http://www.youtube.com/watch?v=9muzyOd4Lh8&feature=player_embedded

С нея държа химикала.Вилицата,когато се храня.Чашата вино на празник.И тенджерата.И мръсните чинии.И белите чорапи,които са станали черни.С нея съм купала децата си.С нея съм галила детска глава.С нея съм прегръщала чужд мъж.Галя моето тяло под душа.С нея държа и метлата и прахосмукачката.И парцала за пода.Давала съм чаша вода на майка ми.Или лъжица със супичка след операцията.С нея късам ягоди.С нея държа книгата.И вкючвам телевизора.С нея съм удряла шамари.Реша си косите и си обувам обувките.Не съм убивала.Не съм крала.С нея затворих очите на мама.С нея поливам гробове и садя цветя.Не съм строила къщи.Не съм рисувала живопис.Н е съм писала стихове.С нея гладя дрехите на децата и мъжките ризи.

На ръката ми няма часовник.Пръстите ми минават по твоето тяло.Моята ръка е слаба.Трепери.Ако искаш е целуни.Ако искаш я отсечи.

С. Славена

Понякога,когато ми е тъжно,
от болка душата ми мълчи.
Знам сърцето ти не ми е длъжно,
но искам само твоите очи.
За да ме погледнат,тъй желани
да грейнат в мен лечебните лъчи.
И мигом да зараснат всички рани
таени дълго в моите гърди!

Златко Александров

тогава ще ме обикнеш

ЗатовСъздадох те от обич и мъгла.
Невидим образ на мираж най-видим.
Ела! Строши съня ми и ела!
Жадувам двама с тебе да отидем
далече - в оня, приказния свят,
желан от памтивека от душите -
единствен рай след дългия ни ад.
Любов се казва той.
И в него скрити
Адам и Ева, в дъното му там,
ездата на живота вечно гонят
и от галопа им свещен без свян
една след друга куп зведи се ронят.
Мечта ли си? Душа ли или плът?
Не зная. Ала знам, че кон с копита
от лудо натърпение за път
готов е да побегне и през смърт,
орисан да я смъкне от звездите.

Дамян Дамянов а настана ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

Дойде и моя ред да вървя все напред,