, която прощава всичко, но никога не забравя!

Аз съм тази, която е забравена, заличена с гумичка, но аз винаги помня!

Аз съм тази, която обича до крайност, независимо колко ще боли!

Аз съм тази, която...

Това съм аз!!!

*** Написана на : 2015-05-01 20:57:47

....когато нощта е към края си, а аз съм далеч от съня. Когато мислите бушуват, сгушени самотни под завивките, настъпват моментите, в които забравям за гордостта и правотата си и единственото, което искам е да се сгуша в теб- нежна, слаба и невинна. Не искам да съм права- единствено тебе искам..., но е късно...далеч си, нямаш време за детинщини. Ще ставаш рано- светът те очаква да го завладееш и няма време за моите женски капризи. Но аз съм жена- до мозъка на костите си- емоционална, ината, вдетеняваща се, но ме приемаш такава и ти благодаря за това. Утре ще се събудя- ще ти кажа всичко това, или поне, че ми е липсвал аромата ти и ти ще ми се усмихнеш- нежно, топло и искрено- познат сценарий, който никога не ми омръзва. Защото аз съм жена, а ти си мъж и няма нищо по- хубаво от това!

“Плюшеното зайче” – Марджъри Уйлямс Написана на : 2015-04-29 10:58:52

Боли ли? – попита Зайчето.

– Понякога – отвърна Кончето, защото винаги говореше честно.

– Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.

– Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват – питаше Зайчето, – или малко по малко?

– Не се случва изведнъж – обясни Кончето, – а ставаш истински. За това е нужно много време. Затова не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове или трябва да се пазят много внимателно. Общо взето, когато станеш Истински, козината ти се е проскубала, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение,тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират.

*** Написана на : 2015-04-23 18:23:03

"Всеки един път с него беше...

Беше едновременно раждането и края на света. Защото знаех, че така или иначе ще приключи в даден момент...

И толкова много се страхувах, че това ще бъде последният ми миг с него. Толкова много...

Но го приех. Приех фактът, че в даден момент или аз ще се изчерпам за него, или просто той ще изчезне - ей така – без причина, без обяснение. Точно, както се появи. И всеки път, когато бях с него, беше така все едно е за последно...

Затова и всеки един път беше ценен, караше ме да изтръпна на място, да не знам кое е правилно и кое грешно, а просто да чувствам...

А всяко наше „чао” звучеше като „сбогом”. Толкова много пъти се сбогувах с него, но не и с мисълта за него. Тя така и не умря. А той така и не си тръгна завинаги."

*** Написана на : 2015-04-23 18:20:19

Какво правех, за бога?! Какви ги вършех... Не можех да заспя в 3 през нощта, въпреки че бях капнала от умора, не ми се ядеше, въпреки че коремът вече сътворяваше цели симфонии... Бях на върха. Бях постигнала всичко, за което някога само мечтаех. Отдавна си бях обещала, че някога ще успея да бъда всичко, което желая, че ще дам всичко от себе си, че ще достигна до предела си и ще го нахвърля! Успях. Бях всичко, което някога съм искала да бъда. Имах повече от успешна кариера, повече от перфектна външност, имах правото да бъда надменна, защото наистина малко бяха хората, които можеха да ме достигнат. И имах наистина луксозни и красиви чаршафи. В които по цяла нощ се въртях. Сама. Понякога скътавах в някое чекмедже на душата си, достойнството си и допусках някого в скъпите си чаршафи. Позволявах му да изпуши една цигара на терасата и му казвах, че трябва да си тръгне преди да се съмне, защото тогава си идва съпругът ми. Аз нямам съпруг. Просто утрото е по-мъдро и тогава се събужда съвестта ми. Не мога да си позволя, тя да завари мръсните ми чаршафи, затова ги пускам в пералнята още преди той да си е тръгнал. Не ми пука дали това го обижда. Едва ли ще го видя някога пак. Все едно. Аз имам всичко, което някога съм искала... И какво?! Лежах в едно сатенено гнездо, което съм сътворила след 5 часа въртене в леглото. Чувствах сатена като дразнеща слуз по тялото ми. Сякаш леглото ми всеки миг щеше да ме погълне. И навярно така би било по-добре... Отколкото да продължавам да чувствам тази ужасяваща липса, която ме разяжда от вътре като киселина. Самотата. Тя имаше вкус на застояло, миризма на собствения ми дотегнал до болка парфюм и звучеше... Като тишината. И постоянно ми се привиждаха две дълбоки, топли очи, които ме гледат и не могат да ми се наситят, две големи грижовни ръце, които ме галят и ме притискат и едни устни, които само ми шепнат, а аз тъна бавно в блажения им дъх... А после се стряскам и разбирам, че за миг съм се унесла. Отново беше адски тихо. Дори не чувах сърцето ми да бие... Чух само как от миглите ми се отрони една сълза.

*** Написана на : 2015-04-23 18:05:55

"Човек може да даде на друг човек капка топлина и внимание. Може да го накара да се почувства значим и потребен. Затова трябва да внимава кого допуска близо до себе си. Близостта поражда желание да задържиш, а нищо не може да се задържи. Чувствата са като времето – могат само да се преживеят."

Ерих Мария Ремарк

Страница 1 от 3
 1-10 от 22  |   1  2  3  >>