Sibir
Блогът на Ana-Mariq
Ana-Mariq
Ana-Mariq, 48
« sibir.bg
Изстрадано... Написана на : 2015-05-18 22:42:09

Любов, пиша ти...


Пиша ти, за да ме имаш и върху хартия. Ако искаш, можеш да ме сгънеш и да направиш от мен самолетче. Можеш да ме изпратиш надалеч или да се качиш до мен и да продължим заедно. Разбира се, надалеч. Близките разстояния са само за телата. Можеш да ме сгънеш и да ме пъхнеш в някоя дебела книга. И да знаеш, че винаги ще чакам там. Светлината, теб, следващата страница. Можеш и да пишеш върху мен. „Обичай се”, написа ми скоро. „Обичам те”, нарисува ми на улицата... Пиша ти, за да повярвам, че такова обичане ни се случва. Пиша ти всеки ден, а това е рядко. Мисля за теб във всяка секунда, във всяко действие и докато мисля за нещо друго. Пиша ти не със сърцето си. Пиша ти самото сърце и всеки ден ти го пращам на части. Ден след ден сърцето изтича щастливо в думите и си търси мястото. Не точно при теб... то мисли, че при теб няма достатъчно място за него. Но пътува към теб, търси теб, само теб, където и да си, то тича по безкрайно дългия път на любовта ми. Когато е наблизо, не го изпускай. Хвани го, ако можеш. То е цялото любов, няма да те нарани. Пиша ти, за да го пазя. Сгъвам го в страниците и това го пази от равно, обикновено и празно туптене. Пиша ти, за да браня вечността. За да дам още време на безвремието. Пиша ти, защото един ден няма да ни има, но тази любов ще остане в написаното. Някой друг ще я преживее като своя и ще я отнесе нататък. Някъде, където дори нашият свят няма да го има, тя ще намери ново сърце. И някой ден, когато всичко е съвсем тихо и ясно, новото й сърце може да открие в нея спомен за нас. За това как ти рисуваш със светлината и как аз ти пиша сърцето си. А ти ще ми нарисуваш ли живота? Хвани го, докато е целият любов. Докато сърцето ми пътува всеки ден към теб. Докато сенките са красиви, а слънцата – много повече от едно. Нарисувай ми пътя, по който стигнахме толкова високо. Толкова високо, че около нас има повече ангели, феи и духове, отколкото можем да видим. Нарисувай ми живота, докато аз ти пиша всеки ден безкрая. Нарисувай ми дневник на безкрая. Нарисувай ни, ако можеш.

*** Написана на : 2015-05-01 20:48:14

Дните... Идва ден... момент..., когато спираш... Спираш да мислиш, да мечтаеш, да вярваш... Спираш!!! Сълзите са пресъхнали в очите, изплакани толкова много пъти... Идва момент... Сядаш отстрани и чакаш да отмине. А отминава ли?! Не! Никога няма да мине!!! Болката не стихва..., самотата ти те пробожда като тиктакащ часовник... Всяка изминала секунда е забит нож в сърцето ти. Гледаш хората..., усмихват се..., говорят ти..., думите минават покрай теб, като заглъхнал тътен...не ги чуваш!!! Минаваш през дните като призрак, изгубил пътя си. Уморен си... Събуждаш се сутрин и чакаш просто да отмине и този ден... Да се изниже... Уморен от... дните, нощите, от болката, която те раздира с всеки поет дъх..., от самотата разцепваща сърцето ти...! Уморен седиш, безжизнен... безчувствен... Друго не ти остава освен да чакаш да отминат дните!!!

Любов Написана на : 2015-04-26 20:08:43

Заспивам и се будя с него, независимо дали е до мен...

Той просто е в сърцето ми!

*** Написана на : 2015-04-26 20:07:12

Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било. Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради това, което е. И знаеш, че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него.

*** Написана на : 2015-04-25 15:58:19

Прости ми.

Защото търсих да бъда ехото на твоите сънища.

Защото не приех да бъда само част от един от тях.

Уморих се да чакам.

Да ме заведеш да полетим.

И сега само ми остава да забравя.

*** Написана на : 2015-04-23 19:51:10

Не ми е тъжно. Просто ми е празно.

И точно затова ми се мълчи.

Отдавна вече всичко съм разказала.

И нямам думи. Само тишини.

Ако не можеш в тях да ме намериш,

не се отчайвай. Ще те разбера.

Не се завръщай в тъжното ми вчера.

Аз имам своето несбъднато сега,

априлска вечер, ментов чай и песен.

Аз имам неначенати мечти.

Сега се уча да ми бъде лесно.

И точно за това ми се мълчи.

*** Написана на : 2015-04-23 18:25:24

"Те знаеха, че нямат бъдеще. Свързваше ги само миналото. Смятаха, че и двамата са го преодолели, но само един поглед в очите им припомняше, че само си въобразяват. Още тогава знаеха, че съдбата им е предначертала различни пътища, знаеха, че имат само броени дни заедно и после живота ще ги поведе по различни пътеки. И двамата гледат към бъдещето, а вечер тайно надникват към миналото и търсят нещо, което винаги ще си остане там - а именно споделената им, единствена, истинска любов.."

*** Написана на : 2015-04-20 04:31:29

Разстоянието има значение! Има значение, когато сутрин се будя и на възглавницата до мен го няма, за да го целуна за "добро утро". Има значение, когато няма на кой да приготвя закуска, обяд или вечеря. Има значение, когато нещо много ме натъжи и няма прегръдки, в които, сгушена и скрита от света, да забравя всички лоши чувства. Има значение, когато няма кой да ти се усмихне с онзи влюбен поглед и срамежливо да те целуне по челото. Разстоянието е важно, но все пак е хубаво да знаеш, че някъде там... едно сърце бие за теб и чака с нетърпение следващата среща.

*** Написана на : 2015-04-13 13:20:30

Отказвам се завинаги да те докосвам, защото знам, че ако съм в сърцето ти, ти можеш да ме усетиш...

Отказвам се завинаги да ти говоря, защото знам, че ако съм в мислите ти, ти ме чуваш.

Отказвам се завинаги да те целувам, защото там където е целувано винаги гори, а щом нещо е горяло то оставя следи.

Отказвам се завинаги да те обичам, но как можеш да спреш да обичаш ако тази любов е единственото истинско нещо в живота ти?

*** Написана на : 2015-04-12 21:32:13

Днес ми е тъжно.Толкова тъжно,че не мога дори да заплача.

Очертавам край себе си малка окръжност с диаметър-ръката на здрача.

И се скривам в нея.Гола.По себе си.

Без мечти.Без надежди.Без нищо.

Пак туптят в сърцето ми безкрайни далечности.

И приличам съвсем на летище...

От което отлитат...Отлитат завинаги.

Без билети за някакво връщане.

Вътре в мен се разпадат отминали мигове.

А така ми се прегръща..

Страница 1 от 4
 1-10 от 39  |   1  2  3  4  >>