Sibir
Блогът на Ana-Mariq
Ana-Mariq
Ana-Mariq, 48
« sibir.bg
*** Написана на : 2015-06-04 20:12:47

Хора сме. Живеем. Чувстваме. Понякога се радваме. Друг път ни боли. Понякога искаме да крещим от болка, но ехо се чува само в нашите души. Друг път живота ни прави толкова много изненади и ни кара да се чувстваме късметлии. Понякога сърцата ни трябва да пораснат, за да съберат любовта, която ни се дава. Друг път искаш само капчица от нея, но не я получаваш.В живота ни внезапно влизат хора, някои от същите, които по-късно излизат толкова реално, колкото нереално са дошли. Понякога губим любимите си хора. Понякога безвъзвратно. Но всичките тези "понякога" и "друг път" правят живота толкова прекрасен. Нищо, че не е идеален. И нищо, че никога няма и да бъде. Той си е просто Живот - горчив и сладък едновременно.

*** Написана на : 2015-04-25 19:08:00

Попитах миналото си:

-Коя съм?

То отговори:

-Утре ще си минало...

Попитах бъдещето си:

-Коя съм?

То отговори:

Вчера щеше да си бъдеще...

Настоящето ме хвана за ръка и ме поведе, защото ме познаваше.

Понечих да го попитам...

А то сложи пръст на устните ми и каза:

-Ти си! Не спирай...

*** Написана на : 2015-04-23 19:59:28

"Ти си делови, а аз съм "отнесена'' според твоя израз. Но без мене ти би бил само сурова, твърда земя, лишена от криле. Без тебе аз бих била облаче, откъснато от земята и залутано в простора. Един без друг сме немислими, тъкмо защото сме различни до непримиримост. Земята и небето могат да се съединят за миг в нас двамата. Ти си мечтата към бъдещето. Аз съм паметта за миналото. И двама не живеем в днешния ден. Странно, ти си устремен напред към по-красивото, а си малко сух. Ти си копнежът, а си суров. Навярно такива трябва да бъдат мечтателите, за да устояват своята мечта. Всичко се изявява в своята обратна същност. Аз съм поглед, обърнат към миналото, към по-трагичното. Аз нося сянката на паметта, а съм по-поетична и светла. Това е не само до характер. Кръгът на интересите, професията, мислите на човека определят неговата тоналност. На моя мечтател му липсва измерението на паметта, а то е поетичният живец. Защото в паметта има винаги тъга по загубеното. А тъгата е поезия. Въображението и паметта си дават среща в нас двамата. Навярно това е любовта - без вериги, без решетки, без клетви. Без гаранция. Истинската любов, най-хубавата - това е свобода.

*** Написана на : 2015-04-23 19:56:52

“Ако съществуваш, значи дишаш. Щом дишаш, ти говориш. Ако говориш, задаваш въпроси. Щом питаш, значи мислиш. Ако мислиш, значи търсиш. А търсиш ли, трупаш преживявания. От преживяванията се учиш. А щом се учиш, израстваш. Израстваш ли, желаеш. Когато желаеш, откриваш. А когато откриеш, се съмняваш. Усъмниш ли се, се питаш. А питаш ли - разбираш. Ако разбираш, значи знаеш. Щом знаеш, искаш да научиш повече. А щом искаш да научиш още, значи живееш.”

*** Написана на : 2015-04-22 04:48:30

Чистотата на живота ти зависи от чистотата на мислите ти.

Каквото мислиш – това говориш.

Каквото говориш – това и правиш.

Каквото правиш – това и получаваш.

Твоя живот вибрира на честотата на чистите ти мисли и думи...

Силата е в теб...

*** Написана на : 2015-04-20 04:39:01

Основната цел на човешкото съществуване е да разбере тоталната любов. Любовта не е в другия, тя е в самите нас, ние я събуждаме, но да я събудим се нуждаем от другия. Вселената придобива смисъл само, когато намерим някого, с когото да споделим нашите емоции.

*** Написана на : 2015-04-10 21:07:55

Нощ над града. Звездите обливат с романтичната си светлина тъмните улици. Влюбените вървят мълчаливо прегърнати. Палав звезден лъч се промъква през клоните на напъпилото дърво. Отворен прозорец и мрак зад него. Лъчът осветява две нежни очи. Едно момиче мечтае...

Ако бях птица, може би там горе, в нощното небе щях да срещна крилатото щастие. Щях да му изчуруликам най-хубавата си песен и то щеше да остане завинаги с мене.

Ако бях птица, сутрин с песни щях да посрещам розовопръстата зора и щях да се омайвам от златния изгрев, забравила безсънната нощ. Цял ден щях да се стрелкам в бездънното синьо небе и да огласям простора с щастливото си чуруликане, откраднала късче топлина от яркото слънце. Късче топлина, което да ме сгрява през уханната теменужена вечер и кадифения мрак на нощта.

Ако бях птица, когато виолетовият здрач се спуска над тополите, щях да пърхам с криле над главите на влюбените и да докосвам леко косите им. Щях да се опивам от нежните им усмивки, подарени на красивата закъсняла птичка.

Ако бях птица, тогава, когато нощта разпуска абаносовите си къдри, аз щях да летя право нагоре, към тези трепкащи и привличащи ме светлинки. Нагоре и нагоре! Докато се изчерпат силите ми и аз започна да падам, привлечена от неумолимото земно притегляне. Но сигурно в някоя тиха звездна нощ щях да долетя до тях и да се потопя в изгарящия им пламък. И, облъхната от огненото им дихание, щях да се превърна в малка звезда. На небосвода щеше да се появи още една мамеща светлинка.

Ако бях птица – в клетка бих издъхнала. Бих пяла за свободата докато се строполя с вирнати крачета в единия ъгъл. Цветовете на дъгата щяха да изтекат един по един от перата ми – първо виолетовият, после синият, зеленият, жълтият, червеният... Смесени, седемте чудни цвята щяха да образуват мръснобяла локвичка под мене. Душата ми щеше да бъде отново свободно полетяла към гаснещото небе и нямаше да може да задържи дъгата върху оперението ми.

Ако бях птица, щях да литна и смело да кацна на рамото на момчето, което обичам. Щях да му изпея най-прекрасната си песен – песента, с която посрещам слънцето. Щях да подаря синия си цвят на небето над нас, жълтия – на слънцето, което ни свети, зеления – на тревата под краката ни, червения – на огъня, трепкащ в черните му очи. И накрая, раздала цветовете си, аз щях да остана сива птичка, доверчиво гушеща се в силните му длани.

Ако бях птица...

Не съм птица.

Но душата ми е птица.

*** Написана на : 2015-03-29 22:11:57

Всеки от нас понякога изпитва нуждата някой да го прегърне, да му припомни, че всичко е наред и просто да помълчи с него. Но когато този някой го няма - стискаш зъби и ставаш силен. Защото точно това са моментите, които те изграждат като човек, като характер, като амбиция. Защото ако можеш да се справиш сам - можеш всичко!

*** Написана на : 2015-03-12 09:37:12

Иска ми се в момента да си до мен,но ти не си.

Ти си там.

И тези,които в момента те виждат,

не осъзнават своя късмет...

какво ли не бих дала,за да съм там до теб.

*** Написана на : 2015-03-08 17:10:24

Така ми се иска тихо да се гушна...

да махна целият изнервен свят...

да няма нищо... ама нищо друго...

а само тиха обич ... и целувка... и любов...

Страница 1 от 5
 1-10 от 46  |   1  2  3  4  5  >>